Определение № 4307 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5094/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 681 от 23.05.2023 г. по в. гр. д. № 577/2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти гр. състав, поправено с решение № 1112 от 05.09.2023 г., след частична отмяна на решение № 266000 от 06.10.2021 г., поправено с решение № 260042 от 04.01.2022 г. по гр. д. № 6329/2017 г. на Софийски градски съд, I-11 с-в, са отхвърлени предявените от А. И. А.-С. срещу Ц. И. С. и В. Н. С. искове: по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху ателие № А9, находящо се в [населено място], на [улица], на второ подпокривно ниво, със застроена площ от 78, 40 кв. м., състоящо се от входно антре, склад (дрешник), кухненски бокс, трапезария и дневна, две спални, баня и тоалетна, два балкона, при съседи: от изток – двор, запад – улица, север - ателие № А8, коридор и стълбищна клетка, юг – калкан, заедно с 2, 25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 775, 00 кв. м., съставляващо УПИ [№], [№], [№], в кв. 137 по плана на [населено място], м. „Зона Б-3“, както и 2, 25% идеални части от УПИ [№], [№], [№], в кв. 137 по плана на [населено място], м. „Зона Б-3“, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КК на [населено място] с предназначение ателие за творческа дейност и осъждането на ответниците да предадат владението на имота, както и по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумите от по 352 лв., представляващи обезщетение за неоснователното ползване на имота през периода 20.01.2017 г. – 20.03.2017 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част.

Въззивното решение е постановено при участие в делото на третите лица-помагачи на страната на ответниците - ЧСИ И. Т. Ч., М. Н. Д., М. Ц. К., О. Г. Ц., К. К. П., М. К. П., Ю. И. А., Надежда И. А., И. Н. Д. и Р. Н. Д..

Въззивният съд е приел следното:

Ищцата А. И. А.-С. се легитимира като собственик на процесното ателие по силата на нотариален акт № 49/18.12.2001 г. и наследствено правоприемство. Нейната майка Л. Г. А. е закупила приживе имота от ЕТ П. И. с посочения нотариален акт. Имотът е описан като ателие № А9 /съответстващо на ателие А`` секон 4/, находящо се в [населено място], на [улица], на второ подпокривно ниво, със застроена площ от 78, 40 кв. м., състоящо се от входно антре, склад (дрешник), кухненски бокс, трапезария и дневна, две спални, баня и тоалетна, два балкона, при съседи: от изток – двор, запад – улица, север - ателие № А8, коридор и стълбища клетка, юг – калкан, заедно с 2, 25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Това ателие съответства на екзекутивните чертежи, изработени във връзка с изменение на архитектурния проект на сградата, одобрено от УАГ на 24.11.1995 г. Ателието се намира в нова сграда, която е завършена в груб вид към 1999 г.

Понастоящем процесното ателие представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№].

Прието е, че ответниците Ц. И. С. и В. Н. С. са участвали в публична продан по изпълнително дело № 20067830400515/2006 на ЧСИ И. Т. Ч., при която с постановление от 21.05.2010 г. им е било възложено ателие А1` /А едно прим/, като на място се идентифицира като апартамент № 41 /на звънеца/, етаж 8 /подпокривен етаж/, находящо се на първо подпокривно ниво на жилищна сграда на [улица] в [населено място], с площ от 61, 20 кв. м., състоящо се от сервизно помещение, кухня, тераса, дневна, спалня склад, при съседи: север-стълбище, изток-коридор и ателие 2, юг – калкан, запад – улица. След влизане в сила на възлагателното постановление, на 14.02.2011 г., ответниците са въведени от ЧСИ във владение на процесното ателие. Длъжник в изпълнителното производство е бил ЕТ „П. И.“, а имотът, върху който е насочено изпълнението, е описан в нотариален акт за собственост въз основа на писмени доказателства № 149/31.10.2000 г.

Прието е, че процесното ателие, в което понастоящем живеят ответниците, съответства по площ и граници на ателието по нотариалния акт № 49/18.12.2001 г., с който ищцата се легитимира като собственик по наследство от своята майка Л. А.. Прието е също, че процесното ателие не е идентично с имота, описан в нотариален акт № 149/31.10.2000 г., собственост на – длъжника в изпълнителното производство П. С. И..

Същевременно е прието, че при извършване на публичната продан ЧСИ е описал, оценил продал и въвел ответниците във владение именно в имота, който те обитават в момента. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по съдебната експертиза, което е в обратния смисъл, а е основал решението си на свидетелските показания на вещото лице, което е правило оценка на продаваемия имот в изпълнителното производство в смисъл, че то е оценило точно имота, който е бил продаден и в който е извършен въвод. Позовал се е и на протоколите за разгласяване на публичната продан, на оценката, на описа и въвода, в които имотът е описан както с характеристиките по нотариален акт № 149/31.10.2000 г., така и с тези на имота на ищцата – ет. 8, ап.41.

При така установената фактическа обстановка е прието за основателно въведеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност по чл.79, ал.2, вр. чл.70, ал.1 ЗС.

Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Алинея втора на разпоредбата установява презумпция за добросъвестност на владелеца, поради което в тежест на оспорващия добросъвестността, в случая на ищеца, е да докаже, че ответниците са били недобросъвестни. В ППВС № 6/1974 г. е посочено, че такова правно основание може да е не само правна сделка, но и други актове с вещнопрехвърлително действие. В конкретния случай постановлението на ЧСИ за възлагане на имота е такова правно основание, което, ако ответниците не знаят, че е опорочено, е годно да ги направи собственици на имота. Аналогично на продажбата на чужда вещ и постановлението за възлагане на чужда вещ би било основание за добросъвестно владение. Събрани са доказателства, че тази добросъвестност е била налице при възникването на основанието – процесният имот е бил показан на ответника от ЧСИ като обект на публичната продан, описан от него, и съответно ответникът е бил въведен в този имот от ЧСИ, т. е. при възникването на основанието за владение на имота ответниците не са знаели, че имотът е на друго лице.

Въззивният съд е приел за неправилен извода на СГС за знание от ответника, че имотът, върху който е установил фактическа власт, не е този, който е предмет на постановлението за възлагане, тъй като е бил строителен инженер по професия и тъй като дъщеря му имала жилище в тази сграда. Липсата на добросъвестност у ответника е в доказателствена тежест на ищеца, а ищецът не е сочил доказателства за това. Съдът по свой почин е правил изводи от странични факти по делото – като професионалната квалификация на ответника, което само по себе си не доказва липсата на добросъвестност. Ответникът, като купувач от публична продан, не е длъжен да се запознава с титула за собственост на длъжника, тъй като публичната продан се извършва от орган на принудителното изпълнение и именно по тази причина придобиването на имот от публична продан може да постави начало на добросъвестно владение. В конкретния случай към момента на публичната продан сградата не е била въведена в експлоатация, за ателиетата на предпоследен и последен етаж е имало множество изменения, както на техническите проекти, така и на техните означения и квадратури, като дори в съдебното производство са изслушани три експертизи, за да се установи идентичност, поради което не може да се приеме, че към момента на въвода ответниците са били наясно с точната идентификация на ателието, предмет на публичната продан.

Владението на ответниците не е било и смущавано. Няма доказателства ищцата или нейната наследодателка да са обжалвали действията на действията на съдебния изпълнител или да са предявили иск за собственост до 2017 г. Петгодишната придобивна давност е изтекла в края на 2015 г., а искът по настоящото дело е предявен през 2017 г., след нейното изтичане, поради което възражението на ответниците за придобиване на имота по давност е основателно. Прието е, че посоченото от първата инстанция решение на ВКС по гр. д. № 2508/2013 г., I г. о., е неотносимо към настоящия спор, тъй като там ЧСИ е продал един имот, а е извършил въвод в друг имот. В настоящия случай ЧСИ е целял да изнесе на публичната продан и е възложил с постановление имота, който ответниците владеят, макар и той да не е бил собственост на длъжника по изпълнението.

Прието е, че доколкото искът по чл. 108 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен, то неоснователен се явява и искът на ищцата по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползването на недвижимия имот от ответниците за периода от 20.01.2017 г. (датата на нотариалната покана за плащане) до 20.03.2017 г. (предявяването на иска).

Прието е също, че насрещният иск с правно основание чл.72, ал.1 ЗС и възражението за право на задържане са предявени в условията на евентуалност, ако бъде уважен ревандикационният иск, поради което при неговото отхвърляне не се са дължи произнасяне по тях.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от А. И. А.-С..

Жалбоподателката счита, че постановеният от въззивния съд диспозитив е непълен, тъй като не съдържа установителна част.

Освен това счита, че процесният имот, за който тя притежава нотариален акт за собственост, не е бил предмет на публичната продан. В. е вписана на 29.12.2002 г. върху имот, който длъжникът в изпълнителното производство е продал на трето лице В. И. И. още преди това с нотариален акт [№]г., като основание за вписване на тази възбрана е именно представения от В. И. нотариален акт. Неизвестно как ЧСИ идентифицирал имота, който продава, като ап. № 41 /на звънеца/, етаж 8, - индивидуализация, която липсва в нотариалния акт на длъжника в изпълнителното производство. Тази индивидуализация била въведена от ЧСИ едва в обявлението за насрочване на публичната продан. При въвода във владение е описан имотът на длъжника, продаден на В. И., а не апартамент № 41 на 8-ми етаж /на жалбоподателката/. Налице били множество разлики между процесното ателие и това, което е продадено на публичната продан – етажа, на който се намират, площ, съседи, вид помещения, брой тераси. Не било кредитирано заключенията на всички експертизи, че имотът, описан при започване на публичната продан, не е идентичен с имота на жалбоподателката, който се държи от ответниците. В противоречие с приетото в мотивите на ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. и т.10 на ППВС № 6/1974 г. бил изводът на съда, че в настоящия случай постановлението за възлагане от 21.05.2010 г. е годно основание да направи ответниците собственици на процесния имот. Ответниците не могат да бъдат добросъвестни владелци, тъй като липсва юридическо основание, на което те да са установили своето владение. Изложени са и допълнителни аргументи в подкрепа на тезата на жалбоподателката, че ответниците са недобросъвестни владелци – от нотариалния акт на тяхната дъщеря се вижда, че тя има ателие на първо подпокривно ниво и именно това ниво е вписано в постановлението за възлагане на процесното ателие, а ответниците са въведени във владение на ателие, което се намира на второ подпокривно ниво; налице е разлика в съседите на ателието, което е продадено на публична продан и ателието, в което е извършен въводът и това е могло да се установи от купувачите; налице били свидетелски показания за знанието, че е извършен въвод в друго ателие, различно от придобитото на публична продан; едното ателие имало една тераса, а другото – две, имало разлика и в площта и вида на вътрешните помещения.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ може ли да се счита за годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС за придобиване на право на собственост върху чужд имот;

2. Допустимо ли е съдът да приеме като достатъчна и достоверна идентификацията на недвижим имот само по номер на апартамент /на звънеца/ и по етаж, без да изследва всички останали технически реквизити в документите за собственост;

3. Достатъчни ли са за идентификация на недвижим имот данните „номер на апартамент /на звънеца/ и номер на етаж“, за да настъпи вещнопрехвърлителен ефект върху този недвижим имот;

4. Има ли вещнопрехвърлителен ефект постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ, който не е собственост на длъжника по изпълнителното дело;

5. Валидни ли са действията на ЧСИ по принудителна продан на недвижим имот, при безспорни доказателства по изпълнителното дело, че длъжникът се е разпоредил с този имот преди образуване на изпълнителното дело;

6. По аналогия с ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС следва ли съдът служебно да прогласи нищожност на постановлението за възлагане от 21.05.2010 г. на ЧСИ Ч. поради противоречие с чл.496, ал.2 ГПК, доколкото описаният в постановлението имот не е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело преди образуване на делото;

7. В настоящия случай не се ли узаконява със съдебен прецедент престъпление по служба по чл.282 НК, след като въззивният съд е приел, че ЧСИ е целял да опише, продаде и възложи чужд имот;

8. Допустима ли е аналогия между фактическия състав на продажба на чужда вещ и фактическия състав на публична продан на недвижим имот, приключваща с постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ;

9. Допустимо ли е да се приеме за добросъвестно владението върху недвижим имот при очевидни разлики между техническите характеристики на фактически държания недвижим имот /площ, брой тераси/ и описанието на имота в постановлението за възлагане на недвижим имот;

10. Представлява ли изначална недобросъвестност знанието на купувача на недвижим имот от публична продан, че длъжникът по изпълнението не е собственик на имота, посочен в постановлението за възлагане.

Отделно от това се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, без да се излагат мотиви в какво се състои тя.

Към жалбата са приложени ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ППВС № 6/27.12.1974 г.; ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 286/22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г. на ВКС, I-во г. о., без да се обосновава в какво се състои противоречието между обжалваното въззивно решение и тази практика на ВС и ВКС.

Ответниците в производството Ц. И. С. и В. Н. С. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Третите лица-помагачи И. Т. Ч. и М. Н. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси № 2 и № 9 в изложението към касационната жалба. И двата въпроса са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са свързани с решаващи изводи на съда – въпрос № 2 е свързан с фактическия извод, че при извършване на публичната продан ЧСИ е описал, оценил, продал и въвел ответниците във владение именно в имота, който те обитават в момента, а въпрос № 9 е по правния извод за добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС на приобретателите на публичната продан. Налице е и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по първия въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС за това кои са съществените индивидуализиращи белези на един недвижим имот, а по втория – на решение № 286/22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г. на ВКС, I-во г. о.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение,