Определение № 2193 от 07.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Р. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. П., против въззивно решение № 78 от 29 май 2023 г., постановено по в.т.д. № 51/2023 г. по описа на Апелативен съд Велико Т., в частите му, с които се отменя решение № 110 от 21 ноември 2022 г., постановено по т.д. № 59/2022 г. по описа на Окръжен съд Плевен в частите му за осъждането на „ОЗК – Застраховане“ ЗАД да заплати на Д. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40000 лева до 80000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 26.04.2021 г., и за заплащане на адвокатско възнаграждение за разликата над 1758,71 лева до 2958,71 лева, и вместо него предявеният от Д. против застрахователя иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.12.2019 г., за разликата над 40000 лева до 80000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 26.04.2021 г., е отхвърлен като неоснователен, и в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за претърпени неимуществени вреди от Д. до пълния му предявен размер от 149043,12 лева, ведно със законната лихва от 26.04.2021 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че неправилно е определен кръгът на лицата, материално легитимирани да предявят претенция за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък човек, и неправилно е определен обема права, гарантиращи справедливо обезщетяване на причинени вреди; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетение; неправилно е приложена нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ по отношение на началния момент, от който пострадалият може да претендира лихви за забавено изпълнение на задължение за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, при предявен пряк иск по чл. 432 КЗ. Според касатора, неправилно съдът е ограничил материалната легитимация на касатора да претендира обезщетяване за претърпени вреди от смъртта на приятеля му Ш., при пренебрегване на тълкуването, дадено в ТР № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС, т. 2 – в производството пред първоинстанционния съд е безспорно установена трайната дълбока и емоционална връзка на касатора с починалия при същото произшествие негов приятел; от психологическата експертиза е установено наличието на трайно отрицателни състояния от психологически характер, изразяващи се в чувства на тъга и загуба. Съдът неправилно е ограничил оценъчния характер на емоционалните страдания на касатора, като за определянето им като неотносими към справедливото обезщетение ги е свел само до материалната му легитимация да претендира вреди за фактите и обстоятелствата, касаещи „емоционален срив от произшествието във връзка с получените травматични увреждания“, при пренебрегване на обстоятелството, че обективното състояние на страдания на касатора е свързано със същия вредоносен инцидент, както и че в резултат от същото пътнотранспортно произшествие е настъпила смъртта на близкия му приятел. Съдът е отразил съвсем избирателно само част от претърпените болки и страдания, без да отчита установените факти; не е отчетено как болките от натоварването на засегнатия в произшествието крайник са се отразили на трудоспособността и работоспособността на пострадалия –дълъг период от време касаторът е бил безработен, а преди това е бил с трайно установени навици за работа, което е повлияло на психологическото му състояние, и е ограничило възможностите му за социални контакти на 30 годишна възраст. Оценката на икономическата конюнктура е направена формално. При определяне на степента на съпричиняване съдът не е съобразил конкретни обстоятелства, свързани с поведението на виновния шофьор; не е установено по категоричен начин наличието на алкохол в кръвта на касатора в момента на пътнотранспортното произшествие; възприето е, че касаторът е бил в средата на пътното платно, което противоречи на изготвената схема за произшествието в автотехническата експертиза – той се е движел плътно вдясно до банкета и не е установено банкетът да е бил проходим, а в средата с е движел пострадалият Ш.; не са съобразени данните за осветяване с включено фенерче на телефон. Застрахователят следва да отговаря за забавата, считано от датата на настъпване на вредоносното събитие. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът ЗАД „ОЗК – застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от А. Л. и Р. Д., чрез адв. Т. Т., в отговор на касационната жалба излага доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд съобразява следното: в исковата молба на касатора се твърди, че на 07.12.2019 г., около 00:05 ч., на съответния пътен участък, при управление на моторно превозно средство водачът му е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Ш. и средна телесна повреда на касатора, за което деяние е признат за виновен с влязла в сила присъда; в резултат на пътнотранспортното произшествие касаторът получил травматични увреждания: черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана на тила, контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травма на левия долен крайник – счупване на основата на пета предходилна (метатарзална) кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник; касаторът е претърпял оперативна намеса, при която са му поставени пирони в петата, което му причинявало проблеми в придвижването за известен период от време; възстановяването от операцията продължило 4 месеца на домашно лечение, след което продължил да има силни болки и страдания в оперираната пета; на 26.05.2021 г. претърпял втора оперативна намеса за изваждането на остеосинтезните средства в петата и възстановяването му продължило още 34 дни; възстановяването продължило близо две години, като през това време не се чувствал добре физически и емоционално, тябвало дълго време да спазва режим на покой, наложило се да разчита на близките си за задоволяване на елементарни нужди, за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, бил лишен от динамика, от контактите си с приятели, имал нарушения на съня, бил напрегнат, наложило се да напусне работното си място и да търси друга работа, където натоварването на оперирания крак е по-леко, изживял силен стрес, който ще остане за цял живот. Касаторът е предявил застрахователна претенция пред застрахователя, получена на 26.04.2021 г., по която е постановен изричен отказ. Ответникът оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, твърди наличие на съпричиняване, тъй като ищецът като пешеходец се е движил през нощта, по средата на междуградски път извън населено място, по посоката на движение на пътната лента, облечен с тъмни дрехи, при гъста мъгла, при наличие на банкет до пътното платно, под силно въздействие на алкохол и упойващи вещества; оспорва се предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди; оспорва се претендираната лихва за забава. За установено по делото е прието, че касаторът и Ш. на посочените време, дата и място са се движели на отстояние 1,5 – 2,6 м от десния край на настилката със спокоен ход и скорост 5,7 км/ч; водачът на моторно превозно средство ги е възприел към момента, в който челната част на автобуса се е намирала на 81,5 м от пешеходците, и предприел спиране, при което намалил скоростта си на 61,16 км/ч, изминавайки общо 87,08 м, а пешеходците – 5,58 м до момента на първоначалния контакт при удара. При последвалия контакт с телата на пешеходците на касатора били причинени телесни увреждания, а пешеходецът Ш. е починал. Според заключението на автотехническата експертиза, водачът на моторното превозно средство технически правилно се е движил в полагащата му се лента за движение и с включени светлини, но се е движил със скорост, по-висока от максимално разрешената от 80 км/ч и се е забавил при действията си за спиране на моторното превозно средство към момента на възприемане на пешеходците; пешеходците са се движили един до друг в попътната северна лента на пътя, в тъмната част на денонощието, без светлоотразителни жилетки, което намалява възможността за възприемането им от страна на попътните водачи на моторни превозни средства; няма данни за проходимостта на банкета, широк 1 м. За допуснатите нарушения на ЗДвП и причиняването на смъртта на Ш. и телесни увреждания на касатора водачът на моторното превозно средство е санкциониран с влязла в сила присъда на наказателния съд. От приложените по делото медицински документи се установява, че на 07.12.2019 г. ищецът е постъпил на лечение в болница, изписан е на 17.12.2019 г.; според заключението на медицинската експертиза, в резултат на пътнотранспортното произшествие касаторът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на тила и две неголеми на площ мозъчни контузии в челния дял на мозъка, счупване на главичката на пета костица на стъпалото на левия крак, с разместване на фрагментите; лечението на черепно-мозъчната травма било консервативно, счупените костни фрагменти били наместени и съчленени с метални ортопедични импланти, след операцията кракът бил гипсиран; изписан с препоръки 30 дни да носи гипс, 2 месеца да използва помощни средства при ходене, 1 седмица да приема предписани антибиотици; касаторът е имал болки, оток и ограничени движения в стъпалото, което наложило продължаване на временната нетрудоспособност общо от 161 календарни дни и медикаментозно лечение. На 26.05.2021 г. е била извършена втора ортопедична операция за изваждане на металните импланти, като е настъпило усложнение в причинна връзка с операцията и първоначалната травма – „гнойна фистула“ на стъпалото; бил нетрудоспособен 49 календарни дни общо. Към момента на прегледа от вещото лице състоянието на касатора е било отлично, походката е била нормална, без накуцване, двата крака са симетрични, липсват данни за атрофия и контрактура. При нормален оздравителен процес при подобни травми след три месеца се постига пълно възстановяване на здравето, но в конкретния случай, поради усложнения лечението е продължило около пет месеца и половина и се прибави още един и половина месеца след втората операция по екстракция на металните импланти. Няма данни за извършвана рехабилитация, но такава не е препоръчвана при лечението. Според вещото лице около пет и половина месеца ищецът е търпял болки и страдания, които условно могат да се разделят на силни през първите 5-6 седмици, средни – през следващите около два и половина месеца и слаби – за още два месеца; след втората операция също са търпяни болки и страдания – средни през първите 2-3 седмици и слаби за още един и половина месеца; имало е известни нарушения в походката около 5-6 месеца след травмата, по силно изразени в първите 2-3 месеца. В първата епикриза като придружаващо заболяване е отразена диагноза „хроничен етилизъм“, което е психиатрична диагноза и означава хронична зависимост на организма към алкохол, без такава диагноза да се открива в здравния картон на ищеца. Психологическата експертиза очертава касатора като интроверт, със снижена социална адаптация и продуктивност, затворен, неловък в социалните контакти, с простота на мислите и разсъжденията; няма спомен за произшествието, като след събитието мисълта за собственото му състояние става маловажна, след като разбира, че приятелят му е починал – смъртта на Ш. е предизвикала чувство на загуба и тъга, която е налична и към момента на обследването; настъпила е промяна на социалното му функциониране, изразяваща се в ограничаване на социалните контакти само до работните такива, но няма данни за преживяна остра стресова реакция, няма данни за страдание от психична болест, не може да се отговори за колко време загубата на приятеля би се преработила на рационално ниво. Свидетелските показания очертават физическите болки и проявленията им за касатора, нуждата от грижа за ежедневието му от други лица, приятелските отношения с починалия и настъпилите изменения в поведението му и трудовата му заетост. При тези обстоятелства съдът приема, че е безспорно установено противоправно поведение на водача на моторно превозно средство – нарушени са чл. 21, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП, в резултат на което на касатора са причинени вреди; водачът на моторното превозно средство го е управлявал със скорост 97,34 км/ч, движейки се на прав участък в тъмната част на денонощието, в нарушение на посочените по-горе правила за движение по пътищата, при забавено действие с уредите на управление на автомобила, и при движение с превишена скорост, при възприемането на пешеходците, движещи се в неговото пътно платно, не успял да преустанови движението на моторното превозно средство преди мястото на удара, за да предотврати произшествието, с което противоправно поведение реализирал по непредпазливост съприкосновение – удар с движещите се пешеходци; в резултат на удара, касаторът е получил посочените по-горе телесни увреждания, които предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице; налице е пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на водача, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, като деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязла в сила присъда, задължителна по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Задължението за застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди се основава на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство, застраховано по застраховка „гражданска отговорност“; застрахователят е отказал плащането на обезщетение. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение съдът съобразява критериите, дадени в ППВС № 4/1968 г., както и наложения със съдебната практика допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната; за икономическата конюнктура е съобразено непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, както и постепенното нарастване на минималната работна заплата за страната. Предвид естеството на травмите – черепно-мозъчна травма - състояние опасно за живота, както и счупване с разместване на фрагментите, проведени две оперативни интервенции, настъпило пълно възстановяване, престой в лечебно заведение общо 13 дни, оздравителен период 5 и половина месеца с оглед настъпилото усложение и 1,5 месеца след втората операция, наложилата се помощ от страна на близките, предвид затрудненото движение с патерици около три месеца, интензивността на болките – силни през първите 5-6 седмици, средни – през следващите около два и половина месеца и слаби за още два месеца, както и след втората операция – средни за първите 2-3 седмици и слаби за още до един и половина месеца, възрастта на пострадалия – 30 години към датата на произшествието, наложителността на смяна на работното място, с оглед получените проблеми с крака, и предвид съдебната практика по аналогични казуси, е счетено, че размер на обезщетението от 50000 лева би могъл адекватно да компенсира причинените болки, страдания, неудобства; присъждане на обезщетение в по-голям размер не се обосновава, защото се касае за две травматични увреждания, при които оздравителният процес не е сложен и дълъг – дори с настъпилото усложнение възстановяването е за пет месеца и половина, като няма данни след този период до датата на втората операция за премахване на имплантите състоянието на касатора да е било тежко, той да е имал болки или затруднения в придвижването и социалното битие; общият възстановителен период след първата и втората операции е около 7 месеца; етеството на травмите е такова, че при лечението му в домашни условия не е налице пълно обездвижване, а само затруднения в придвижването – с помощта на патерици, поради което степента на зависимост от близките не е толкова завишена; изпитваните болки и страдания са били силни само в началото след инцидента – през първите 5-6 седмици, след това са били със затихващ характер; вещото лице установява пълно възстановяване, включително и на походката. За недоказано е счетено наличието на емоционален срив от произшествието във връзка с получените травматични увреждания – психологическият дискомфорт на касатора се дължи на загубата на приятеля му, а не на притесненията за собственото му здравословно състояние. Отречено е емоционалните вреди от загубата на приятеля му да могат да бъдат взети под внимание, тъй като не се претендират в исковата молба, а и касаторът не е материално легитимиран да претендира такива вреди. По стореното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на касатора, се съобразяват заявените две групи факти – нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на касатора в качеството му на пешеходец, движейки се в средата на пътната лента по посоката на движение в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и употребата на алкохол, станала причина за неразумното му поведение. За установено е прието, че преди инцидента касаторът се е черпил с другия пешеходец, без да е установена степента на евентуално алкохолно опиянение, но е отречено противоправното поведение на пешеходеца да се състои в употребата на алкохол сама по себе си; такава употреба би могла да влияе на преценката му за начина на придвижване и повишава риска при неадекватна преценка, особено при намалена видимост в тъмната част на денонощието извън населено място. Към момента на произшествието касаторът се е движил на пътното пътно, попътно на посоката на движение, с гръб към приближаващите автомобили, в нарушение на чл. 108 ЗДвП; не е открита причина касаторът да се е намирал на средата на пътното платно и да се движи по посока на движението на автомобилите; от техническа гледна точка, произшествието не би настъпило при движение на пешеходеца в лявата част на южната пътна лента – срещу посоката на движение на моторните превозни средства, поради което е прието наличието на принос от страна на пешеходеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като са съобразени и употребен алкохол от страна на касатора и загиналия друг пешеходец, което им е попречило да определят адекватно начина си на придвижване между населените места; съобразно механизма на произшествието и поведението на участниците в него, приносът на пострадалия е 20 %, какъвто размер е приет и от първата инстанция. За недоказано е прието наличието на гъста мъгла към момента на произшествието, и ползването на фенерче от страна на пострадалия. Размерът на дължимото обезщетение при съпричиняване в размер на 20 % е редуциран на 40000 лева. При този размер на съпричиняване, обезщетението за имуществени вреди е счетено за правилно присъдено. Върху присъдените обезщетения се дължи законна лихва от уведомяването на застрахователя – 26.04.2021 г. до окончателното изплащане. По оспорването на началният момент на лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди се сочи, че лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди се следва също от датата на застрахователната претенция, тъй като законът не разграничава уредбата на имуществените и неимуществените вреди, включително и по отношение на дължимата за тях лихва за забава от страна на застрахователя, чийто начален момент ясно е визиран в нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Първата група въпроси касае кръга лица, материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди. Пита се: какъв е кръгът на лицата, материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък човек в хипотезата на „по изключение“, съобразно възприетото в т. 1 на ТР № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС, при предявен иск по чл. 432 КЗ срещу застрахователя и какъв е обемът на правата, гарантиращи „справедливо“ обезщетение на причинени вреди за лицата, търпящи страдание от настъпило вредоносно събитие – пътнотранспортно произшествие; при предявен пряк иск по чл. 432 КЗ включва ли се в кръга на лицата по смисъла на ТР № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС, в категорията „всяко друго лице“ пострадал, който търпи болки и страдания от смъртта на близък, настъпила при същото вредоносно събитие, който не е в родствени връзки, семейни и роднински взаимоотношения с починалия, при доказани особено близки връзки с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди; при предявен пряк иск по чл. 432 КЗ кои лица следва да се включват в категорията „всяко друго лице“ на кръга от лицата по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС, в частта „по изключение“; кои са допустимите способи за правна защита по отношение на пострадал, за който е налице основание за прилагане на изключението, въведено с т. 1 на ТР № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС, с оглед преценката на съда за лицата, материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, и по-конкретно когато претенцията за обезщетение за неимуществени вреди произтича от едно и също вредоносно събитие, при което пострадалият търпи вреди от собственото си травматично увреждане, както и от увреждане, резултат от смъртта на близък, пострадал при същото пътнотранспортно произшествие, следва ли с оглед процесуална икономия същото да е разгледано в едно производство, или следва да бъдат разгледани в две отделни, и ако следва да бъдат разгледани поотделно, то какъв е процесуалният ред за разделянето им – при проверка на исковата молба по чл. 130 ГПК по указание на съда, или се извършва по преценка на пострадалото лице. Въпросите са свързани с оплакването на касатора, че съдът не е взел предвид особено дълбоките и близки отношения на приятелство между него и починалото в резултат на същото пътнотранспортно произшествие лице. В разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2016 г., ОСНГТК, се сочи, че легитимация за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък имат съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братята и сестрите, възходящите и низходящите до втора степен, както и други лица, извън изброените, като наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото; обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, претендиращо обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, при оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. При тези разяснения ВКС обвързващо приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В процесния случай касационният съд приема, че не може да подлага на преценка нито съответствието на дадено от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси със задължителните разяснения на ВКС, нито да ги тълкува с оглед точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросите, макар и значими по своя характер, не са обусловили изхода на спора, тъй като твърдения за претърпени вреди в сочената хипотеза не са надлежно въведени в процеса. Изрично в обжалваното решение се сочи, че емоционалните вреди от загубата на приятеля на касатора не следва да бъдат взети под внимание, тъй като не се претендират в исковата молба. Като допълнително съображение е посочено, че ищецът не е материално легитимиран да претендира такива вреди. Изводът на въззивния съд за причината, поради която моралните вреди от загубата на приятел не следва да бъдат съобразявани в процесния случай, е правилен. Видно от заявеното в исковата молба, не са изложени обстоятелства за претърпени болки и страдания във връзка със смъртта на другото лице, пострадало при пътнотранспортното произшествие. Тази липса на твърдения не може да бъде преодоляна по съображение за поставената в исковата молба задача за психологическа експертиза, която да посочи отражението върху психологическото състояние на ищеца от настъпилата смърт на неговия приятел Ш., тъй като подобни твърдения в исковата молба не се съдържат. Такива твърдения не са посочени и в доклада по делото, и ищецът не е имал възражения срещу него. Ето защо, доколкото наличието на съответните неимуществени вреди не е въведено надлежно в процеса, то каквото и да е разрешение на въззивния съд за определянето на кръга на лицата, които са материалнолегитимирани да претендират неимуществени вреди, е без значение за крайния изход на спора. Втората група въпроси се отнася към обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Пита се: при предявен пряк иск по чл. 432 КЗ основателността на заявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди до какви граници е справедливо да се ограничи и включва ли това единствено физическите травматични увреждания на пострадалото лице за основателността на претенцията тогава, когато първоизточник за нея е едно и също вредоносно събитие – настъпилото пътнотранспортно произшествие и обективното състояние на страдание на пострадалия произтича от настъпилото вредоносно събитие; какъв е обемът на правата на пострадалото лице да претендира обезщетение за неимуществени вреди от причинените му страдания, резултат от конкретното пътнотранспортно произшествие и кои са обективните факти, които трябва да бъдат отчетени в преценката на съда за определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, свързани с травматичните увреждания от емоционален порядък, които пораждат основание за лицето, претърпяло конкретното пътнотранспортно произшествие да ги претендира в производството по иск по чл. 432 КЗ; как следва да се приложи чл. 52 ЗЗД при определяне на „справедливия размер на обезщетение“ при предявен пряк иск срещу застрахователя по реда на чл. 432 КЗ от гледна точка изпълнение на критериите, заложени в ППВС № 4/1968 г. (в т. ІІ и т. 11), като и от гледна точка прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне степента на съпричиняване. Според задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като ВС примерно сочи обективни обстоятелства при телесни увреждания и причинена смърт – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Подчертава се, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Заключено е, че при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Оплакванията на касатора касаят несъобразяване на проявени според него болки и страдания от телесно и емоционално естество. Невярна е тезата, че съдът е съобразявал само и единствено физическите травматични увреждания – взети са предвид естеството на травмите, проведените две оперативни интервенции, настъпилото пълно възстановяване, престоят в лечебно заведение общо от 13 дни, оздравителния период от общо 7 месеца, помощта от близките и придвижването с патерици около 3 месеца, интензивността на болките за съответните периоди, възрастта на пострадалия, наложилата се смяна на работно място, липсата на емоционален срив във връзка с травматичните увреждания, като психологическият дискомфорт се дължи на загубата на приятеля му и не е резултат от притеснения за собственото му здравословно състояние. При посочените съображения следва да се приеме, че съдът е изследвал комплекса от обстоятелства в процесния случай и е взел предвид доказаните по делото претърпени болки и страдания. Ето защо не е налице противоречие със задължителната съдебна практика, нито с практиката на ВКС. Относно обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне степента на съпричиняване, според съдебната практика съдът следва да съобрази установените обстоятелства, да ги обсъди в тяхната взаимна обусловеност, като се отчете не само поведението на пострадалия, но и на причинителя на вредата. Противно на тезата на касатора, в заключението на автотехническата експертиза е посочено, че в момента на удара касаторът се е намирал на разстояние 1,5-2,6 м вляво от десния край на асфалтовата настилка; не е спорно, че произшествието е настъпило след почерпка с другия пострадал, без да е установена степента на алкохолно опиянение, като съдът изрично сочи, че противоправното поведение на пешеходеца не се състои в употребата на алкохол сама по себе си, но тя може да повлияе върху преценката му за начина на придвижване; произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, пострадалият е носел тъмни дрехи, не е установено по категоричен начин да е осветявал пътя си с включено на телефон фенерче, а и да е сторил това, при придвижването му по посока на движение на моторните превозни средства, възприемането на такава светлина би било затруднено от телата на придвижващите се по пътното платно пешеходци, не е установено наличието на гъста мъгла. Видно е, че съдът е обосновал изводите си подробно. Макар да е вярно, че съдът изрично не е посочил в тази част на мотивите си нарушението на правилата за движение от страна на водача на моторното превозно средство, е съобразил механизма на произшествието и поведението на участниците в него, при което е приел съответния размер на съпричиняването. Предвид изложеното, следва да се приеме, че не се констатира противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси, поради което касационното обжалване не се допуска. По същите съображения не се допуска касационното обжалване и по следващата група въпроси: при предявен пряк иск по чл. 432 КЗ срещу застрахователя за спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, за да са изпълнени критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, по какъв начин следва да са отразени в решението на съда конкретните обстоятелства, свързани с вредоносното събитие, за да се установи по безспорен начин, че са взети предвид; в кои случаи при предявен иск по чл. 432 КЗ за спазване принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД във връзка с прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и критериите, въведени с ППВС № 4/1068 г., се допуска определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди да бъде установен чрез косвени доказателства или без провеждането на пълно главно доказване. По въпросите: при предявен иск по чл. 432 КЗ при прилагане на чл. 52 ЗЗД и изпълнение на критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди чрез допълнителния ориентир за икономическа обосновка, как следва да е извършена съпоставката между допълнителния критерий и конкретното вредоносно събитие в постановеното решение, в т.ч. следва ли да сочи и конкретен размер на конкретното ниво на застрахователни суми при задължителната застраховка „гражданска отговорност“, и към кой конкретен момент е отчетен с оглед установяване дали е спазен принципът за справедливост; при предявен иск по чл. 432 КЗ срещу застрахователя, за да се установи, че са изпълнени критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г. и справедливо приложен чл. 52 ЗЗД при определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди „приложението на съдебната практика по аналогични казуси“ следва ли да бъде аргументирано с конкретна съдебна практика, която да е конкретно посочена, също не се налага допускане на касационното обжалване. В обжалваното решение съдът е посочил доводи за развиващата се икономическа конюнктура, непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен път, с исторически преглед, постоянното нарастване на минималната работна заплата. Макар да е вярно, че посочването на конкретен размер на конкретното ниво на застрахователни суми при задължителната застраховка „гражданска отговорност“, и към кой конкретен момент е отчетен, както и на съдебна практика по аналогични случаи, е добра практика, непосочването им, доколкото те са публични и могат да бъдат констатирани самостоятелно от страните по спора, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да обосновава допускане на касационното обжалване. Накрая, неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване и по въпросите: в кои хипотези на предявен иск по чл. 432 КЗ при определяне на началния момент, от който пострадалият разполага с процесуално защитимо право да претендира лихва за забава за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, следва да се приложи чл. 84, ал. 3 ЗЗД. По този въпрос съдът сочи, че началният момент на дължимост на лихвата за забава за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е ясно посочен в чл. 429, ал. 3 КЗ. Този му аргумент, към който е насочено и питането, обаче е допълнителен. Основното съображение на съда е, че първоинстанционния съд и в доклада си, и в решението си е постановил дължимост на лихвата за имуществени вреди от датата на уведомяване на застрахователя за претенцията, и ищецът не е поискал допълване на решението с присъждане на лихва от по-ранна дата. Макар изводът по отношение на имуществените вреди да е неправилен – в исковата молба е претендирана лихвата от датата на произшествието, не се разкрива твърдяното противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 199 по т.д. № 3137/2014 г., І т.о. В соченото решение касационният съд приема, че както при действието на Закона за застраховането /отм./, вр. чл. 405 и сл. /отм./, така и при действието на КЗ, в сила от 01.01.2006 г. /отм./ и КЗ, в сила от 01.01.2016 г., в застрахователната сума (лимита на отговорност на застрахователя по конкретния застрахователен договор) се включват само лихвите за забава, дължими за периода от непозволеното увреждане до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяването на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на „гражданската отговорност“ на делинквента. Лихвите за забава след този момент, като обусловени от забавата на самия застраховател, не се включват в застрахователната сума, респ. не се съобразяват при усвояване лимита на отговорност на застрахователя, тъй като не са обезщетение за вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента. С тях не се покрива отговорност на последния. Точният прочит на решението на ВКС съответства именно на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, тъй като дължимостта на лихвата за забава на самия застраховател е от уведомяването на застрахователя, респ. от предявяването на прекия иск. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,