Определение № 258 от 03.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3362/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 07.05.2013 год. по т.д.№ 156 / 2013 год. на Шуменски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 95/ 07.02.2013 год. по гр.д. № 2983/2012 год. на Шуменски районен съд.С последното е отхвърлен предявеният от касатора против Д. Ц., по реда на чл.422 ал.1 ГПК,иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК,за установяване вземане на ищеца към ответника, в размер на 18 300 лева, на основание запис на заповед от 10.05.2012 год., за което касаторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК - № 1057 / 30.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 1797 / 2012 год. на Шуменски районен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 65 вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД и като необосновано относно извода за неточно изпълнение, а не пълно неизпълнение, предвид съществено разминаване между възложените характеристики на вещта и действително престираната. Касаторът намира въззивното решение противоречащо на чл.65 ал.1 ЗЗД, която норма изключва задължение на кредитора да получи нещо различно от уговореното,тъй като се отрича правото на ищеца да развали сключения с ответника договор за доставка на специализиран камион – животновоз, предвид разминаване в поръчаните и действителни съществени характеристики на вещта, като годината му на производство / първа регистрация /, пробег, период на валидност на последен технически преглед на автомобила. Оспорвал е правилността на мотивите на първоинстанционното решение, по приложението на чл. 282 ЗЗД, които не са споделени в мотивите на въззивното решение, вкл. чрез препращане по чл. 272 ГПК. Ответната страна – Д. Ц. - не е заявила становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът е предявил иск за установяване на вземане, основано на запис на заповед,като не въвежда с исковата молба каузално правоотношение, в обезпечение на което същата е издадена. Такова възражение - обезпечаване задълженията му по сключен договор за услуга от 10.05.2012 год. - е въвел ответникът, без ищецът да го оспорва. Следователно, както е приел и въззивният съд, безспорно между същите е обстоятелството, че запис на заповед от 10.05.2012 год. е издаден с обезпечителна функция на вземане на ищеца от ответника, за сума в размер на 18 300 лева, съгласно т.7 / „ Неустойки „ / по сключен между същите писмен договор от същата дата, наименован за услуга. Предмет на договора е възложено от ищеца на ответника закупуване от чужбина и доставяне на специализиран камион- животновоз, с характеристики съгласно изпратена от трето лице оферта, вкл. снимка на автомобила. Ответникът е твърдял, че предвид невъзможност за закупуването на конкретния автомобил са постигнали съгласие за закупуване на друг такъв, за който ищецът твърди, че е възложил идентичност в спорните характеристики - година на производство / първа регистрация /, пробег и период на валидност на последен техническия преглед. Именно по отношение същите, ищецът твърди неизпълнение на ответника, с оглед характеристиките на доставения от последния автомобил, на което основание твърди упражнено право на разваляне на договора и връщане на платената цена от 18 300 лева, на основание чл.88 ал.1 вр. с чл. 87 ал.2 ЗЗД. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че със сключването на договор за закупуването на автомобила, чрез изпълнителя - ответник, но действал при условията на чл. 292 ал.1 ЗЗД / като пълномощник / - сключил договора с продавача от името и за сметка на доверителя, е налице изпълнение, макар и неточно, което не предоставя последваща възможност за разваляне на договора за поръчка, тъй като не са налице предпоставките за това, предвидени от чл. 87 ал.2 ЗЗД. Предвид обективното приключване на на изпълнението съдът е счел неотносим довода за неговата безполезност, изхождайки от правното основание на вземането на ищеца /за връщане на даденото на отпаднало основание, а не в обезщетяване на лошо, неточно, но вече осъществено изпълнение, вкл. с оглед последиците на покупко-продажбата, съгласно чл. 292 ал.1 ЗЗД настъпващи директно за доверителя /. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е поставил въпрос, който фактологически изчерпва предмета на спора, а именно: Осъществяването на поръчката, при съществено отклонение на довереника, без получено съгласие от доверителя, когато такова е могло да бъде взето, което отклонение е уронило интересите на доверителя, предвид доставянето на вещ със съществено отклонение от характеристиките на поръчаната, предпоставя ли извод, че е налице изпълнение,само по себе си изключващо право на разваляне на договора от страна на доверителя или предпоставя извод за пълно неизпълнение, предпоставящо право на разваляне по реда на чл. 87 ал.2 ЗЗД, в хипотезата на „ невъзможност на изпълнението „, доколкото предоставената за закупуването на вещта сума е вече потребена ? Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,предвид противоречие на въззивното решение с решение от 21.11.2012 год. по гр.д.№ 972 / 2012 год. на Димитровградски районен съд, потвърдено с решение от 12.04.2013 год. по гр.д. № 110 / 2013 год. на Хасковски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 11 / 06.01.2014 год. по гр.д.№ 4860 / 2013 год. на ІІІ г.о. ВКС. В евентуалност е формално посочена хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът, включва предпоставки, по които въззивният съд не е споделил мотиви, като приложението на чл.282 ЗЗД, на което се е позовал само първоинстанционния съд, както и относно наличието на такова съществено отклонение от характеристиките на поръчаното, на практика приравняващо изпълнението на пълно неизпълнение. Напротив, формиран е извода, че недоказване пълната безполезност на придобитата вещ изключва предпоставките за разваляне на договора и връщане на всичко предоставено в изпълнение на поръчката. Следователно, така формулиран по начало въпросът е ирелевантен - въззивният съд не е приел пълно неизпълнение, а неточно изпълнение, за обезщетяване на което не е изключил отговорност на довереника, доколкото е съобразил и се е произнасял по обезпечителната функция на записа на заповед само по отношение връщане на даденото на отпаднало основание – както следва да се тълкува уговорена, не и на обезщетяване на вреди от неточното изпълнение / чл.82 вр. с чл.79 ЗЗД /. В тази връзка следва да се съобрази и конкретната хипотеза на сключен договор за покупко - продажба на вещта - чрез довереника, но в качеството му на пълномощник, от името и за сметка на купувача - ищец, с последиците на чл.292 ал.1 ЗЗД. При съвсем различна хипотеза - на косвено представителство - чл.292 ал.2 ЗЗД - е разрешен правния спор по цитираното решение на Благоевградски районен съд, с което и поради възприето от съда съществено отклонение от поръчаното, приравнимо на пълно неизпълнение / доставен автомобил с различни спрямо договорените марка и модел/ и отказа на доверителя да получи вещта по отчетната сделка на довереника – косвен представител, е признато право на разваляне на договора за поръчка и престиране на даденото на отпаднало основание, по чл. 88 ал.1 ЗЗД. Видно е, че дори да би бил налице релевантен правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, липсва изискуемия обективен идентитет във фактите, обуславящи решаващите мотиви на съда в цитираното решение и тези по процесното въззивно решение, поради което не са налице взаимно противоречиви разрешения в отговор на идентичен – така поставения - материалноправен въпрос. Следователно не е налице хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове този допълнителен селективен критерий, доколкото не е обоснован извод за противоречива съдебна практика по приложението на конкретна - неясна, непълна или противоречива - правна норма, или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, с оглед изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с цел осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение