Определение № 2286 от 30.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Х. – К. против решение № 5707/17.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 6165/2022 г. от ІV-д състав на СГС. Постъпил е писмен отговор от Й. Д. Л., с който оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е потвърдил решение №358066 от 12.03.2018г. по гр.д. №30350/2011г. по описа на СРС, 45-ти състав, в частта, в която по предявените от Й. П. Х. /заместена в правата си от внучка си Й. Д. Л., срещу К. Д. Х. /заместена в правата си от децата си В. И. Т. и М. Ж. Х. – К. /, субективно съединени искове е развален до размера на Ѕ ид. част сключеният между Й. П. Х. и Ж. Х. Х. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №152, том 2, рег.№5885, дело №385 от 17.11.1999г. на Нотариус К. С., с рег. №111 в НК, район на действие- СРС, за следния недвижим имот, а именно: апартамент №18, находящ се в [населено място], ж.к. „Надежда- IV”, [жилищен адрес] идентификатор № 68134.1384.2065.18, както и в частта, в която М. Ж. Х. – К., ЕГН [ЕГН] и В. И. Т., ЕГН [ЕГН], са осъдени да заплатят на Й. Д. Л., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата в размер на 716,02 лева /седемстотин и шестнадесет лева и две стотинки/, сторени от ищцата разноски в производството. Съдът е приел, че от събраните по делото гласни доказателствени средства не се установява ежедневно, непосредствено и непрекъснато изпълнение на задължението за предоставяне на издръжка и гледане на Й. Х.. Съдът е направил условно разграничение на две групи свидетели - тези, доведени от ищцата, съответно - допуснатите на ответниците. Прието е, че в първата от тях се застъпва становището, че както Ж. Х. приживе, така и след неговата смърт наследниците му не са полагали цялостни грижи по отношение на Й. Х.. В този смисъл са показанията на Л. П., която пред съда посочва, че последната е посещавала лекарския кабинет, придружавана единствено от внучка си Й. Л.. За полаганите от Й. Л. грижи свидетелства и В. В., която сочи, че именно тя е носела храна и помагала при къпане. В същото време свидетелката Я. Д., съседка на Й. Х. сочи, че нейният син Ж. Х. я е посещавал, без обаче да се задържа при нея. От своя страна, втората група свидетели излага факти в противоположен смисъл относно полаганите от Ж. Х. и неговите наследници грижи. Доколкото обаче част от тях се явяват заинтересовани поради близката им роднинска връзка с ответниците /Т. Т. - снаха на Ж. Х. и К. Х., И. К.- съпруг на М. Х.-К./, а останалите имат частични и опосредени наблюдения върху отношенията между страните и ежедневието на Й. Х. /М. Н., който не познава лично същата, а единствено я е виждал, Н. И.- съседка на Ж. Х. и К. Х., срещала Й. Х. единствено по време на нейните посещения в дома на сина, както и И. К. колежка на М. Х.-К., чиито наблюдения се базират на споделеното от последната/, то съдът е приел, че същите не следва да бъдат кредитирани. Съдът е посочил, че предоставянето на пълния обем от грижи и издръжка от страна на Ж. Х. и неговите наследници не може да бъде установено и от събраните по делото писмени доказателства за заплатени от тях консумативни разноски, доколкото по отношение на надлежното изпълнение на задължението за предоставяне на издръжка и гледане намират приложение принципите на точното и реалното изпълнение, съгласно които длъжникът поначало дължи уговорената престация в натура, а не нейната парична равностойност. Наведените във въззивните жалби доводи относно наличието на предпоставки за трансформиране на задължението в парично съдът е приел за недоказани. За тяхното установяване страните са представили адресирани от тях до Й. Х. нотариални покани, в които са изложени обстоятелства относно отказа на последната да получава предоставяните грижи и издръжка. Доколкото в тази част нотариалните покани съставляват частни свидетелстващи документи е прието, че тяхното съдържание не обвързва съда. Същевременно предвид липсата на други доказателства, които да установяват верността на тези обстоятелства по несъмнени начин, съдът е приел твърденията за наличие на предпоставки за трансформиране на задължението за предоставяне на издръжка и гледане в парично са недоказани. Ангажираните от ответниците показания на свидетелите И. К. и Т. Т. относно препятстването на възможността ответниците да престират в натура задължението си за издръжка и гледане съдът не е кредитирал поради близката им роднинска връзка с последните и тяхната заинтересованост. Посочено е също така, че твърдението за наличие на основание за трансформация на задължението за издръжка и гледане касае периода след смъртта на Ж. Х. в края на 2010г., който е дълго след сключването на процесния договор през 1999г., поради което същото не е в състояние да санира предходното неизпълнение на задължението. Във връзка с приложението на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява да е престирана ежедневно и в пълен обем дължимата от ответниците грижа в натура, а единствено нейния паричен еквивалент под формата на пощенски записи и платени консумативни разходи, поради което не може да се говори за неизпълнение на несъществена част от престацията с оглед интереса на кредитора. Същевременно при преценка на ангажираните от страните писмени доказателства е прието, че предоставените суми не са били достатъчни за покриване на нуждите на Й. Х. от издръжка. Съдът се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза от което е приел за установено, че месечният паричен разход, необходим за задоволяването им и осигуряването на нормален начин на живот възлиза на 401,23 лева, а годишният- на 4 814,76 лева, без в посочените суми да са включени разходи за закупуване на лекарствени средства и медикаменти. Прието е за установено също така, че за периода от 11.2010г.-08.2012г. същата е разполагала с доходи в общ размер на 7 727,82 лева, от които пенсия и добавки към нея в размер на 4 527,82 лева, парични преводи от К. Х. и М. Х.-К. в размер на 3 200 лева, при необходима за включените в периода две години сума без включване на приеманите от нея лекарства в размер на 9 629,52 лева /2x4 814,76 лева/. В заключение е прието, че по делото не се установява надлежно изпълнение на задължението по сключения между Й. П. Х. и Ж. Х. Х. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което предявеният срещу ответницата К. Д. Х. /заместена в правата си от децата си В. И. Т. и М. Ж. Х. – К./ иск следва да бъдат уважен да размера на притежаваните от встъпилата в правата на първоначалната ищца нейна наследница Й. Л., а именно за Ѕ ид.ч. от прехвърления с договора имот. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Процесуалноправните въпроси, поставени от касатора са свързани със задължението на съда да извърши преценка на свидетелските показания по делото в съответствие с критериите, изведени в практиката на ВКС. Сочат се въпроси, какви са критериите, по които следва да се анализират показанията на свидетел, чиято обективност е под въпрос, поради възможността същия да е заинтересован от изхода на спора и следва ли свидетелските показания да се ценят в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Трайна е практиката на ВКС по поставените процесуално правни въпроси. Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Законът предвижда едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено. Съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства. В този смисъл е налице многобройна и последователна практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав - решение № 189/14.07.2005 г., решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на II г.о. на ВКС, решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 297/22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на I г.о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС., решение № 65/16.07.2010 г. по гр.дело № 4216/2008 г. на IV г.о. на ВКС и др. Съдът не се е отклонил от тази съдебна практика, като е посочил изрично защо кредитира или не едни свидетелски показания, въз основа на критериите, посочени по-горе, поради което не е налице противоречие в процедирането от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по поставените от касатора процесуалноправни въпроси. Сочи се материалноправен въпрос, при предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, в кои случаи е неизпълнението на договора за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява да е престирана ежедневно и в пълен обем дължимата от ответниците грижа в натура, а единствено нейния паричен еквивалент под формата на пощенски записи и платени консумативни разходи, поради което не може да се говори за неизпълнение на несъществена част от престацията с оглед интереса на кредитора. Съдът е приел пълно неизпълнение на договора, поради което не е приложил разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД. Твърдението за наличие на частично неизпълнение се обвързва от касатора с фактите по спора, които са различни от фактите, възприети от съда, които касае евентуална необоснованост на съдебното решение, но не и произнасяне по така поставения правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания от касатора и касационното обжалване не следва да се допуска. Не са представени доказателства за извършени съдебни разноски от ответника по касационната жалба, представил писмен отговор. Водим от горното, състав на ВКС