Определение № 992 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 91/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Д. С. ЕГН [ЕГН] и П. Д. С. ЕГН [ЕГН] против решение №382/07.10.2025 г. по в.гр.д. №502/25 на ОС-Плевен, с което е отменено решението №61 от 20.03.2025г. на Районен съд-гр. Левски, постановено по гр.д.№347/2024г.по описа на същия съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на двамата касатори, предявени на основание чл.439 ГПК във вр.чл.124,ал.1 ГПК срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление: [населено място] 1766, район „М.“,ж.к. „М. 4“,„Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4,с които се претендира да бъде признато за установено,че всеки един от двамата не дължи на ответника, поради погасяване вземането на кредитора по д а в н о с т на сумите от по 1 / 2 от сумата в общ размер на 36 783,65 лева, включваща:16 890 лв.- главница; 2 341,33 лв. лихва за забава за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; 1 073,86 лв. санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г., 16 478,46 лв. законна лихва за периода 26.10.2011г. до 17.02.2025г.,предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д. рег.№755, район на действие ОС Плевен,прекратено поради перемция. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на отрицателните установителни искове по чл.439 ал.2 ГПК. Като основание за допускане до касация жалбоподателите се позовават на наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 предл.трето ГПК; Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Предявени са искове от страна на С. Д. С. ЕГН [ЕГН] и П. Д. С. ЕГН [ЕГН] срещу “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД [населено място] по реда на чл.439 ал.1 ГПК във вр.чл.124,ал.1 ГПК с искане да се признае за установено, че ищците като наследници на починалите длъжници Д. С. Л. и М. И. Л. по изп.д.№61/2012г. по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755 и район на действие ОС-Плевен, не дължат на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумите, предмет на принудително изпълнение ,съгласно изпълнителен лист от 27.10.2011г.,издаден от РС Левски по ч.гр.д. №766/2011г.,които наследодатели са осъдени да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ЕАД, заместен от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД [населено място], поради погасяване по давност на вземането на взискателя по изп.дело.Всеки от ищците претендира недължимост на сумите по процесното изп.дело,съобразно своя наследствен дял,респ.за Ѕ ид.ч. от общо дължимата сума в размер на 36 783,65лв., влючваща главница и лихви. Безспорно по делото е,че ищците са наследници на М. И. Л.,починала на 19.11.2021г.и н, Д. С. Л., починал на 20.06.2023г.,съответно техни син и дъщеря. От приложеното заверено копие на изп. дело №61/2012 по описа на споменатия ЧСИ се установява,че същото е образувано на 06.03.2012г.по молба на взискателя „Банка ДСК“ЕАД и на основание изпълнителен лист от 27.10.2011г.,издаден от Районен съд Левски по ч.гр.д.766/2011г. по описа на същия съд,въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №96/27.10.2011г. Съгласно изпълнителния лист двамата наследодатели на ищците и още две физически лица са били осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ЕАД следните суми: 16 890 лв. - главница, 2 341,33 лв. - лихва за забава за периода 24.11.2010г. - 25.10.2011г., 1073,86 лв. - санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г., законната лихва от 26.10.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата 412,30 лв.деловодни разноски и сумата 653лв. юрисконсултско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнително дело като способ за изпълнение са посочени опис, оценка и публична продан на личното движимо и недвижимо имущество на длъжниците. Поискан е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. С. Л.. Длъжниците Д. и М. Л. са получили покана за доброволно изпълнение от ЧСИ на 14.03.2012г.. Поканите за доброволно изпълнение са връчени ведно със заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, на основание чл.418, ал.5 ГПК (в приложимата му редакция ДВ, бр.100, в сила от 5 21.12.2010г. Със запорно съобщение от 09.03.2012г.до СОУ „К. П. „гр.Левски /л.15/,получено на 15.03.2012г./л.25/е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнението по същоно ип.дело Д. Д. .Видно от отбелязването върху изп.лист са правени удръжки и са постъпвали суми по изп. дело, изплащани от ЧСИ на взискателя.Последното плащане на суми,въз основа на наложения запор е от 21.07.2016г.От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ по назначената счетоводна експертиза се установява,че в периода 14.05.2012гдо 21.07.2016г.са направени 47 плащания с общ размер 10 278,44лв.,като последното плащане е направено на 21.07.2016г.от ЧСИ към ОТП Факторинг България в размер на 199,30лв. На 24.03.2014г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирана молба до ЧСИ за конституиране на дружеството като взискател по изп.д.№61/2012г.,въз основа на сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Банка ДСК“АД от 17.09.2012г.,включващ и вземането срещу солидарните длъжници -наследодатели на двамата ищци и останалите съдлъжници физически лица. С резолюция от същата дата на ЧСИ „ОТП Факторинг България“ЕАД е конституиран като взискател по изп.дело. На 07.11.2017г.от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирана молба до ЧСИ с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника ците Д. Л. и в „Банка ДСК“,както и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Л.. Със запорни съобщения от 15.11.2017г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника М. Л.. На 15.11.2017г.по изпълнителното дело са входирани писмени възражения от длъжниците. за изтекла погасителна давност и искания да се прекрати образуваното изп.дело С изрични съобщения от 23.11.2017г.ЧСИ е уведомил длъжниците и взискателя,че производството по изп.дело №61/2012г.е прекратено на осн.чл.433 ГПК Видно от изп.дело, на 27.05.2021г.е депозирана молба от ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД [населено място] с искане на основание чл.429 ГПК да бъде конституиран като взискател по изп.д. на основание сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който процесното вземане е цедирано в полза на ответника. Към молбата е представен договор за цесия от 21.10.2020г.,пълномощно с което цедента „ОТП Факторинг България“ ЕАД е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия,потвърждение за извършената цесия,обратна разписка,съгласно която на длъжника М. Л. е връчено уведомление за цесия,получено на 08.12.2020г. С молбата от 27.05.2021г. депозирана от „ЕОС Матрикс“ЕООД е направено искане да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника/длъжниците в „Юробанк“АД. На 20.02.2024г. е входирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с уточнение на актуалния размер на дълга,с която не са поискани нови изп. действия. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че по процесното изп.д.№61/2012г. са извършени общо 47 плащания за периода от 14.05.2012г. до 21.07.2016г. с общ размер 10278,44лв.,заплатени са такси и разноски към Банка ДСК и ОТП Факторинг България в размер на 1692,30лв., такси към ЧСИ в размер на 1089,04лв. и лихва с общ размер 7497,10лв.На 21.10.2020г. вземанията на ОТП Факторинг България по изп. дело №61/2012г. се прехвърлят към „ЕОС Матрикс” ЕООД. Към 17.02.2025г./датата на изготвяне на заключението/ задълженията по изп. дело №61/2012г. на ЧСИ са следните: главница – 16 890,00лв.; лихва за забава – 2 341,33лв.,за периода от 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; санкционираща лихва - 1073,86лв. за периода от 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; законна лихва – 16 478,46лв. за периода от 26.10.2011г. до 17.02.2025г. Общо задължението по изп. дело №61/2012 по описа на ЧСИ П. Д. е в размер на 36 783,65 лв. С оглед актуалния размер на задължението,ищците са направили изменение на предявените искове,допуснато от съда на основание чл.214 ал.1 ГПК ,като претенцията по двата иска е да се признае за установено ,че всеки от ищците ,като наследници на техните родители-длъжници по изп.д.№61/2012г.по описа на ЧСИ П. Д. не дължи на ответника“ЕОС Матрикс“ЕООД 1 / 2 от сумата в общ размер 36 783,65лв.,вкл.главница и лихви за посочените периоди. При така изяснената фактическа обстановка,съдът е приел, че е приложима 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както за вземането за главницата,така и за вземането за лихвите по процесня договор за банков кредит от 23.11.2010 г.,тъй като е установено със заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, която при влизането й в сила има сходни последици с влязлото в сила осъдително решение за вземането. Съгласно чл.116,б.“в“ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.В т.10 от ТР №2/26.06. 2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.е прието,че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н.В мотивите към т.10 на ТР е възприето становището ,че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ,независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ. Посочено е,че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение. Със същото ТР на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980г., съгласно което погасителната давност не тече,докато трае изпълнителния процес относно осъществяване на вземането. Съгласно ТР№3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№3/2020г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изп.дела,образувани до приемането на 26.06.2015г.на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.,ОСГТК на ВКС.Видно от мотивите на ТР за тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015г.от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. С оглед дадените разяснения в задължителното за съдилищата ТР се налага извода,че постановките на ППВС №3/1980г.,съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес,намират приложение в конкретната хипотеза.За периода от образуване на изп.дело 06.03.2012г.до 26.06.2015г.,когато ППВС №3/18.11.1980г.е отменено, следва да се съобрази задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с отмененото ППВС относно приложението на чл.116,б.“в“ЗЗД и за този период не е текла погасителна давност относно вземането,предмет на изп.д. №61/2012г..Петгодишната погасителна давност, според съда, започва да тече след 26.06.2015г.След 26.06.2015г.по искане на взискателя от ЧСИ са извършени същински изпълнителни действия по смисъла на т.10 от от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №2/2013г.,прекъсващи давността. До 21.07.2016г.по изп.дело,въз основа на наложен запор върху трудовото възнаграждение на един от солидарните длъжници ежемесечно са постъпвали суми,превеждани от ЧСИ на взискателя. На 15.11.2017г. са наложени запори върху трудовите възнаграждения на М. Л.-майка на ищците. В случая от 26.06.2015г.до 15.11.2017г.давността по изп.дело многократно е прекъсвана, като всяко от гореописаните изпълнителни действия прекъсва общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД за погасяване вземането на взискателя по изп.дело и с всяко от тези изпълнителни действия започва да тече нова петгодишна давност. Последното валидно изпълнително действие –запор на трудово възнаграждение е от 15.11.2017г.,изминал е период повече от 2 години,в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и изп.д. №61/2012г.следва да се счита прекратено по право на осн.чл.433,ал.1т.8 ГПК, поради настъпила перемция на 15.11.2019г.. Въззивната инстанция е счела ,че новата 5-годишна давност е започнала да тече от 15.11.2019г.,когато изп.дело се счита прекратено по право,поради настъпила перемция на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Давността е била прекъсната с депозираната от „ЕОС Матрикс“ молба от 24.07.2021г.за конституирането му като взискател по изп.д.като правоприемник на взискателя -„ОТП Факторинг България“ЕАД,с оглед сключения договор за цесия между двете дружества,в която е посочен изпълнителен способ-запор върху банковите сметки на длъжника. Новото искане, според съда, във всички случаи прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не, доколкото последният е длъжен да приложи искания изпълнителен способ..Към този момент и двамата наследодатели на ищците са били живи С молбата е представена обратна разписка,удостоверяваща,че М. Л. е била получила уведомление за извършената цесия на 08.12.2020г./л.181/.В този смисъл съдът е счел, ,че с молбата,депозирана от въззивника „ЕОС Матрикс“ЕООД на 24.07.2021г.е прекъсната давността. Дори да се приемело ,че процесната молба от 24.07.2021г.не прекъсва давността,с оглед гореизложените съображения,от датата на прекратяване на изп.дело,поради перемция-15.11.2019г.до датата на завеждане на ИМ 08.03.2024г.не е изтекъл 5-годишният давностен срок и вземането не е погасено по давност.Изтекли са 4 години,3 месеца и 3 седмици.От този период допълнително следва да се приспадне и времето,в което бе обявено извънредно положение,поради Covid 19.Съгласно чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове,с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.Съгласно §13 от ПЗР на закона сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".В този смисъл за времето от 13.03.2020г.до 21.05.2020г.по процесното изп.дело давност не е текла. Предявените искове от ищците като наследници на длъжниците Д. и М. Л. искове с правно основание чл.439 ал.1 ГПК ,с които се претендира да бъде признато за установено,че всеки от тях не дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД Ѕ от дължимите суми с общ размер от 36 783,65лв.,предмет на изп.дело №61/2012г.г.по описа на ЧСИ П. Д. рег.№755 ,поради погасяване вземането на кредитора по давност,са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В изложението на основанията за допускане до касация жалбоподателите се позовават от една страна на очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предл. трето ГПК- без да сочат конкретни основания за това, а от друга- формулират въпроси по чл.280 ал.1 Г ПК, без да сочат на кое от допълнителните основния по т.1-т. 3 на същия текст се основават. Не се установява да е налице основанието очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото най-малкото липсват конкретно развити оплаквания за наличието на такава. Като краен резултат, въпреки допуснати неточности при определяне на началния момент, от който започва да тече погасителната давност, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с мотивите към т.10 на ТР 2/2015 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ „ и т. н., както и с ТР №3/28.03.2023 по тълк.дело №3/2020 на ОСГТК на ВКС относно срока на действие на ППВС №3/1980 г.. С оглед на конкретно предприетите изп. действия на съответните дати от страна на последователно конституираните взискатели крайният извод на съда се явява в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът