Определение № 3986 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Г., чрез адв. Г. К. от ПАК срещу определение № 2956/04.06.2026 г. по гр.д. № 1087/2026 г. на Върховен касационен съд, III г.о., в частта му с която е оставена без разглеждане подадената касационна жалба на Г. против въззивно решение № 650/29.05.2025 г. по в. гр. д. № 2951/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение № 3477/05.08.2024 г. по гр. д. № 6661/2023 г. на Районен съд - Пловдив по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК – лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, с цена на иска 3000 лв. Твърди се, че „определението за връщане на жалбата е неправилно“. От ответника по частната жалба е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, в частта му с която е оставена без разглеждане подадена касационна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, в частта с която се атакува решението по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК – лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето на ищеца, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, тъй като същия е с цена на иска 3000 лв. Посочено е, че на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК решението на въззивния съд в тази му част не подлежи на касационно обжалване. Определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на М. Г. срещу въззивното решение по в. гр. д. № 2951/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лв. Искът е оценяем, като цената се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Според цитираната разпоредба размерът на цената на иска по искове за вземания е търсената сума. Съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Посочената норма е императивна, поради което касационна жалба срещу въззивното решение в посочената му част, се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а процесното определение, в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение