Определение № 97 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1097/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Х., чрез законния му представител М. Б. Х., и на Н. Х. Х. против решение № 1/05.02.2021 г. по гр.д.№ 380/2020 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 196/06.08.2020 г. по гр.д.№ 541/2020 г. на Бургаски окръжен съд - досежно иска на Н. Х. и частично потвърждаване на първоинстанционното решение - по иска на М. Х., като краен резултат са отхвърлени предявените от касаторите против ЗД „ Бул Инс „ АД искове, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане обезщетение - за търпими неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба – Н. Р. А., настъпила при ПТП от 14.02.2015 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лек автомобил – за разликата между присъдените на ищеца 5 000 лева и до претендираните 30 000 лева, съответно за разликата между присъдените на ищцата 3 000 лева и до претендираните 30 000 лева. Оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, предвид определяне на значително занижено по размер, спрямо установеното съдържание на търпимите болки и страдания, обезщетение и при несъобразена икономическа конюнктура към момента на увреждането. Сочи се и съществено процесуално нарушение на въззивния съд – несъобразяване показанията на разпитания в тази инстанция свидетел. Така касаторите акцентират на установените, според тях, обстоятелства: че починалата изключително много е държала на семейните ценности и на единството на семейството; че ищците само формално са обитавали дома на родителите си, отглеждани и възпитавани изключително от починалата си баба; че бабата и дядото на другия от съпрузите не са полагали грижи за тях; че ищцата е единствената внучка, носеща името на починалата; че след смъртта й поведението на ищците се е променило драстично, поради което са посещавали клиничен психолог, разпитан като свидетел, чиито показания съдът не е отчел. Касаторите намират съобразени от въззивния съд ирелевантни обстоятелства, като възрастта на ищцата и че същата има живи родители, собствено семейство и дете, които достатъчно осмислят живота й и му дават перспектива. От друга страна, за малолетния ищец неадекватно е съобразено, че макар психическата и емоционална травма на същия да е настъпила в ранна възраст, той расте и се възпитава в пълноценно семейство, което прави вероятно възстановяването на душевния му интегритет. Оспорва се и съображението на съда, че свидетелските показания на психолога Г. П. не могат да бъдат съобразени в цялост – относно установеното въз основа на специализирани терапевтични сеанси – тъй като последното предпоставя извършването им от назначено от съда вещо лице - психолог. Ответната страна - ЗК „ Бул Инс „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност както на общия, така и на допълнителния селективни критерии. Акцентира на пълната неоснователност на исковете, доколкото материалноправната легитимация на ищците да претендират обезщетение не е доказана пълно и главно, съгласно приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба ищците твърдят, че внезапната смърт на тяхната баба им е причинила силни емоционални болки и страдания, а мъката им и до момента не е намаляла. Същите са имали особено силна емоционална и родова връзка с баба си, която преимуществено е полагала грижи за тях. След смъртта й преживели огромен психически стрес, мъка и жал за нелепо отнетата им родственица, животът им тръгнал в негативна посока, все по - често се наблюдавали негативни емоции, чувство за заплаха и тревожност, съпроводени с по-чести оплаквания за лоши и мъчителни сънища. За търпимите болки и страдания на ищците в първоинстанционното производство са разпитани като свидетели бащата и дядото на ищците -съпруг на починалата / делинквент в конкретното ПТП, причинило смъртта на Н. А. /. Същите / разпит в открито съдебно заседание от 13.07.2020 г. / са заявили, че за да може родителите на ищците да работят и тъй като били социално слаби, починалата и съпругът й – св. А. – са поели грижите за децата, макар да не са обитавали едно и също домакинство с тях и родителите им, но акцентирайки на обстоятелството, че винаги са били единно, сплотено семейство. Декларативно се сочи / св. А. /, че внуците много обичали баба си, а след смъртта й животът им се е променил и винаги я споменавали. Св. Х. / баща на ищците / също потвърждава отглеждането им от починалата, както и промяната им след нейната смърт / неконкретизирано /, като сочи потърсена помощ от психолог. Същият - Г. П. - е допусната като свидетел във въззивна инстанция, на основание чл. 266 ал. 3 ГПК, доколкото довода за потърсена от ищците специализирана помощ от психолог, въведен от ищците в първото съдебно заседание, макар и след доклада на съда, е счетен от въззивния съд за релевантен за спора и непреклудиран факт, за установяването на който първоинстанционния съд е следвало да даде, но не е дал, съответните указания на ищците. Св. П. е заявила проведени 5 терапевтични сеанса – по един на месец. Досежно ищеца и въз основа на проведени специализирани тестове, свидетелката сочи установени силно изразени нива на тревожност, хронифициран посттравматичен стрес, развил се в дистрес. Характеризира ищеца като много чувствително и емоционално дете, с високи нива на емпатия и алтруизъм, с нарушено емоционално състояние до невъзможност за социализиране. Заявява, че при срещите им, в разговор за баба му ищецът се разплаквал, спомнял си игрите на които са играли, заявявал че страшно му липсва. За ищцата св. П. преповтаря собствените й изявления - че е отгледана от баба си и има силна връзка с нея, в качеството й на стожер за цялата фамилия.Споделя, че ищцата е стигала до плач, тревожност, депресивност по време на сеансите, до степен да е невъзможно да продължат. Въззивният съд, цитирайки ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е приел, че от събраните доказателства се установява материалноправната легитимация на ищците да претендират обезщетение, макар бидейки извън кръга на лицата, очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. Обосновал е приетите размери на обезщетенията със свидетелските показания, като е приел последните за обективни и безпристрастни, независимо от родствената връзка на свидетелите с ищците. За да намали определеното от първоинстанционния съд обезщетение на ищцата от 5000 лева на 3 000 лева, съдът се е позовал на възрастта й – пълнолетна, на наличието на собствено семейство с дете и живи родители, поради което се предполага ,че преодолява по-леко последиците от загубата, доколкото семейните връзки обосновават осмисленост и перспектива в живота й. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Дължи ли съда преценка на всички доказателства и по-специално на всички събрани гласни доказателства ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да постанови акта си след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост / а не изолирано едни от други /, които имат значение за решението по делото и на тази база да обоснове крайните си изводи ? - въпросът обосноваван в идентична хипотеза с решения на състави на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК; 3/ Следва ли въззивната инстанция, при осъществяване на решаващата си дейност, да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани ? – идентично обоснован допълнителен селективен критерий и 4/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди ? – идентично обоснован допълнителен селективен критерий, вкл. с ППВС № 4/ 1968 г.. В посоченото ТР № 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието: „ От гледна точка на чл.52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а, т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради с ъ д ъ р ж а н и е т о на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пак според ТР: „ Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Видно от обстоятелствената част на изложението към същия, въпросът е провокиран от отказа на въззивния съд да съобрази в цялост показанията на св. Г. П., провела терапевтични сеанси с ищците, в качеството си на психолог. Съдът е приел, че показанията на този свидетел следва да се ценят само в частта им, в която лицето директно е възприело обстоятелства, свързани със състоянието на ищците, според външни проявления на същото, не и изводите, до които е достигнало посредством специфични професионални способи, доколкото за тези изводи е следвало, при условията на състезателност, да е назначено в качеството на вещо лице по делото. Следователно, не се касае за безмотивно игнориране на доказателствено средство, в какъвто аспект е формулиран въпроса, а изтъкнатите от съда мотиви предпоставят процесуалноправен такъв, относим към специфичното основание за отказ от кредитиране, в съответствие с чл. 195 ал.1 ГПК, тъй като се касае за ангажиране и кредитиране на специални знания, а не на непосредствени впечатления и възприятия на свидетел. Преди всичко, обаче, както се посочи по-горе, самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили особено дълбока емоционална и духовна връзка между ищците и починалата им баба, допускаща п о и з к л ю ч е н и е обезщетяването и на лица, извън кръга очертан в ППВС № 4/1961 г., ППВС №5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.. Квалификацията на отношенията / каквато единствено се съдържа в исковата молба и в показанията на свидетелите /, като такива на взаимна обич и привързаност, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. Въззивният съд не е посочил конкретни житейски обстоятелства в обосноваване материалноправната легитимация на ищците / помощта в отглеждането на децата, без между същите и родителите им да е накърнена или отсъстваща духовна и емоционална връзка, не отговаря на критерия за изключителност /. Решението, обаче, не е атакувано от застрахователя, а съдът следва да се съобрази с принципа за ненакърняване положението на жалбоподателя - чл. 271 ал.1 пр. второ ГПК. Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като въззивното решение съдържа мотивиране във връзка с всички събрани по делото доказателства и след анализ на съдържанието им, вкл. мотиви относно крадитирането им, с оглед взаимната им непротиворечивост. Впрочем, и по този въпрос обстоятелствената част на изложението по чл. 284 ал.3 ГПК визира свидетелските показания на Г. П., без да са посочени нито в същото, нито в касационната жалба, други необсъдени от съда доказателства. Третият от въпросите е чужд на касационните доводи, поради което и не удовлетворява изискването за правен. В касационната жалба не са наведени доводи за необоснованост - порок, различен от съществено процесуално нарушение на съда, поради немотивиране на съдебния акт или непроизнасяне по всички доводи и доказателства на страните / чл.235 ал.2 ГПК, чл.236 ал.2 ГПК /. Необосноваността предпоставя произнасяне в противоречие с формалната логика, научните правила и опита относно значението на релевантен за изхода на спора факт, установим от доказателствата. Неправилно приложения, според касаторите, материален закон - чл.52 ЗЗД - при определяне справедлив размер на обезщетението, не представлява „необоснованост „, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Четвъртият от въпросите също не удовлетворява изискването за правен въпрос, по съображенията за недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищците. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение