Определение № 90 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 781/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на П. Ц. П. чрез адвокат С. Я. от АК – Х., против определение № 45 от 21.01.2022 г. по ч.гр.д. № 28/2022 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение № 527 от 17.12.2021 г. по гр.д. № 320/2021 г. на ОС-Хасково за прекратяване на първоинстанционното производство на основание чл.129, ал.3 ГПК и е върната исковата молба на П. Ц. П. с вх .№ 825/13.05.2021 г по описа на ОС-Хасково с приложенията към нея. С частната жалба се излага довод, че в случая е допустимо касационно обжалване на въззивното определение при условието на чл.280, ал.2 от ГПК- очевидна неправилност, мотивирана от частния жалбоподател с посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допуснати от въззивния съд процесуални нарушения по несъобразяване с предходно определение на ВКС по делото № 60097/21.09.2021 г. за указание до ищеца да представи само данъчна оценка но не и да отстранява други нередовности на исковата молба, решение, липсата на съдействие от страна на съда, въпреки сезирането му от ищеца за противоправно бездействие на администрацията в нарушение на чл.186 ГПК да издаде исканите удостоверения, да извърши съда необходимите процесуални действия по движение на делото съгласно чл.7-чл.12 ГПК и вменяване отказът на общинската администрация да изпълни задължението служебно да издаде данъчните оценки, в тежест на ищеца като неизпълнение указание за отстраняване нередовност на исковата молба и превратно тълкуване от съда на поведението на данъчната администрация като такова да не създавала самата администрация пречки за издаване на удостоверение за данъчни оценки, също и доводи за незаконосъобразно изискване на уточняване интереса от иска при посочени достатъчно обстоятелства в исковата молба, също и относно изискването на скици/схеми на имотите, и с наличие на основание за отвод на първоинстанционния съдия поради пристрастно водене на делото, каквото искане за отвод на същия и на всички съдии от ОС-Хасково прави с частната касационна жалба. Моли обжалваното определение да се обезсили и делото да се изпрати за ново разглеждане от друг съд в съдебния район на АС-Пловдив, извън ОС-Хасково. Претендира разноски. Частната жалба е допустима, подадена е от страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.129, ал.3, изр. второ ГПК, становище от сочените ответници в исковата молба не се иска. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Ищецът П. Ц. П. чрез адвокат С. Я. от АК – Х., е подал до ОС-Хасково искова молба срещу Т. П. Д. и П. П. Ж. (негови дъщери) за признаване за установено спрямо двете ответници, че ищецът е изключителен собственик на придобитите по време на брака му с Н. А. П. (прекратен брака поради смъртта на съпругата, явяваща се същата и наследодател на ответниците) за 111 на брой недвижими имоти, за чието придобиване покойната съпруга нямала никакъв принос, и което счита да са придобити извън обхвата на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.22 СК, групирани в две групи- придобити по дарение и наследство- чл.22, ал.1 СК, и придобити за упражняване на професия или занятие –чл.22, ал.2 КС и придобити от ищеца като земеделски производител за упражняване на селскостопанската му дейност и включени в неговото предприятие–чл.22, ал.3 СК. За имотите е посочена и цена. По исковата молба е образувано гр.д.№ 320/2021 г. на ОС-Хасково, което е било прекратено с определение от 18.05.2021 г. и изпратено по подсъдност на РС-Димитровград по причина, че цената на посочените в исковата молба имоти поотделно не надвишавала 50 000 лв., и потвърдено с определение № 73/ 10.06.2021 г. на АС-Пловдив по ч.гр.д.№ 305/2021 г. С определение № 60097/21.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2863/2021 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното определение на АС-Пловдив на основание чл.280, ал.2 ГПК, същото е отменено и делото е върнато на ОС-Хасково за оставяне исковата молба без движение за представяне на данъчни оценки на имотите от ищеца, тъй като такива липсвали по делото. ОС-Хасково е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца с разпореждане № 161 от 30.09.2021 г. в 1-седмичен срок от съобщението освен да представи удостоверение за данъчни оценки на всеки едни от имотите по исковата молба, така и да отстрани други нередовности на исковата молба в още 4 пункта: 1. да уточни интереса от търсената защитя поради неяснота дали има спор между наследниците за наследствените им квоти или интересът на ищеца произтича само от чл.22 и чл.23 СК, 2. Да представи липсващото, но посоченото като приложение на исковата молба, уведомление за наличие на банкова сметка, 3. да представи пълномощно за адв. Я. подал от негово име исковата молба и 4. да представи скици/схеми на имотите. В последствие първоинстанционният съд е издал на ищеца удостоверение за снабдяване с удостоверения за данъчни оценки на имотите, също и удължил срока за изпълнение на указанията по отстраняване нередовностите на исковата молба с 1 месец, считано от 11.11.2021г. В така удълженият срок, първоинстанционният съд е бил уведомен със заявление от ищеца чрез адв.Я., подадено на 26.11.2021 г. в ОС-Хасково по делото, за създадена пречка от данъчната администрация за изпълнение на съдебното удостоверение по чл.186 ГПК, съдържащо заявлението и искане до съда да разпореди да бъдат издадени исканите данъчни оценки на имотите, предмет на исковата молба, също и с ново заявление от ищеца чрез адв.Я. подадено в ОС-Хасково на 07.122021 г., за положена дължима грижа от ищеца да организира поведението си по изпълнение указанието за представяне на удостоверение за данъчни оценки, но без резултат към изтичащия удължен срок за изпълнение 11.12.2021 г., поради което е счел, че в случая следва да се отнесе към чл.61, ал.1 ГПК. С разпореждане от 08.12.2021 г. на съдията-докладчик по делото, е оставена без уважение молбата на ищеца от 07.12.2021 г. за прилагане разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК по съображения, че производството по делото не е спряно, няма основание за спирането му, и ищецът може да поиска удължаване на срока за отстраняване нередовности на исковата молба съгласно чл.63 ГПК. До ОС-Хасково е изпратено и постъпило на 16.12.2021 г. писмо от общ.Димитровград, сочещо, че причината за неиздаване на исканите удостоверения за данъчни оценки на имотите, съгласно издаденото на П. П. съдебно удостоверение, е отказът на адв.Я. да попълни съответните заявления, с прилагане на документи за собственост, скици и характеристика на зем. земя, и да заплати съответните държавни такси, съгласно публично оповестените изисквания за издаване на данъчна оценка, публикувани на сайта на общ.Димитровград (същите и приложени към писмото). С разпореждане № 527 от 17.12.2021 г. по делото, първоинстанционният съдия-докладчик е приел, че дадените в 5 пункта указания не са били изпълнени от ищеца, като непредставянето на данъчни оценки на имотите е по причина само у ищеца, който отказвал да плати дължимите държавни такси, при което ново удължава на срока за изпълнение нямало да има резултат, доколкото такова поведение на ищеца да не плати следващите държавни такси по издаване на удостоверенията, не подлежало на съдебен контрол. Въззивният съд с обжалваното определение е потвърдил определението на първоинстанционния съд, като е приел, че ищецът не е отстранила нередовност на исковата молба, като не е изпълнил част от указанията по чл.129 ГПК, а именно не е представил в указания срок удостоверение за данъчна оценка на имотите, описани в исковата молба, поради4 отказ да плати дължимата държавна такса за това, също не е представил скици/схеми на имотите и не е конкретизирал интереса от търсената защита. За другите две неотстранени нередовности, посочени в първоинстанционното определение – непредставяне на уведомление за наличие на сметка в банка и на пълномощно, е счел първото за неотносимо, а второто-изпълнено, а направеното искане с частната жалба за отвод на първоинстнационния съдия- за несвоевременно направено и неподлежащо на разглеждане. По основанието за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС намира следното: Касаторът-ищец е установил основание за достъп до касация. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна“ се характеризира степента на проявление - квалифициран, особено тежък порок. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Въззивното определение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, проявено в квалифицирана степен. Налице е отсъствието на процесуални действия на съда по смисъла на чл.2, чл. 7, ал. 1 ГПК, чл. 186 ГП, чл.63 ГПК, и чл.129 ГПК. С непроизнасянето по искането на ищеца съдът сам да изиска от общ.Димитровград издаване на данъчни оценки на имотите-направено със заявлението от 26.11.2021 г. на ищеца чрез адв.Я., съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Той не е разгледал подадена преди изтичането на удължения срок молба от ищеца за съдействие от съда по смисъла на чл.186, изр.второ, предл.първо ГПК. Като не се е произнесъл по това искане ОС-Хасково е нарушил служебното начало в процеса, произтичащо от задължението по чл. 2 ГПК за разглеждане и разрешаване на всяка подадена до него допустима молба за защита и съдействие. Наред с това, ОС-Хасково не е предприел действия да изясни точния смисъл на заявлението на ищеца чрез адв.Я. от 07.12.2021 г. – същото не съдържа искане съдът да спре делото, а становище, че е налице пречка извън положеното старание от ищеца, същия да изпълни в срок указанието на съда по чл.129 ГПК, при което не следва да се счита, че тече срок за изпълнение. След като това заявление съдържа изложение на наличие на пречка за изпълнение по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК, съдът е следвало да съдейства на страната съгласно чл.7, ал.1 ГПК, за изясняване на искането, отправено към съда- дали е за спиране на делото или за удължаване на дадения срок или нещо друго. Трето, дадените указания на ищеца да изясни интереса си от иска и да представи скици/схеми на имотите, не са в съответствие с чл.124 ГПК и чл.127 ГПК, доколкото исковата молба съдържа достатъчно ясно изложени обстоятелства, сочещи на интереса, основан на твърдения за наличие на обстоятелства в приложното поле на чл.21-23 СК, и съответен петитум, а представянето на скици/схеми на имотите не е изискване за редовност на исковата молба. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда по чл.129, ал.2 ГПК не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото. Като не е съобразил допуснатите процесуални нарушения от пръвоинстанционния съд, въззивният съд е постановил атакуваното определение в противоречие с правомощията си по чл. 278, ал. 4 ГПК във връзка с чл.273 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК, което налага отменяването му. Встъпвайки в правомощията на въззивния съд, с настоящото определение ВКС следва да отмени и потвърдения първоинстанционен акт, като върне делото на СС – Хасково, за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявеното с частната касационна жалба на ищеца искане за отвод на съдията–докладчик и на останалите съди от ОС-Хасково, е извън правомощията на касационната инстанция, нито същото е в предмета на касационната проверка, доколкото искане за отвод на съдията-докладчик при ОС-Хасково не е бил правен от ищеца до приключване разглеждането на делото пред ОС-Хасково. След връщане на делото в ОС-Хасково съдията-докладчик и съдиите от ОС-Хасково следва да разгледат съдържащото се в частната касационна жалба искане за отвод. По искането за присъждане на разноски за обжалване на прекратителното определение, следва да се произнесе първоинстанционния съд при приключване на делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: