Определение № 428 от 12.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2360/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище [населено място] срещу решение №192 /07.07.2025 т. по в.т.д.№ 162/25 на АС-Варна, с което е потвърдено решение № 217 от 02.12.2024г. по гр.дело № 353/23г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. З. С. от [населено място], [община], обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 18.12.2018г., причинено от С. Ф. Х. при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. [рег.номер на МПС] и прикрепено към него полуремарке марка „Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ за разликата над 120 000лв. до присъдените 240 000лв., ведно със законната лихва. В КЖ се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат, уредените в чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по иска С. З. С. от [населено място], [община] и третото лице-помагач Агенция Пътна инфраструктура не изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5000 лева/ делото е гражданско по своя характер-чл.113 предл. второ ГПК / ЗИД ДВ, бр.100/2019/ намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения: Спорни пред въззивния съд са били само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. По размера на обезщетението за неимуществени вреди от въззивния съд са изложени следните съображения: Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, прието от първата инстанция и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният съд е приел за установеното, че при пътнотранспортното произшествие пострадалият е получил множество телесни увреждания: на главата - кома с потиснати рефлекси на черепно-мозъчните нерви, контузия на мозъка в дясно теменно-тилно, кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в дясно, травматичен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка, мозъчен оток, остра дихателна недостатъчност, наложила апаратна вентилация и временна трахеостомия, фрактура на черепната база, пневмоенцефалия, исхемично огнище в дясна теменна област, течна колекция с хидроаерично ниво във фронталния синус, порезна рана на челото; на гърдите: фрактура на трето, четвърто, пето и шесто ребро в ляво по задна мишнична линия, хемоторкс в ляво, подкожен емфизем в ляво; на корема – разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване и хемоперитонеум, както и впоследствие развило се усложнение флебит и тромбофлебит на дълбоките съдове на лява подбедрица. Б. е приет в ОАИЛ на МБАЛ – Разград, в тежко общо състояние, в кома, включен на апаратна вентилация. Поради диагностициран хемоперитонеум е извършена операция под обща анестезия и е отстранена лезирана слезка. Извършени са му три оперативни интервенции. В коматозно състояние е преведен в хирургично отделение на болницата, където остава за периода от 21.12.2018г. до 24.01.2029г. Извършена му е оперативна интервенция поради установено закрито счупване на основата на черепа. Поради настъпили усложнения – установен флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници и лекуван в отделение на болницата и за периода от 25.01.2019г. до 01.02.2019г. Посочено е от експерта, че предвид тежестта на травматичните увреждания оздравителният период е приключил в рамките на 6 – 12 месеца, но били налице късни последици от преживяната черепно-мозъчна травма – изразен постконтузионен синдром, който инвалидизира пострадалия и е необратимо състояние, като не се изключва то да прогресира. По време на прегледа на С. комуникацията е била много затруднена поради изразено неспокойство, липса на концентрация, напрегнатост, ограничения във възприятията. Последният е съобщил, че често го боли глава, понякога корем, ляво рамо и ляв крак, има чувство, че не му стига въздух, вие му се свят и има необходимост да седне, не може да работи почти нищо, много бързо се изморява. При прегледа са установени множество следи от оперативни и други белези от нараняванията по цялото тяло – глава, шия, коремна област, лява гръдна половина. От заключението на приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за установено, че при С. са налице достатъчно клиникодиагностични критерии за поставяна на диагностично-експертна оценка за наличие на органично разстройство на личността, постконтузионен синдром /травмена болест на мозъка, травмена енцефалопатия, психоорганичен синдром с характеропатия. Заболяването представлява органично мозъчно страдание, последица от прекараната тежка черепно-мозъчна травма. Посочено е било от експерта, че установените у С. спадат към късните последици на черепно-мозъчната травма и включват промени на няколко нива. На клинично ниво са налице промени засягащи предимно мисловната и емоциалналната сфера, мисловният процес като цяло е беден, снижен праг на дразнимост, прояви несъответни на дразнителя на фона на силно скъсен и нерационален самоконтрол. Налице са и несистематизирани редица вегетативни и соматични симптоми – главоболие, световъртеж, уморяемост, безсъние, намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда или алкохол, които описват постконтузионния синдром. На психологично ниво се проявяват промени в темпа и динамиката на психичните процеси, отчетено е интелектуално снижение, снижаване на интересите и ценностите до равнището на непосредствените потребности от битовото ежедневие, скъсяване на регистъра на емоционалните преживявания по типа на огрубяването, егоцентричното и примитивно доминиране на първичните желания, изразяването на потребности и подтици става без съобразяване с 5 последствията или социалните норми, поведенческият репертоар е ограничен, поведенческите отговори са на равнището на спонтанното, импулсивно и стереотипно действие, неустойчив и с риск за неадаптивни поведенчески реакции, с дефицити на годностите за преценка на сложните ситуации, както и да прогнозира и оценява неблагоприятните последици от собственото поведение, вкл. и неговото ощетяване. Посочено е от експерта, че описаната симптоматика на социално ниво причинява на С. субективен дискомфорт и снижавайки адаптивните му възможности за справяне, обуславя социална дезадаптация. Установените характерови промени са трайни във времето и не се очаква значителна корекция. Останалата смптоматика е функция на множество фактори. Липсата за момента на неврологични усложнения, младата възраст с все още големи компенсаторни възможности и подкрепяща микросреда са благоприятни фактори за последващо отслабване и отзвучаване на оплакванията. От друга страна обаче налице и риск от влошаване и развитие на късни последици от претърпяната Ч. /припадъчно заболяване, психоза, деменция и т.н. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съставът на въззивния съд приема за установено, че поствадалият след излизане от комата, продължила 25 дни, е останал в хирургическото отделение, придружаван от майка си. Първоначално е бил неподвижен, на памперс, когато е започнал да говори е говорел несвързано. Постоянно се е оплаквал от силни болки в цялото тяло, давали са му обезболяващи и успокоителни. След като са го изписали е продължил да бъде на легло, наложило се е да ползва тоалетен стол и декубитален дюшек, не е можел да стои седнал. Това състояние е продължило около 4 месеца. Имал е постоянни силни болки, не е могъл да спи, оплаквал се е, викал и охкал. Когато е започнал да ходи, често му се е случвало да му се завие свят и да падне. По-късно е започнал да излиза от вкъщи, но не винаги разбира какво се иска от него, забравя, не разсъждава. През цялото време майка му се е грижила за него, като и към момента не смее да го остави сам и постоянно гледа да е с него. От показанията на свидетелите се установявало, че преди катастрофата С. е бил умно, уважително и общително дете, енергичен и позитивен, готов да помага на всеки, искал да научи всичко, да работи с различни уреди, изкарал е шофьорски курсове, като е взел книжка от първия път. Сега не може да работи, не може да се изразява както преди, не може да подреди две изречения, неадекватен е като реакции. Започнал е да пие и да пуши. Не излиза с приятели, стои сам, не иска да общува. Продължава да се оплаква от болки, има проблеми със съня. При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът взел в предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел сумата 240 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от ищеца емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял и ще продължава да търпи в резултат на пътно-транспортното произшествие от 18.12.2018г. пътнотранспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 18 години. За да определи този размер съдът изхожда от получените тежки травми – загуба на слезка, коматозно състояние, множество тежки черепно-мозъчни травми и фрактура, остра дихателна недостатъчност, наложила апаратна вентилация и временна трахеостомия, трайно затруднение движението на снагата от счупванията на трето, четвърто, пето и шесто ребро в ляво, впоследствие развило се усложнение флебит и тромбофлебит на дълбоките съдове на лява подбедрица. Съдът е съобразил и установеното при пострадалия към момента органично разстройство на личността, постконтузионен синдром /травмена болест на мозъка, травмена енцефалопатия, психоорганичен синдром с характеропатия, представляващо органично мозъчно страдание, последица от прекараната тежка черепно-мозъчна травма. Установените характерови промени са трайни във времето и не се очаква значителна корекция. Постконтузионен синдром инвалидизира С. и е необратимо състояние, като не се изключва то да прогресира. Безспорно е установена по делото негативната и необратима промяна, която е настъпила в живата на 18 годишното момче след катастрофата. Съдът е съобразил и датата на произшествието – 18.12.2018г., и обществено-икономическата конюнктура в страната към този момент. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че така определеният от него размер 240 000лв., обезщетява пострадалия за всички болки и страдания, физически и психически, които е търпял, и които ще търпи занапред в резултат на получените при ПТП травми. По възражението на ответното дружество за съпричиняване са изложени следните съображения: Възражението за съпричиняване е направено своевременно в насока, че пострадалият е допринесъл за собственото си увреждане тъй като е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не било спорно пред въззивна инстанция, че пострадалият е бил пътник в лек автомобил „Мазда“, пътувал на предна дясна седалка. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, въззивният съд е счел за установено, че независимо, че в медицинските документи, съставени при приемането на С.. в лечебно заведение, да не са описани „коланни“ травми, липсата на визуализация, не винаги означава, че не е използван обезопасителен колан. Според заключението на съдебния експерт, по изяснения механизъм на протичане на ПТП, ако пострадалият не е използвал колан, травмите биха били много по-тежки, преимуществено разположени в областта на главата и опорно-двигателния апарат, включително и несъвместими с живота. Поради което и от експерта, е дадено заключение, че вероятно при настъпването на ПТП С. е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Предвид на това и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, съставът на въззивния съд е приел направеното от застрахователя възражение за съпричиняване за недоказано. С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди - 240 000лв., предявеният иск е доказан и основателен изцяло, а решението в обжалваната му осъдителна част за разликата над 120 000лв. до 240 000лв. следва да бъде потвърдено. Във връзка с развитите от касатора-застраховате на ГО на виновния водач на МПС основания за касация по ал.1, т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до: критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити, както и следва ли съдът при произнасяне за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД да вземе в предвид всички наведени доводи и възражения и да посочи кои факти счита за установени и въз основа на какви доказателства, както и да направи задълбочена преценка на общите и специфичните критерии за справедливост на даден етап от развитие на обществото при съблюдаване на конкретните икономически условия в страната, с оглед на нивата на застрахователните покрития към датата на увреждането. Първият въпрос, според настоящия състав на ВКС,Първо т.о., е разрешен в пълно съответствие с посоченото в мотивите на обжалваното решение, ППВС №4/68, съгласно което, при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Съдебният състав е отчел всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, отчитайки изключителната тежест на получените тежки травми на пострадалия: загуба на слезка, коматозно състояние, множество тежки черепно-мозъчни травми и фрактура, остра дихателна недостатъчност, наложила апаратна вентилация и временна трахеостомия, трайно затруднение движението на снагата от счупванията на трето, четвърто, пето и шесто ребро в ляво, впоследствие развило се усложнение флебит и тромбофлебит на дълбоките съдове на лява подбедрица. Съдът е съобразил и установеното при пострадалия към момента органично разстройство на личността, постконтузионен синдром /травмена болест на мозъка, травмена енцефалопатия, психоорганичен синдром с характеропатия, представляващо органично мозъчно страдание, последица от прекараната тежка черепно-мозъчна травма. Изрично е подчертал и че установените характерови промени са трайни във времето и не се очаква значителна корекция. Постконтузионен синдром инвалидизира С. и е необратимо състояние, като не се изключва то да прогресира, както и установената по делото негативната и необратима промяна, която е настъпила в живата на 18 годишното момче след катастрофата. Съдът е съобразил и датата на произшествието – 18.12.2018г., и обществено-икономическата конюнктура в страната към този момент.В своята константна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че законовоопределените лимити се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. Процесуалните въпроси се основават на процесуални пропуски на съда, каквито, видно от гореизложеното съдържание на мотивите на обжалвания акт, не са допуснати и следователно същите се явяват без значение за изхода по конкретния спор. От изложеното следва, че жалбоподателят не е не е обосновал основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. По отношение на разноските: Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат, поради липса на направата на такива. С оглед изложеното, съдът