Определение № 50023 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 967/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на ЧСИ С. Г. Д., рег. № 752, с район на действие Пернишки окръжен съд, срещу въззивно решение № 361 от 02.11.2021 г., по в.гр.д. № 355 /2021 г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260205 /24.02.2021 г. по гр. дело № 7602 /2019 г. на Пернишкия районен съд са уважени предявените от Д. С. И. срещу ЧСИ С. Д. искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.441 ГПК за обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 215.34 лева и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, причинени в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение за периода от 01.07.2016 г. до 30.05.2019 г. и иска за изтекли лихви върху главницата за неимуществени вреди за периода от 01.07.2016 г. до 24.11.2019 г. в размер на 1 035.08 лева. Насрещната страна Д. С. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. „Лев Инс“ – трето лице – помагач на страната на ответника е подал писмен отговор, в който твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване и че жалбата е основателна. Касационната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Ищцата твърди, че вредите са причинени с незаконосъобразни действия по образувани от ответницата четири изпълнителни дела. След установяване на релевантните за спора факти въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и прието заключение на ССЕ, въззивният съд е приел следните правни изводи: В резултат на образуването на общо четири изпълнителни дела и извършване на действия по тях ЧСИ С. Д. е събрала от ищцата по изп. дело № 271 /2012 г. 23 292 лева, от които 21 792 лева са преводи, в резултат на наложения по делото запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и 1 500 лева – внесени от длъжника на ръка при ЧСИ. За да уважи предявения иск за обезщетяване на причинените имуществени вреди, въззивният съд е приел, че присъединявайки изпълнителни дела № 19 /2006 г., № 39 /2007 г. и № 568 /2016 г. към изп. дело № 271 /2012 г. ЧСИ е извършила нарушение на процесуалните правила, установени с разпоредбите на чл.456, ал.1 и чл.460 ГПК, в които не е предвидена възможност за присъединяване на изпълнителни дела, а единствено на възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова. Въззивният съд е приел, че към момента на присъединяването на изп. дело № 19 /2006 г. (извършено двукратно на 10.01.2013 г. и на 16.08.2013 г.), същото било прекратено ех lege (по силата на закона), считано от 28.06.2008 г., поради бездействие от страна на взискателя в продължение на две години. Не е установено към момента на извършеното присъединяване на 16.08.2013 г. да са постъпвали молби от взискателите по изп. дело № 39 /2007 г. и изп. дело № 19 /2006 г., с искане за присъединяване към изпълнително дело № 271 /2012 г.. С оглед на констатираните нарушения на разпоредбите на чл.456 и чл. 460 ГПК присъединяването на изп. дело № 568 /2016 г. също е незаконосъобразно. Към датата на присъединяване на разглежданото изпълнително дело към изп. дело № 271 /2012г., последното е съществувало единствено в резултат на допуснати от страна на ЧСИ закононарушения при водене на производството по разглежданите изпълнителни дела. Въззивният съд е приел, че в нарушение на разпоредбата на чл.456, ал.1 ГПК по изпълнително дело № 271 /2012 г. не е извършено нито едно разпределение на сумите, а от изслушаната в хода на съдебното производство СЧЕ се установява, че сумата 1 500 лева, внесена от длъжника по изп. дело № 271 /2012 г., не е отнесена към погасяване на дълга по него в цялост, а част от сумата е отнесена за погасяване на вземанията по изп. дела № 39 /2007 г. и 19 /2006 г. Въззивният съд е приел, че липсата на разпределение е лишила длъжника от възможността да узнае каква част от удържаната и вследствие на наложения му запор сума е отишла за погасяване на дълга по главното изпълнително дело и каква част за погасяване на вземанията по присъединените дела. Въззивният съд е приел за незаконосъобразни и действията на съдебния изпълнител по налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата, тъй като не е установено съдебният изпълнител да е уведомила работодателя за извършените присъединявания на изпълнителни дела, нито да е увеличен размерът, до който следва да бъде наложен и осъществяван запорът. За да е налице надлежно наложен запор върху вземане на длъжника, в т.ч. и върху трудовото му възнаграждение, в запорното съобщение следва да бъде точно посочено кое вземане се запорира, както и точния размер на сумите, за които е налице забрана да се предават на длъжника. С оглед изложеното, съдът приел, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ С. Д. следва да бъде уважен до размера от 8 215.34 лева, представляващ размера на общо направените за исковия период удръжки от трудовото възнаграждение на жалбоподателката и отнесени за погасяване на вземанията по присъединените дела, които, с оглед на извършеното незаконосъобразно присъединяване и прекратяването им ех lege са незаконосъобразно удържани. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Към приложеното към касационната жалба изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационната жалбоподателка се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като формулира следните правни въпроси: За да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ за извършени от него действия респективно бездействия, следва ли да са настъпили вреди за ищеца по иск заведен от него срещу ЧСИ на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.74, ал.1 3ЧСИ? Жалбоподателката твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с решение № 370 /11.11.2011 г. по гр.д. № 1740 /2010 г. на ВКС. Въпросът няма значението, което му придава жалбоподателката. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като въззивният съд въз основа на анализ на събраните по делото доказателства е приел, че ЧСИ е причинил на длъжника имуществена вреда в размера, за който съдът е уважил иска, с незаконосъобразните си действия в нарушение на разпоредбите на чл.456, ал.1 и чл.460 ГПК, чрез незаконосъобразно присъединяване на изпълнителни дела (вместо да присъедини кредиторите по тях)., чрез незаконосъобразно извършен запор на трудово възнаграждение, чрез незаконосъобразно събиране и превеждане на парични суми по дела, които са прекратени ех lege и чрез други конкретни незаконосъобразни действия. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд последователно е проследил извършените действия по всяко едно от образуваните от ЧСИ четири изпълнителни дела, посочил е кои от тях са незаконосъобразни (част от правните изводи от мотивите на въззивния съд са посочени по-горе) и е посочил как е определил размера на претърпяната от ищцата (длъжник по изпълнителните дела) вреда в размера, за който е уважил иска. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са свързани с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка? Жалбоподателката твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с решения на ВКС № 24 от 28.01.2010 г., по гр.д. № 474 /2008г., на І г.о. и № 132 от 31.10.2018 г., по гр.д. № 4116 /2017 г., на І г.о.. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената съдебната практика. Както вече беше посочено, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е обсъдил направените от ответницата доводи и възражения въз основа на установените по делото релевантни факти и е изложил правните си изводи за тяхната основателност в съответствие с установеното с правилото на чл.273 вр. чл.236, ал.2 ГПК свое задължение. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателката не е изложила аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените твърдения за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна направените от нея разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 1 000 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за правна помощ. Воден от изложеното съдът