Определение № 50484 от 13.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1605/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СМАРТ ЕНЕРДЖИ ГРУП АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 108/21.02.2022 г., постановено по в. т. д. № 83/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11-ти състав. С него е потвърдено решение № 260165 от 14.10.2020 г. по т. д. № 2755/2018 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ДОРА ЕНЕРДЖИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ АД с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна на решение на Съвета на директорите на ответното дружество от 30.11.2018 г., с което за изпълнителен директор е избрано лицето М. В.. Касаторът навежда оплаквания за материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение. Моли същото да бъде допуснато до касация и отменено на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, поради липса на единодушие на колективния орган, състоящ се от пет члена, при приемане на оспореното решение, и неправилната оценка на въззивния съд за правното значение на това обстоятелство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли да се допусне касационна проверка: 1/ Представлява ли вземането на решение от СД без подсигуряване на редовното участие на всички членове на СД нарушение на неимущественото право на акционера да избира управителните органи на дружеството; 2/ Представлява ли изменението във възможността на акционера да упражнява контрол върху акционерното дружество намаление на цената на притежаваната от него акция и оттам – нарушено ли е имуществено право на акционера, обуславящо интереса му от иска по чл. 71 ТЗ. Твърди се, че по поставените въпроси не е налице практика на ВКС и такава е необходима с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, в който излага съображения за недопускане на исканото касационно обжалване, както и становище по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, излагайки самостоятелни мотиви за неоснователност на предявения иск във връзка с оплакванията във въззивната жалба, съставът на Софийския апелативен съд е съобразил следното: Като основания за незаконосъобразност на атакуваното решение на Съвета на директорите в исковата молба са наведени следните твърдения - приемане на решението от незаконен състав, при участие на лица, които не са избрани редовно за членове на Съвета на директорите; приемане на решението при нередовно свикване на заседанието; провеждането му не по адреса на управление на дружеството и приемането му в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Устава. Между страните по делото липсва спор, че ищецът „Смарт Енерджи Груп“ АД има качеството на акционер в ответното дружество, притежаващ 2000 поименни акции от капитала му на стойност 20 000 лева. Видно от представения по делото протокол, на 30.11.2018 г. е проведено заседание на Съвета на директорите на ответното дружество, което е приело единодушно решение за избор на М. В. за изпълнителен директор и представляващ дружеството. Въззивният съд с оглед конкретните обстоятелства е приел, че ищецът има правен интерес от оспорване на решението на Съвета на директорите по реда на чл. 71 ТЗ и по подробни съображения е намерил, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен по същество. От представените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че на заседанието на СД, проведено на 30.11.2018 г., са присъствали лично лицата М. В., Н. С., Октай В. (чрез пълномощник), А. В. и А. С., като протоколът носи подписите на всяко от присъствалите лица. Така посоченият членски състав на Съвета съответства изцяло на персоналния състав, избран с решение на Общото събрание на акционерите, прието на същата дата - 30.11.2018 г. По силата на същото като членове на СД са освободени досегашните членове Т. Г. и Х. Д., а на тяхно място са избрани А. В. и Н. С.. След извършване на служебна справка съдът е установил, че с решение от 18.11.2019 г. по т. дело № 2542/2018 г. на СГС, ТО, VІ – 21 състав е отменено решението на общото събрание на акционерите в „Дора Енерджи Трейд България“ АД в частта относно избор на нови членове на Съвета на директорите, а искът, предявен от „Смарт Енерджи Груп“ АД за отмяна на същото решение на Общото събрание на акционерите в частта относно освобождаване като членове на Съвета на директорите на Т. Г. и Х. Д. е отхвърлен. Така постановеното решение е потвърдено с решение от 28.07.2020 г. по т. д. № 768/2020 г. на САС, ТО, 5-ти състав, а последното не е допуснато до касационно обжалване с определение от 16.12.2021 г. по т. дело № 123/2021 г. на ВКС, ІІ т. о.; следователно решението от 18.11.2019 г. по т. дело № 2542/2018 г. на СГС, ТО, VІ – 21 състав е влязло в законна сила. Предвид установената с влязлото в законна сила решение законосъобразност на решението на Общото събрание на акционерите от 30.11.2018 г. за освобождаване като членове на Съвета на директорите на Т. Г. и Х. Д., същото е породило валидно правно действие в момента на неговото приемане. Въз основа на горното въззивният съд е приел доводите на въззивника – ищец за нередовно уведомяване на освободените членове за насроченото заседание на СД и за връчване на поканите не на адресите им на местоживеене, а на трети лица, за ирелевантни за правния спор. За неоснователни са счетени и твърденията за участие в заседанието на лица, което не са членове на СД, както и за нарушение на чл. 42 ал. 3 от Устава, изразяващо се в липсата на изискуемото от същата мнозинство за приемане на оспореното решение, поради следното: По силата на влязлото в законна сила решение от 18.11.2019 г. по т. д. № 2542/2018 г. на СГС, ТО, VІ – 21 решението на ОСА от 30.11.2018 г. за избиране като членове на Съвета на директорите на А. В. и Н. С. е отменено, като посочените две лица са присъствали на заседанието на Съвета на директорите, проведено на същата дата, и са подписали протокола, обективиращ оспореното решение в това си качество. Вярно е, че предвид незаконосъобразността на решението на Общото събрание за избирането им за членове на Съвета на директорите същите не са имали право да участват в работата на заседанието и да гласуват по неговия дневен ред. Горното обаче не е намерено от въззивния съд за достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност на приетото от СД решение. Видно от протокола, на проведеното заседание са присъствали лично останалите трима членове на Съвета, които са изразили единодушно волята си приемане на решението, а именно за избиране на М. В. за изпълнителен директор и представляващ дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ТЗ съветите на акционерно дружество могат да приемат решения, ако присъстват най-малко половината от членовете им лично или представлявани от друг член на съвета. Никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба решенията се приемат с обикновено мнозинство, освен ако Уставът не предвижда друго. Тази законова норма е възпроизведена изцяло в клаузата на чл. 42, ал. 1 от Устава, съгласно която Съветът на директорите може да приема решения в случай, че присъстват най–малко половината от неговите членове. В настоящия случай на заседанието са присъствали трима от общо петима членове на Съвета на директорите, поради което присъстващите членове са имали необходимия кворум, обосноваващ правото им да проведат редовно заседание и да приемат решение при постигане на необходимото мнозинство. Въпреки непопълнения изцяло състав на СД заседанието е проведено законно, тъй като попълненият състав на органа от трима души не е спаднал под законоустановения от нормата на чл. 244, ал. 1 ТЗ минимум от поне три лица, което обосновава и валидност на приетите от този състав решения. Не е споделено и оплакването за приемане на оспореното решение в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Устава. Според нея решенията на СД относно начина на управление и стопанисване на имуществото на акционерното дружество; съществена промяна в дейността на дружеството; съществени организационни промени; дългосрочно сътрудничество от съществено значение за дружеството или прекратяване на такова сътрудничество; приемане на вътрешни правила се приемат с единодушие. Оспореното решение, с което се избира нов изпълнителен директор, който да представлява дружеството, не попада в нито една от очертаните от разпоредбата хипотези. Същото определя начина на управление и представителство на дружеството пред трети лица, което не е по естеството си дейност по управление и стопанисване на дружественото имущество, поради което разпоредбата на чл. 42, ал. 3, т. 1 е изключена от приложение. Решението не регламентира по своето естество нито съществена промяна в дейността на дружеството, нито съществени организационни промени, тъй като избирането на изпълнителен директор е задължителна предпоставка за нормалното упражняване на търговската дейност на дружеството при избраната едностепенна система на управление. На последно място въззивният съд е намерил, че дори и да се приеме, че решението попада в някои от хипотезите на чл. 42, ал. 3 от Устава, то се явява прието с предвиденото в същата разпоредба единодушие. Систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 3, вр. ал. 1 от Устава обосновава извода, че същата предвижда единодушно приемане на посочените решения от присъстващите на заседанието, а не от всички членове на СД. Горното следва от обстоятелството, че разпоредбата на ал. 1 установява общ кворум за провеждането на събрание от поне половината от членовете на Съвета на директорите, независимо от вида и естеството на приеманите решения, както и от факта, че разпоредбата на чл. 42, ал. 3 не предвижда специален кворум за приемане на посочените в нея решения, който да е различен от установения в ал. 1 на същата разпоредба. Личното присъствие на всички членове на Съвета на директорите и единодушното приемане на решението обосновават ирелевантност на наведените във въззивната жалба доводи за нередовност на свикване на заседанието и провеждането му не по адреса на управление на дружеството. Всички лица - членове на СД са упражнили лично правото си на участие в заседанието и са гласували лично за приемане на процесното решение, което сочи на предварително наличие на знание за датата и мястото на неговото провеждане. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол по поставените от касатора въпроси. Същите не съответстват на правната воля на съда, описана по-горе и обусловила изхода от правния спор, поради което спрямо тях не се доказва наличие на общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, в който смисъл са задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. В случая съдът не е споделил тезата на касатора, представляваща и основание на иска, че лицата Г. и Д. са част от Съвета на директорите на ответното дружество, поради което е приел неуведомяването и неучастието им в заседанието на СД за ирелевантно за законосъобразността на взетото решение. Вторият въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане при постановяване на въззивния съдебен акт. Неустановяването на общия критерий за селектиране на касационната жалба, а именно формулираните правни въпроси да са обсъдени от съда и да имат значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за да не се допусне исканото касационно обжалване, без да се дължи произнасяне относно наличието на соченото от касатора допълнително селективно основание. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение