Определение № 670 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 239 от 03.10.2012 година по гр.д. № 484/2012 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 151 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 1878/2011 г. на Димитровградски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от А. А. К. от [населено място] против [община] и на основание чл. 74, ал.1 КТ вр. с чл. 9а от ЗЗРК е обявена недействителност на споразумение № РД 12-182 от 01.07.2009 г. В решението е прието за установено, че на 01.07.2009 г., след проведен конкурс, ищецът е бил назначен за срок от три години за директор на Д.д. т. „А. К.”, [населено място] въз основа на споразумение с М. на културата № РД 12-182 от 01.07.2009 г. На 17.06.2011 г. между страните е било сключено допълнително споразумение във връзка с преобразуването на театъра от държавен в общински. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на 19.09.2011 г. със заповед № 42 от 17.09.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Прието е, че към момента на сключване на трудовия договор и до момента на приключване на съдебното дирене, ищецът е бил председател на М. ф. „П. П.” и зам. председател на Клуба на дейците на културата в [населено място], поради което е налице несъвместимост по смисъла на чл. 9а от Закона за закрила и развитие на културата с изпълняваната длъжност по трудовото правоотношение. Прието е, че ищецът е бил недобросъвестен към момента на сключване на трудовия договор, поради което чл. 75 КТ не може да намери приложение; че поради пряко противоречие със закона към момента на възникване на трудовото правоотношение, продължило вкл. и до приключване на съдебното дирене, споразумение № РД 12-182 от 01.07.2009 г. е недействително, а предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ неоснователни. Възражението за недействителност на трудовото правоотношение е разгледано като своевременно заявено от ответника в дадения му повторен срок за отговор на исковата молба след оставянето и без движение за отстраняване на недостатъци. Независимо от това, в решението е прието, че възражението за недействителност не е от категорията процесуални права, които се преклудират, когато не са заявени своевременно. Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от А. А. К.. Поддържа се, че въпросите до кой момент може да бъде въведено възражение за недействителност на трудовото правоотношение; следва ли съдът да предостави повторна възможност на ответника за отговор на искова молба след уточняването и в изпълнение указания на съда са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса обявява ли се недействителност на основание чл. 74, ал.1 КТ, когато недостатъкът на трудовия договор е отстранен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е неоснователен. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос не е обуславящ изхода на спора, предвид формираните в решението изводи, че трудовият договор е сключен в пряко противоречие със закона, поради обстоятелства, съществуването на които е продължило вкл. и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по повдигнатите процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото: до кой момент може да бъде въведено възражение за недействителност на трудовото правоотношение и следва ли съдът да предостави повторна възможност на ответника за отговор на искова молба след уточняването и в изпълнение указания на съда. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение