Определение № 3415 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1019/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от ищеца „Ф.“ АД /н./, [населено място], представлявано от синдика Н. Г. М., и третото лице помагач „Булгарконф“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Х. Х. срещу решение № 31 от 29.01.2024 г. по т. дело № 616/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260025 от 23.05.2022 г. по т. дело № 5/2022 г. на Окръжен съд Пазарджик. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Н. Г. М., синдик на „Ф.“ АД /н./ искове срещу Н. Г. П. да бъде осъден да заплати на „Ф.“ АД /н./ сума в размер 136 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството от бившия изпълнителния директор и съставляващи загуби по счетоводния баланс за 2017 г., и сума в размер 528 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството от бившия изпълнителен директор и съставляващи загуби по счетоводния баланс за 2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

Касаторите правят оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи, че въззивният съд не е взел предвид установени по делото обстоятелства, неправилно е преценил събраните доказателства, като не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, допуснал е нарушение на чл. 45 ЗЗД и е направил изводи в противоречие с фактическата обстановка.

В приложени към касационните жалби писмени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

„1. Има ли изпълнителният директор на едно АД правото да управлява еднолично и самостоятелно дружеството след неговата смяна от Съвета на директорите на дружеството до вписването й официално в Търговския регистър, тъй като до официалната му смяна в Търговския регистър /вписването на смяната в търговския регистър/ той е обжалвал това решение на СД и има водени съдебни дела от него по този въпрос срещу решението на Съвета на директорите за смяната му?

2. Ако при управлението на изпълнителния директор след неговата смяна от Съвета на директорите на дружеството и до вписването на тази смяна в Търговския регистър дружеството е претъпряло стопански загуби /вреди/, кой носи отговорност за тези загуби и трябва ли да бъде установено с кои точно конкретни действия или бездействия на изпълнителния директор са причинени тези стопански загуби и каква е причинната им връзка с неговото управление или е достатъчен фактът, че през цялото това време той еднолично и самостоятелно е управлявал дружеството?“

Ответникът Н. Г. П. чрез процесуален представител адвокат И. М. – В. оспорва касационните жалби и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните от касаторите въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и поради това, че по тях има отговор в съдебната практика на ВКС. Поддържа становище за правилност на решението, постановяването му при спазване на материалния закон, съобразяването му със събраните доказателства и обоснованост. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално същото да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в тях и изложенията се съдържат твърдения за касационни основания по чл. 281 ГПК и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД – не е осъществено поведение на ответника, изразяващо се в действия или бездействия, което е противоправно и е в пряка причинна връзка с твърдяната вреда за „Ф.“ АД, която според ищеца се изразява в акумулирана счетоводна загуба за 2017 г. и 2018 г.

Съдебният състав е изложил съображения, че предявеният от Н. Г. П. иск с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна на решението от 13.10.2016 г. на Съвета на директорите /СД/ на „Ф.“ АД, с което ответникът е освободен като председател на СД и като изпълнителен директор на дружеството, водените дела /т. дело № 190/2016 г. на ОС - Пазарджик, приключило с отхвърлително решение, обезсилено по реда на инстанционния контрол с влязло в законна сила на 03.05.2019 г. решение № 300/05.11.2018 г. по в. т. дело № 423/2018 г. на АС – Пловдив/ и спирането на регистърното производство по заявление вх. № 201610161661912 за вписване промяна в представляващия дружеството с определение № 755/18.10.2016 г. по т. дело № 191/2016 г. на ОС – Пазарджик по реда на чл. 536 ГПК са в защита правата на ответника, който с действията си е упражнявал гарантирани му от закона процесуални права и е защитавал свои интереси, като изходът на тези производства е без значение. Поради това и предвид липсата на твърдения и данни тези негови действия да са предприети в отклонение от принципа на добросъвестността съгласно чл. 3 ГПК, същите не могат да се приемат за несъобразени със закона. Въз основа на посочените аргументи е направен извод за неоснователност на възраженията на ищеца /въззивник и настоящ касатор/, че с водените от ответника дела е блокирана дейността на дружеството, респективно същото е управлявано еднолично без да е свикан СД или Общо събрание на акционерите, с което ответникът да е причинил вреда на дружеството, съставляваща акумулирани счетоводни загуби.

Съдебният състав е изложил също, че докато решението на СД от 13.10.2016 г. за освобождаването на Н. П. като изпълнителен директор не е вписано в ТРРЮЛНЦ, същото няма действие по отношение на трети лица, но има действие по отношение на дружеството, поради което и от освободения изпълнителен директор не следва да се изисква поведение, съответстващо на качеството, от което вече е освободен.

Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е приела, че по делото не е установено да са предприети от ответника действия по управление във вреда на търговеца. За да направи извод за неоснователност на твърдението на ищеца, че с нарушаване на разписаните в чл. 245, чл. 247 и чл. 251 ТЗ и чл. 38, ал.1, т.1 ЗСч задължения - несвикване на СД и ОС на акционерите с цел годишно финансово приключване дейността на дружеството, ответникът е причинил вреди на същото, изразяващи се акумулирани загуби, въззивният съд се е позовал на предвидената в чл. 223 ТЗ и чл. 14 от устава на „Ф.“ АД възможност за свикване на Общо събрание на дружеството от Съвета на директорите, Надзорния съвет или от акционери, притежаващи повече от три месеца акции, представляващи 5 на сто от капитала, както и на направените постъпки, видно от представените уведомителни писма. Изложил е и съображения, че след като оправомощени лица са упражнили предоставените им от закона права и въпреки това до свикване на общо събрание не се е стигнало, мажоритарният акционер „Ем Джи“ АД е разполагал с предвидената в чл. 223, ал. 2 ТЗ възможност, но не се е възползвал от нея. Съдебният състав е посочил също, че липсват данни задължението за свикване на Съвет на директорите и на Общо събрание да е предоставено на ответника в качеството му на изпълнителен директор, за да се твърди, че неизпълнението му е противоправно и като такова е в пряка причинна връзка с настъпили за дружеството вреди, изразяващи се в счетоводна загуба за отчетните 2017 г. и 2018 г. Отчел е и обстоятелството, че взетото на 13.10.2016 г. решение на СД на „Ф.“ АД за освобождаване на ответника като изпълнителен директор е произвело действие по отношение на дружеството и от момента на вземането му ответникът се счита освободен от това му качество.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивната инстанция е приела, че не е налице вреда, която да е в пряка причинна връзка с поведението на ответника, тъй като счетоводните загуби, акумулирани от дружеството за 2017 г. и 2018 г. не са вследствие негово поведение, изразяващо се в действия или бездействия. Една част от тях са вследствие разходи за заплати и осигуровки, което при работещо предприятие е оправдано и не е опосредено от поведението на ответника, а друга съществена част от загубите за 2018 г. са счетоводно записани след равняване на салда по приети вземания на кредитори на дружеството, които не могат да се свържат с стопанската дейност на предприятието.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай касаторите не са обосновали посоченото основание – не са посочили дали се касае до противоречиво тълкуване на приложима законова разпоредба, до различни възприети правни разбирания или до необходимост от отстраняване на непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството.

Следва да се отбележи също, че първият формулиран от касаторите правен въпрос е важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изхода на спора, тъй като за неоснователността на предявения иск са изложени и други аргументи – по делото не е установено ответникът да е предприел действия по управление във вреда на търговеца; Съветът на директорите, Надзорният съвет и акционери, притежаващи повече от три месеца акции, представляващи 5 на сто от капитала, са имали възможност, предвидена в чл. 223 ТЗ и чл. 14 от устава да свикат Общо събрание на дружеството; мажоритарният акционер „Ем Джи“ АД е разполагал с предвидената в чл. 223, ал. 2 ТЗ възможност, но не се е възползвал от нея; липсват данни задължението за свикване на Съвет на директорите и на Общо събрание да е предоставено на ответника в качеството му на изпълнителен директор, за да се твърди, че неизпълнението му е противоправно и като такова е в пряка причинна връзка с настъпили за дружеството вреди, изразяващи се в счетоводна загуба за отчетните 2017 г. и 2018 г.; не е налице вреда, която да е в пряка причинна връзка с поведението на ответника, тъй като счетоводните загуби, акумулирани от дружеството за 2017 г. и 2018 г. не са вследствие негово поведение, изразяващо се в действия или бездействия.

Освен обстоятелството, че по отношение на формулирания втори правен въпрос касаторите не са се аргументирали защо считат, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, настоящият съдебен състав приема, че разрешаването на въпроса е съобразен с практиката на ВКС, относима към приложението на чл. 45 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ТЗ, съгласно която за да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството от изпълнителния директор, е необходимо да бъдат установени следните обстоятелства: наличие на деяние - действие или бездействие, вреда, причинно-следствена връзка между конкретните действия или бездействия и причинената вреда.

Несъгласието на касаторите с обсъждането на доказателствата, установената фактическа обстановка и с правните изводи на въззивната инстанция, както и свързаните с това оплаквания в касационните жалби не съставляват основание за допускане на касационното обжалване. По своята същност те представляват касационни основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл. 288 ГПК, а единствено в решението по чл. 290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване при наличие на твърдените от касатора общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора - ищец не се дължат. Разноски на касатора – трето лице помагач не се дължат и на основание чл. 78, ал. 10 ГПК. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение