Определение № 5713 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 772 от 05.02.2025 г., подадена от името на К. Я. Т. чрез адв. Я. Я., против решение № 178 от 14.11.2024 г. по в.гр.д № 385/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 478 от 30.04.2024 г. по гр. дело № 696/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените от К. Т. против М. Б. искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 и чл.40 ЗЗД (предявени в условията на евентуалност) за недействителност на договора, обективиран в нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год. на Нотариус Б. В., съединени с ревандикационен иск за предаване владението на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място] и построената в него вилна сграда.

В касационната жалба се сочат оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост. Неправилно било прието, че представеното по делото обратно писмо е действително и доказва споразумение между Я. Б. и М. Б. относно действителната цена на договора за продажба и начина на плащането й. Неправилен бил изводът, че уговаряне плащането на суми над 10000 лева не водело до нищожност на споразумението.

Неправилно било прието, че споразумението не е нищожно поради липса на изискуемата от закона форма за валидност; не били обсъдени всички доводи на ищцата за недееспособността на Я. Б., поради което бил направен неправилния извод, че обратното писмо доказва действителната цена по договора, при съобразяване на която сключването му не нарушава добрите нрави, нито сочи на договаряне във вреда на представлявания.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване за процесуално нарушение да формулира задачата на експертизата за установяване обстоятелства от значение за спора? Сочи се противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС;

2. Дали споразумението „обратно писмо“ за уговорена цена от 210000 лева представлява доказателство за плащане на сума, надвишаваща 10000 лева, без други доказателства за получаване на сумата, предвид Закона за ограничаване на плащанията в брой? Твърди се противоречие с решение № 499 от 26.07.2024 г. по гр.д. № 3961/2023 г. на ВКС, ІV г.о.

3. Действително ли е съглашение, в което страните уговарят, че плащането на суми над 10000 лева може да се извърши в брой? По този въпрос се твърди хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

4. В каква форма следва да бъде сключено споразумение, с което се предоговарят условията по договор, сключен с нотариален акт?

5. Възможен ли е договор, сключен във вреда на представлявания и недействителен по силата на чл.40 ЗЗД, да бъде оздравен и в каква форма следва да е изявлението за това?

С молба от 07.10.2025 г. касаторката е представила влязло в сила решение по друг спор между страните, в мотивите на което било прието, че към 18.10.2021 г. Я. Б. страдал от деменция и не бил способен да действа разумно. Касаторката е поискала посочените мотиви да бъдат съобразени при постановяване по допускането на касационно обжалване по настоящото дело.

Ответникът по касация М. Б. оспорва допускането до касационно обжалване като счита, че формулираните в изложението въпроси не обосновават съответните селективни критерии, а решението на Варненския апелативен съд е правилно, обосновано и мотивирано. Възразява срещу приемането в касационното производство на решение, постановено по друго дело между страните.

Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване.

Искането за приемане в настоящото производство на представеното с молба от 07.10.2025 г. съдебно решение не може да бъде уважено. В производството по чл. 288 ГПК се извършва единствено преценка дали са налице законовите основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС разглежда делото само въз основа на доказателствата, събрани в предходните две съдебни инстанции. Не могат да се въвеждат нови факти или да се представят нови доказателства, тъй като касационното производство не е трета инстанция по същество. Обсъждането и преценката на конкретни доказателства не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е бил сезиран с жалба от К. Т. срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете й срещу М. Б.: за обявяване за недействителен на договора, обективиран в нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год., на Нотариус Б. В., с който пълномощникът Е. К. Е. е продал от името на Я. М. Б. на М. С. Б. поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местност „Т.“, м. „В.“, с площ от 1327 кв.м, заедно с построената в имота еднофамилна вилна сграда с идентификатор №№ на два етажа, със застроена площ 197 кв.м., мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ 100 кв.м., ведно с 1 гараж и селскостопанска постройка с идентификатор № ** със застроена площ от 64 кв.м. за сумата от 29 200 лева, тъй като пълномощникът и купувачът са се договорили във вреда на представлявания на основание чл.40 ЗЗД; за прогласяване нищожността на същия договор като противоречащ на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД и за признаване за установено в отношенията на страните, че К. Я. Т. е собственик на същия имот и за осъждане на ответницата М. С. Б. да предаде на ищцата К. Я. Т. владението му на основание чл. 108 ЗС.

Твърденията на ищцата са били, че е наследник по закон на Я. М. Б., починал на 23.02.2022 год. През последните две години преди смъртта му той страдал от старческа деменция. През 2020 г. Б. упълномощил Е. К. Е. да се разпореди с процесния имот, който пълномощникът продал на М. С. Б. с договор от 18.12.2020 год., сключен с нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год. на нотариус Б. В., за сумата 29 200 лева. Предвид трикратно по-ниската продажна цена спрямо данъчната оценка на имота от 98 323,30 лева и многократно по-ниска от действителната пазарна цена от около 300 000 евро, счита, че пълномощникът и купувачката се договорили във вреда на упълномощителя, поради което претендира прогласяване на недействителност на договора чл. 40 ЗЗД.

Договорът бил нищожен поради договорът противоречие с добрите нрави с оглед значителната неравностойност на престациите. Претендира се прогласяване на нищожността му на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД. Порочният договор не породил вещно-прехвърлителен ефект; към момента на смъртта на Я. Б. правото на собственост му е принадлежало и след смъртта му преминало в патримониума на ищцата като негов наследник по закон. Предявен е ревандикационен иск за предаване владението му по чл. 108 ЗС.

Ответницата оспорила исковете с твърдение, че действително уговорената и платена цена била в размер на 210 000 лева, за което страните по сделката подписали обратно писмо от 18.12.2020 г.

Въззивният съд разгледал първо искът с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави. Намерил иска за неоснователен, тъй като твърдяната несъразмерност на престациите не е дотолкова значителна, че да обуславя извод за практически нулева стойност на платената от купувачката по договора цена от 210000 лева. Посочената цена е приета с оглед представеното по делото обратно писмо. След анализ на заключенията на единичната психиатрична и тричленната комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от клиничен психолог, психиатър и невролог, въззивният съд отхвърлил възражението на ищцата за унищожаемост на обратното писмо поради неспособност на Я. Б. да разбира свойството и значението на извършеното.

Изложено е, че при сравнение на пазарната цена на имота към датата на продажбата – 461000 лева, данъчната оценка – 98323,30 лева и продажната цена по договора от 210000 лева не може да се направи извод за значителна нееквивалентност на предоставената от ответницата престация като е съобразено запазването от продавача на право на ползване на имота, както и близката родствена връзка – купувачката е племенница на продавача.

При разглеждане на евентуално предявения иск за недействителност на договора за продажба по чл.40 ЗЗД въззивният съд намерил, че не са налице и двата елемента от фактическия състав на нормата – увреждане на представлявания и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Приетата действителност на договора за продажба обусловил отхвърляне и на ревандикационния иск.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането й до касационен контрол.

Първият поставен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, касаеща правомощията на въззивния съд за назначаване на експертиза. Апелативният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и защо не е приел наличие на основанията по чл.201 ГПК за оспорването й. Изводите на съда са в съответствие с тълкуването на закона в цитираната от касатора задължителна практика, според която необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква, когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Въпросите дали обратното писмо съставлява доказателство за извършено плащане на сума над 10000 лева и дали е действително съглашение за плащане в брой на суми над 10000 лева не са обсъждани от въззивния съд, следователно не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тях. В решението на въззивния съд е обсъдено съдържанието на обратното писмо, според което от действителната цена по сделката общо 210000 лева част в размер 180800 лева е заплатена на вноски до 21.10.2016 г., а остатъкът от 29200 лева – преди подписване на нотариалния акт, в който пък е посочено получаване на цената от 29200 лева по личната банкова сметка на продавача. Плащане на суми над 10000 лева в брой не е обсъждано.

Въпросът за формата на действителност на споразумение за предоговаряне на условията по договора също не е обсъждан във въззивното решение. Въпросът изхожда от неправилното разбиране на касатора, че обратното писмо представлява споразумение за предоговаряне условията по договор за прехвърляне на право на собственост. Обратното писмо разкрива действителните отношения между страните – посочена е общата воля на сключващите договора относно действителната продажна цена. Тъй като обратното писмо няма за цел да прехвърли вещни права, законът не поставя специални изисквания за формата на действителност на документа.

Последният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, който не е приемал, че договорът е сключен във вреда на представлявания и е оздравен (валидиран). Напротив, изложени са съображения за липса на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 40 ЗЗД.

В обобщение – за първия поставен от касатора въпрос не е налице специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а останалите четири въпроса не са обуславящи, доколкото не съответстват на мотивите на обжалваното решение. Липсват основания за допускането му до касационно обжалване.

Процесуалният представител на ответницата по касация адв. И. З. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 29854,83 лева за предоставена от него безплатна правна помощ в настоящото производство разноски. Съгласно практиката на СЕС по дело С-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери. Същите са ориентир при определяне на справедливото, според правната и фактическа сложност на делото, възнаграждение на адвоката. В случая защитата на адвоката се изразява в подаване на кратък отговор на касационната жалба. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и развитието му пред касационната инстанция, съдът определя справедливо възнаграждение за труда на адвоката в размер на 2000 лева. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв.З. така определеното възнаграждение от 2000 лева.

По изложените мотиви Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение