Определение № 39 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3242/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от С. С. Х. чрез адвокат М. Д. от АК-Благоевград срещу решение № 219 от 09.06.2021 г. по в.гр.д.№ 1213/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 6203/28.07.2020 г. по гр.д.№ 3182/2019 г. на Районен съд Благоевград и е отхвърлен иска на С. С. Х. против „ЕОС МАТРИКС“ ООД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 26.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 142/2013 г. на РС Благоевград, съответно: 16 990 лева - главница по договор за потребителски кредит от 29.08.2011 г.; 777,36 лева – договорна лихва, за периода 29.09.2011 г. до 15.12.2012 г., наказателна лихва от 20,59 лева, за периода от 29.08.2012 г. до 15.12.2012 г., както и разноските в заповедното производство. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „При прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция на 17.06.2015 г., т.е. преди приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на погасителната давност, следва ли да се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г.?“. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От „ЕОС МАТРИКС“ ООД е постъпил писмен отговор, в който поддържа недопустимост на жалбата, като счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира юрисконсултско възнаграждение. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира възражението на ответника по касация за недопустимост на касационното обжалване, с оглед цената на иска, за неоснователно, тъй като според разпоредбата на чл.113 ГПК (Изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп., бр.100 от 2019 г.), образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В случая, ищецът оспорва задълженията си по издаден срещу него изпълнителен лист като „потребител“ по договор за потребителски кредит от 29.08.2011 г., поради което възражението е неоснователно. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че следва да бъдат приложени постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., а не разясненията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ВКС на ОСГТК, тъй като преди постановяване на цитираното тълкувателно решение е настъпила перемпция по образуваното срещу ищцата изпълнително дело - на 17.06.2015 г. Според съда, от тази дата започва да тече нова 5-годишна давност, т.е. към 29.09.2019 г., когато по новообразувано изпълнително дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, погасителната давност за вземането не е изтекла, а искът по чл.439 ГПК е неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от отговора на въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., ВКС на ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, който следва да се даде по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, ВКС, ІV г.о.