Определение № 670 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4336/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Финикал“ООД срещу решение № 739/ 22.06.24г., постановено по в.гр.д. 88/24г. на САС, с което е отхвърлен иск по чл. 2б ЗОДОВ срещу ПРБ за плащане на обезщетение от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и са поставени четири въпроса, по които се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът претендира вреди от ПРБ за противозаконно отнета от трето лице и незаконно невъзстановена цифрова релейна защита на Фотоволтаична Електрическа Централа „Сиус Оризари“, където ищецът бил наемател. Но по твърденията на третото лице- движимата вещ била отнета и държана на законно основание. Заради противозаконното отнемане на въпросната движима вещ, по твърденията на ищеца, ФЕЦ не е работила, съответно не е произвела и не е продала ел.ток за периода от 05.02.19г. до 19.02.19г., поради което ищецът като наемател претърпял вреди, изразяващи се в следното- претърпяна загуба, изразяваща се в покупката на нова цифрова релейна защита на ФЕЦ „Сиус Оризари“ на стойност 7800лв., необходима за възстановяване на работа на Централата, заедно със законната лихва от 19.02.19г. до подаване на исковата молба; пропуснати ползи за периода от 05.02.19г. до 19.02.19г., когато Централата не е работила, заедно със лихва за забава от 19.02.19г. до подаването на исковата молба и 50000лв. неимуществени вреди за наемателя от неоказана защита от ПРБ по подадения сигнал на Й. А., в качеството си на пазач на обекта, назначен от ЧСИ. Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 2б ЗОДОВ по съображения, че няма причинна връзка между действията на Прокуратурата и претърпените от ищеца вреди. Според въззивния съд принудителното преустановяване на производствената дейност не било причинено от Прокуратурата. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Трайна е практиката на ВКС относно въпроса за причинната връзка между неоснователното забавяне на действията по разследването и настъпилите вреди по чл. 2б ЗОДОВ. Причинната връзка представлява необходимото условие за настъпване на вредата и се установява по мисловен път чрез мислено отстраняване на условието и изграждането на представа за това дали би настъпила вредата. Заедно с това причинната връзка е адекватното условие, което всеки път поражда същите и типични вредни последици. В случая действията на ПРБ по подадения сигнал за противозаконно отнетата движима вещ нито са необходимо условие, нито адекватна причина за невъзстановяването на собствеността и предаване на владението на отнетата движима вещ. ПРБ не разполага с правомощие да разреши правен спор за собствеността и да отнеме или предаде владение върху чужда движима вещ. Правомощията на ПРБ са изчерпателно изброени в закона и никъде не е предвидена възможност за разрешаване на гражданско- правен спор. В случая досъдебно производство е било образувано на 07.02.2019г. по подадения сигнал, а ищецът претендира вреди от бездействие на ПРБ за периода от 05.02.19г. до 19.02.19г. (т.е. ПРБ е била длъжна, по твърденията на ищеца, да му възстанови собствеността и владението върху движимата вещ в този 2- седмичен срок). Претенцията на ищеца срещу ПРБ е правно невъзможна. Наказателното производство е прекратено на 05.07.21г. поради наличието на гражданско- правен спор относно собствеността върху процесната движима вещ. Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС относно причинната връзка като една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 2б ЗОДОВ, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос относно предпоставките на иска по чл. 2б ЗОДОВ. По вторият въпрос в изложението относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, възраженията и доводите на страните, също не се установява основание за допускане на касационно обжалване, доколкото наличието на причинна връзка между продължителността на наказателното производство и причинените вреди, е кумулативно изискуема предпоставка за присъждане на обезщетение, а въззивният съд се е обосновал в решението си за констатираната липса на причинна връзка. Третият и четвъртият въпрос от изложението са неотносими, доколкото въззивният съд не е дал отговор на въпросите дали юридическо лице може да претендира неимуществени вреди и кои са критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл, защото е установил преди това липсата на причинна връзка от правопораждащия деликтен състав на чл. 2б ЗОДОВ, поради което не е било необходимо изследване на останалите предпоставки на закона. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО