Определение № 60407 от 02.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2404/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

А. Н. Г. обжалва решение № 44 от 16.6.2020 г. по в.т.д. 49/2020 г., с което изцяло потвърждава решение № 323 от 07.08.2019 г. по т.д. 495/18 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на А. Н. Г. срещу „Виктория принт“ ООД с правно основание чл. 74 от ТЗ и е осъден А. Г. да заплати разноски от 2 100 лв.

Излага съображения, на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, за неправилност на въззивното решение, като мотивира нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на взетото решение от Общото събрание на съдружниците на 03.09.2018 г. за определяне на допълнителни парични вноски, техния размер и срока за връщане на посочените суми и отсъствието на материалноправни предпоставки за взимане на решение за допълнителни парични вноски. Излага подробни съображения, че следва задължително в решението на Общото събрание на съдружниците да бъде определен срок за внасяне на допълнителни парични вноски.

Освен това сочи, отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, че е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на изследване авторството на подписа на решението от 08.1.2018 г. при направеното оспорване на основание чл. 193 от ГПК на документа. Подробно мотивира, че въззивният съд е допуснал нарушение на изискванията на чл. 266, ал. 3 от ГПК като не е допуснал нова тройно съдебно-счетоводна експертиза.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се отмени решението на Общото събрание.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Обосновава, че по този правен въпрос е налице противоречие с разрешението, дадено с т. 3 от ТР1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК?

2. Следва ли въззивният съд да допусне нова (повторна) тричленна експертиза чл. 203, изр. 2 вр. чл. 201 от ГПК, когато още в първоинстанционното производство е оспорена от страните единична такава, възражения относно годността на използвания от вещото лице сравнителен материал и с въззивната жалба е направено обосновано оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза. Сочи, че това решение е разрешено в противоречие с решение № 107 от 02.07.2020 г. по гр.д. 2461/19 г., 4 ГО, основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане касационно обжалване?

3. За да бъде законосъобразно едно решение за допълнителни парични вноски, дружеството следва ли да посочи и обоснове необходимостта от внасянето им по основание и размер, а също така и да определи срок, в който ще бъдат върнати. Счита, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 678 от 24.4.2000 г. по гр.д. 26/2000 г. на ВКС, V ГО, като по този начин обосновава наличието на основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК?

Ответникът „Виктория принт“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. По отношение на първия процесуалноправен въпрос, намира, че не всяко нарушение, а само това, което е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, може да послужи за основание за разрешение в противоречие с практиката на ВКС. По отношение на втория правен въпрос, намира, че не е обосновано допълнително основание за допускане касационно обжалване. А по отношение на третия правен въпрос, счита, че е извън основанията за незаконосъобразност, посочени в исковата молба. Позовава се на решение № 342 от 12.12.2018 г. по т.д. 1152/18 г., ВКС, 2 ТО.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 15.07.2020 г. Касационната жалба е подадена на 17.08.2020 г. чрез пощенски оператор. Срокът, предвиден в чл. 283 от ГПК, изтича в събота на 15.8.2020 г. Следователно с подаване на касационната жалба в 17.8.2020 г., понеделник, на основание чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК, срокът не се счита за пропуснат и касационната жалба е допустима.

Същата е подадена от легитимирано да обжалва решението на въззивния съд лице и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение изцяло е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 74 от ТЗ от съдружника А. Н. Г. срещу „Виктория Принт“ ООД за отмяна решение на извънредно Общо събрание на съдружниците от 03.09.2018 г. за определяне на допълнителни парични вноски на съдружниците и внасянето им в срок до 03.09.2018 г. За да приеме, че искът е неоснователен и следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че оспореното решение на Общото събрание на съдружниците от 08.01.2018 г., е без значение. Решението за допълнителни парични вноски е взето на 03.09.2018 г., а не на 08.01.2018 г. Решението на общото събрание от 08.1.2018 г. имало само принципен характер, но не съдържало конкретен размер на необходимите суми и задължение за внасяне, а само воля за в бъдеще под условие и при необходимост да бъде финансирана дейността на дружеството. Дори да се приемело, че решение на общото събрание на съдружниците от 08.01.2018 г. липсва, то това нямало да се отрази на законосъобразността на решението на Общото събрание на съдружниците от 03.09.2018 г. Решението от 03.09.2018 г. имало необходимото съдържание. Счетено е, че липсата на срок за връщане на вноските от дружеството на съдружниците не опорочавало решението. При липса на срок за връщане, следвало да се приложат правилата на чл. 240 от ЗЗД и ще бъде дължимо връщането й след поискване.

По отношение материалната законосъобразност на решението на Общото събрание на съдружниците, реалната нужда от допълнителни парични вноски, въззивният съд е приел, че е налице такава, обсъждайки конкретните данни относно наличие на споразумение между „Принтхаус“ ООД, „Електра“ ЕООД и „Виктория принт“ ООД, с което „Виктория принт“ ООД е поела задължението на „Принтхаус“ ООД към „Електра“ ЕООД в размер на 143 401,11 лв. Задължението било надлежно осчетоводено, по него била изплатена от дружеството „Виктория принт“ ООД сумата от 135 290 лв, като последното плащане З., съдружник, е платил с направена от него допълнителна парична вноска. В периода 01.09.2018 г. до 31.01.2018 г. дружеството имало постъпления от 405 038 лв, вкл. допълнителната парична вноска от съдружника З., извършило плащания в брой 407 170,60 лв към „Електра“ ЕООД. Освен това към кредитори, работници, данъци, осигуровки. Въззивният съд е формирал извод, че без допълнителните парични вноски дружеството не би разполагало с достатъчно средства, за да посрещне изпълнение на задълженията си, като недостигът за периода 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г. би бил в размер на 95 375,52 лв. Това е обосновало решаващия извод, че е налице икономическа нужда от парични средства, поради това, са налице материалните предпоставки за определяне на допълнителни парични вноски. Прието е, че доводът относно свързаността на лицата „Виктория принт“ ООД и „Принтхаус“ ООД не обосновавала търговска логика, е отхвърлен, защото прехвърлянето на задължението било извършено една година по-рано и без значение били мотивите за това.

Допускането на касационно обжалване се извършва служебно на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК. А именно – когато е налице вероятност обжалваното решение на въззивния съд да е нищожно или вероятност да е недопустимо. В случая не се установява наличие на пороци на въззивното решение, които биха обусловили извод за нищожност на същото. Освен това не са обусловени и изводи, че решението на въззивния съд е вероятно недопустимо. Налице са всички процесуални предпоставки за предявяване на иска и правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и не се установяват пречки, които да не са дали възможност на въззивния съд да произнесе решение по съществото на спора.

Извън посочените основания касаторът следва да обоснове основания за допускане касационно обжалване, така както са предвидени в чл. 280, ал. 1 от ГПК.

В случая, поставеният правен въпрос 3 е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. В предмета на делото е включен въпросът за това какво е необходимото съдържание на решението на Общото събрание на съдружниците съгласно изискването на чл. 134, ал.1 от ТЗ. Въззивният съд, за да потвърди решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ по отношение на решението на общото събрание на съдружниците от 03.09.2018 г. е приел, че не е необходимо в решението по чл. 134 от ТЗ да има срок за връщане на допълнителните парични вноски. Липсата на срок за връщане на допълнителните парични вноски не опорочавало решението. Следвало да се приложи правилото на чл. 240 от ЗЗД и към срока за връща на допълнителни парични вноски, като се отправи покана към дружеството от съдружника за връщане на предадената сума. Това от своя страна е обусловило изхода на спора, че при действително решение на Общото събрание на съдружниците и икономическа необходимост от допълнителни парични вноски, искът за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците на основание чл. 74, ал.1 от ТЗ е неоснователен.

Изводът относно липсата на необходимост в решението по чл. 134 от ТЗ да се посочва срок за връщане на допълнителните парични вноски, е в противоречие с постоянната практика на ВКС, цитирана от касатора, съгласно която съдържанието на решението на Общото събрание на съдружниците, за да породи правни последици трябва да определи размер на допълнителните парични вноски и да определи срок за връщането им. Ето защо като е посочил, че срокът не е съществено условие на решението за определяне на допълнителни парични вноски, въззивният съд е постановил решението си в отклонение от трайната практика на ВКС, основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК решение № 678 от 24.04.2000 г. по гр.д. 26/2000 г. на ВКС, V ГО, както и в подобен смисъл решение № 342 от 12.12.2018 г. по т.д. 152/2018 г. на ВКС, както и практиката на ВС съгласно решение № 111 от 11.05.1995 г. по гр. д. № 258/1994 г., V ГО на ВС.

По изложените съображения е налице основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по правния въпрос за значение на срока за връщане на допълнителните парични вноски и следва ли при пораждане на задължение за съдружника за допълнително финансиране на дружеството, като съществен елемент от съдържанието на решението на Общото събрание на съдружниците да се включи и срок за връщане на сумите.

Съгласно правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос следва да се конкретизира в следния смисъл: Съгласно чл. 134, ал. 1 от ТЗ следва ли решението на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, за определяне на задължение за внасяне на допълнителни парични вноски, да съдържа и срок за възстановяването (връщането) на допълнителните парични вноски ?

По останалите правни въпроси, съдът ще се произнесе със съдебното решение.

По изложените съображения ще следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд.

Така мотивиран Върховният касационен съд