Определение № 1733 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4273/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. Д., срещу въззивно решение № 76 от 09.03.2022 год. по в.гр.д. № 617/2021 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 260845 от 09.07.2021 г. по гр.д. № 430/2020 г. на Районен съд – Перник в частта, с която са изменени на основание чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 51, ал. 4 СК определените мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на детето С. С. С.. Вместо това е отхвърлен предявеният от касатора на основание чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 51, ал. 4 СК иск за изменение на определените мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на детето С. С. С.. С въззивното решение по предявения от касатора при условията на евентуалност иск за разширяване на режима на лични контакти и насрещния иск на Г. В. С. е изменен режимът на лични контакти между детето и бащата по следния начин: бащата има право да взема детето при себе си с преспиване и със задължението да го върне при майката, както следва: а) всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18: 00 часа в петък до 17: 00 часа в неделния ден; б) всяка четна година на Коледните празници за времето от 09: 00 часа на 24 /двадесет и четвърти/ декември до 19: 30 часа на 26 /двадесет и шести/ декември; в) всяка нечетна година на Новогодишните празници за времето от 09: 00 часа на 27 /двадесет и седми/ декември до 19: 30 часа на 01 /първи/ януари на следващата четна година; г) всяка четна година през първата половина от пролетната ваканция за времето от 09: 00 часа на първия ден до 19: 30 часа на съответния ден; д) всяка нечетна година през втората половина от пролетната ваканция за времето от 09: 00 часа на съответния ден до 17: 00 часа на последния ден; е) всяка четна година на Великденските празници; ж) всяка четна година на рождения ден на детето; з) един месец всяко лято през времето на лятната ваканция на детето, определен по общо съгласие между двамата родители; и) всяка година на личните празници /рождени и имени дни/ на бащата, бабата и дядото по бащина линия; й) в други интервали от време, при наличие на съгласие от страна на майката и на желание от детето. Увеличен е размерът на издръжката, платима от бащата, на 180 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението, а в останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.

Според касатора въззивното решение е недопустимо, неправилно, необосновано, противоречащо на материалния закон и постановено при допуснати по него съществени нарушения на процесуалния закон.

Ответницата по касационната жалба Г. В. С., със съдебен адрес - [населено място], чрез пълномощника ѝ адвокат М. Е., оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски, като представя договор за правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение 600 лв., платени в брой.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Страните по делото са родители на малолетното дете С. С. С.. Със споразумение, одобрено с протоколно определение от 25.06.2018 г. по гр. д. № 2501/2018 г. на Пернишкия районен съд, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на неговата майка Г. С., местоживеенето на детето е определено на адреса на майка му, на бащата е определен режим на лични контакти с детето и му е възложено задължението да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. на малолетното дете чрез неговата майка. Спорът между страните за упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете е такъв по реда на чл. 59, ал. 9 СК, т. е. при преценката на най-добрия интерес на детето, за основателността на иска следва да се установи и изменение на обстоятелствата - наличие на новосъздадена обстановка, при която интересът на детето да изисква изменение на постановените вече мерки. От приетите медицински документи, гласни доказателствени средства, социални доклади и психологични експертизи, е установено, че детето е било отглеждано основно от майката от раждането му, като до настоящия момент не се е отделяло от нея, с изключение на дните, когато детето е при баща си и неговото семейство, съгласно установения режим на лични контакти между тях. Майката не възпрепятства контактите на детето с баща ѝ и осъзнава, че детето се нуждае от двамата си родители. Срещите между бащата и детето се осъществяват редовно, съгласно определения режим на лични контакти, като контактите помежду им са възприемани добре както от самото дете, така и от майката. От заключението на психологичната експертиза, приета по делото пред въззивната инстанция, е прието, че и двамата родители притежават родителски капацитет, но майката е базисният родител/значимият възрастен в живота на детето. Между майката и детето има изградена силна емоционална близост, като тя е емоционално по-близкият родител за детето и то споделя с нея преживяванията си. От представения пред въззивната инстанция социален доклад на ДСП-Перник се установяват идентични обстоятелства, както с представения пред първата инстанция социален доклад на ДСП-Перник, така и с представения пред въззивната инстанция социален доклад на ЦОП – Перник, че майката е категорична в желанието си да отглежда и възпитава детето при себе си. Същата е силно привързана към детето, стимулира емоционалната връзка между С. и другите ѝ две деца. Майката е родителят, който полага основни грижи и има вроденият инстинкт за по-пълноценно задоволяване нуждите на детето поради възрастовите му особености. Предвид обстоятелството, че детето е на възраст, в която подлежи на задължително образование, основният родител, от когото получава необходимата помощ за възприемането на учебния материал и подготовката за учебните занятия е майката, която държи на спазването на реда и образованието на детето. Отношенията между бащата и детето също са изградени на много добро ниво, бащата е активно ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето, емоционалната връзка между тях също е доста силна, засилена е и връзката с бабата на детето по бащина линия, която задоволява нуждите му и учи детето на различни неща, посещават различни забележителности и културни събития. От представените социални доклади и СПЕ е установено, че и двамата родители живеят в жилища, в които условията за живот и отглеждане на детето са добри. Съдът не е кредитирал показанията на една от свидетелките в частта им относно твърденията, че в къщата, в която се отглежда детето, се пуши и дрехите на детето често миришели на цигарен дим, тъй като същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, а са изолирани и в противоречие с установеното от социалния работник при направената внезапна проверка в дома на майката. Съдът е отчел като определящи за предоставянето на родителските права по отношение на детето също така полът и привързаността към майката /съгласно изразените от детето пред социалните работници предпочитания да продължи да живее с майка си/. Преценявайки тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че по-добре за детето е да продължи да живее при майка си и тя да упражнява родителските права по отношение на него. Във връзка с този извод, съдът се е произнесъл и по предявения при условията на евентуалност иск за разширяване на определения и досега действащ режим на лични контакти между детето и бащата. Вземайки под внимание посоченото от експертите, изготвили психологичните експертизи, както и социалните доклади, съобразявайки в тяхната съвкупност всички установени по делото обстоятелства, съдът е установил, че родителите на детето имат влошени взаимоотношения помежду си, което е допринесло за проявата на „конфликт на лоялност“ у детето, който би могъл да прерасне в синдром на родителско отчуждение. За да се закрепи връзката баща-дете, съдът е определил по-разширен режим на контакти. Съдът се е произнесъл и по отношение на предявения от майката насрещен иск за увеличаване размера на дължимата от страна на бащата издръжка за малолетното дете, като на база събраните доказателства, вземайки предвид нуждите на детето и възможностите на родителя, съдът е преценил, че бащата е в състояние да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 180,00 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. „Длъжен ли е съдът да обсъди не отделни, а съвкупността от всички установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето при спор по иск по чл. 59, ал. 9 СК?“ – твърди се противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., решение № 129 от 17.06.2014 г. по гр.д. № 7660/2013 г., III г.о., ВКС, решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г., IV г.о., ВКС, решение № 160 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 214/2014 г., III г.о., ВКС.

2. „В случай че по делото се установи, че е налице изменение на обстоятелствата, следва ли съдът освен изменените обстоятелства да изследва и родителските и възпитателските качества на двамата родители или на родителя, на когото не са били предоставени за упражняване родителските права, условията за отглеждане на детето при всеки от тях, грижите и отношението на родителите към детето?“ – твърди се противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. и решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр.д. № 6073/2013 г., IV г.о., ВКС.

3. „Следва ли при определяне на режима на лични контакти да се преценява доколко определеният режим благоприятства развитието на детето, да се преценят всички обстоятелства, да се съблюдава и възможността на родителя, който не упражнява родителските права, да има равна възможност с другия родител да контактува с детето в почивни дни?“ – твърди се противоречие с решение № 217 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 6851/2014 г., IV г.о., ВКС, решение № 385 от 23.01.2014 г. по гр.д. № 2537/2013 г., IV г.о., ВКС, решение № 291 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 115/2012 г., III г.о., ВКС и други вече посочени.

4. „Следва ли съдът при спор относно упражняване на родителските права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред?“ – твърди се противоречие с решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4984/2014 г., IV г.о., ВКС, решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 711/2015 г., IV г.о., ВКС, решение № 30 от 01.02.2019 г. по гр.д. № 3060/2018 г., IV г.о., ВКС, решение № 110 от 10.05.2019 г. по гр.д. № 4672/2018 г., IV г.о., ВКС.

5. „Кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършили пълнолетие деца?“ – твърди се противоречие с решение № 6469/2013 г. по гр.д. № 2640/2015 г., IV г.о., ВКС, и решение № 29 от 04.04.2019 г. по гр.д. № 3138/2018 г., IV г.о., ВКС.

6. „Как следва да се преценява желанието на детето и интересът му при решаване на въпроса за това на кого от двамата родители следва да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо него?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение № 76 от 09.03.2022 г. по в.гр.д. № 617/2021 г. на Пернишкия окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.

Всички повдигнати в изложението въпроси са обусловили изхода на спора, но те са разрешени в съответствие с посочената от касатора задължителна практика на ВКС. Въпросите се свеждат до това дали въззивният съд следва да се ръководи от най-висшия интерес на детето и до критериите, които следва да възприеме при преценката какъв е този интерес във всеки конкретен случай, както и за задължението му да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и възприема.

По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В този смисъл е и съдебната практика, на която се позовава касаторът, включително Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС. С обжалваното решение под „изменение на обстоятелствата“, при които интересът на детето да изисква изменение на постановените мерки, се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Отчетена е равнопоставеността на родителите при полагането на грижи за дъщеря им и съобразно предписанията на експертните заключения е разширил режима на лични контакти между детето и родителя, които не упражнява родителските права.

По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, също е налице трайна практика на ВКС – Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр. д. № 2296/2019 на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 4566/2018 на I г. о., решение по търг. д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т. о., решение по гр. д. № 1411/2019 г. на III г. о. и др. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези разрешения, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

При извършената служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съобразно изхода на спора, на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 600 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.