Определение № 357 от 11.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 286/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. от В., със съд.адрес В.Т., против определение № 55/12.02.2010 г. по в.ч.гр.д. № 80/2010 г. на ВТАС, с което се потвърждава определение № 631/16.12.2009 г. по гр.д. № 433/2009 г. на ВТОС, с което е прекратено производството по иск по чл.223 и чл.226 КЗ срещу Д.-Общо застраховане АД-София за сумата 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. Ответното Д.-Общо застраховане АД-София е подало отговор и моли да се остави без уважение жалбата. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По въпроса за допустимостта на предявения иск съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР 1/2010 ОСТК, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.