Определение № 249 от 01.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 787/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Ира - И. Г.“ и „Ню Проджект Консулт“ ЕООД - чрез адв. Е. Д. от САК, срещу определение № 518 от 19.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 270/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 264405 от 30.11.2020 г. по т. д. № 2166/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл.130, ал.1 ГПК исковата молба по делото в частта относно искането за осъждане на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД да заплаща на ищците за в бъдеще сумата 13 832 лв. месечно като обезщетение за пропуснати ползи поради виновно неизпълнение на задълженията по договор от 31.10.2019 г. за периода от датата на подаване на исковата молба до 31.10.2021 г. и/или до промяна на обстоятелствата. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частните жалбоподатели навеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че искането за осъждане на ответника да им заплаща за в бъдеще обезщетение за пропуснатите ползи от неизпълнение на договора е недопустимо, тъй като съставлява претенция за неизискуеми към датата на предявяването му притезания. Поддържат, че искането е основано на правопораждащи факти, настъпили преди датата на подаване на исковата молба - неизпълнение на сключения договор от ответника и пропуснати ползи от договорното неизпълнение, поради което претенцията за обезщетяване на периодично настъпващите от неизпълнението вреди под формата на пропуснати ползи е допустимо, вкл. с оглед на постановките в Тълкувателно решение № 4/2012 по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В изложение, инкорпорирано в жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с определението си въззивният съд се е произнесъл отрицателно по обуславящия процесуалноправен въпрос „за допустимостта на иск за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди“ в противоречие с практиката на ВКС в определение № 713/09.12.2015 г. по ч. т. д. № 2004/2015 г. на II т. о., определение № 39/22.01.2013 г. по ч. гр. д. № 6/2013 г. на II г. о. и определение № 210/14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1609/2018 г. на III г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При условията на евентуалност като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК - значение на разрешения в определението въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 2166/2020 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на ЕТ „Ира - И. Г.“ и „Ню Проджект Консулт“ ЕООД. С петитума на исковата молба е поискано осъждане на ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД да заплати на ищците сумата 30 000 лв. - част от вземане с общ размер 55 328 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради виновно неизпълнение на задължения по договор № ОП-01-268/31.10.2019 г. за възлагане на обществена поръчка за доставка на храна за пациенти за периода от 03.07.2020 г. до датата на исковата молба, както и да им заплаща за в бъдеще сума в размер на 13 832 лв. месечно като обезщетение за периодично пропуснати ползи поради виновно неизпълнение на задълженията по същия договор за периода от датата на исковата молба до 31.10.2021 г. и/или до промяна на обстоятелствата /частичен иск, предявен за 30 000 лв. от общо дължими 165 984 лв./. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ответникът неоснователно преустановил изпълнението на договорните си задължения и с писмо от 02.07.2020 г. уведомил ищците /в качеството им на съдружници в гражданско дружество, посочено като страна в договора/, че прекратява договорното правоотношение на основание клаузата на чл.9, ал.10 от договора, без да са налице предпоставките на чл.9, ал.10 и без да са осъществени предпоставките по чл.87 ЗЗД за разваляне на договора; Ищците отправили покана до ответника да продължи изпълнението на задълженията си по договора, но след 03.07.2020 г. изпълнение не последвало и от това ищците претърпели вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирана печалба в размер на 13 832 лв. месечно /изчислена на база фактическите и счетоводни отчети за времето до 02.07.2020 г., когато ответникът преустановил подаването на заявки за доставка на храна/; Пропусната печалба за периода от 03.07.2020 г. до подаване на исковата молба възлизала на 55 328 лв., а за периода след завеждане на делото до изтичане срока на договора на 31.10.2021 г., през който ответникът ще продължи да не изпълнява задълженията си, пропусната печалба възлизала на 13 832 лв. месечно и следвало да се заплаща от ответника периодично. С разпореждане от 30.11.2020 г. Софийски градски съд е върнал исковата молба в частта относно искането за осъждане на ответника да заплаща за в бъдеще по 13 832 лв. месечно, след като е преценил, че искането е процесуално недопустимо, тъй като се претендира вземане, което не е възникнало и не попада в хипотезата на чл.124, ал.2 ГПК. Сезиран с частна жалба от ищците, Апелативен съд - София е потвърдил като правилно разпореждането за частично връщане на исковата молба. Въззивният съд е изложил съображения, че предявяването на иск за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение предполага установяване наличието на няколко кумулативни предпоставки - валидно облигационно правоотношение между страните, пораждащо задължения за ответника, виновно неизпълнение на задълженията и настъпили от неизпълнението вреди, които предпоставки следва да са се осъществели преди подаване на исковата молба, доколкото с осъдителния иск се цели формиране на сила на пресъдено нещо относно съществуването на неудовлетворено парично притезание на ищеца и допускане на принудителното му удовлетворение срещу ответника. Съдът е посочил, че предявяването и уважаването на иск за притезание, което не е станало изискуемо към датата на завеждане на делото, е възможно само в хипотезата на чл.124, ал.2 ГПК, а в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК трябва да е налице повтарящо се задължение, макар и неговата изискуемост да настъпва след постановяване на осъдително решение, като изискуемостта на последващите плащания трябва да зависи само от настъпването на срока, не и от предварителното или едновременно изпълнение на насрещната престация. С аргумент, че обезщетението за вреди от договорно неизпълнение не е периодично повтарящо се задължение, чиято изискуемост настъпва автоматично при изтичане на определен срок, а е резултат от осъществяването на фактическия състав на договорната отговорност, който подлежи на доказване, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на заявеното с исковата молба на ЕТ „Ира - И. Г.“ и „Ню Проджект Консулт“ ЕООД искане за осъждане на ответника да заплаща обезщетение за пропуснати ползи за бъдещ период, следващ датата на подаване на исковата молба. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно определение. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.20201 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска, когато с обжалваното въззивно решение/определение е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора, който следва да обоснове и наличието на специфичните за поддържаните от него основания допълнителни предпоставки за достъп до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели не са посочили конкретен правен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило частичното връщане на исковата им молба. Общата формулировка, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл „обуславящо по процесуалноправния въпрос по допустимостта на иск за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди“, не съставлява надлежно посочен правен въпрос по смисъла на цитираното тълкувателно решение, а предполага служебно извеждане и формулиране на въпроса от касационната инстанция, което според изричните указания в т.1 на тълкувателното решение е недопустимо. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение - както на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и на евентуално заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дори да се приеме, че в изложението е посочен обуславящ за изхода на делото правен въпрос, свързан с допустимостта на иск за присъждане на обезщетение за вреди - пропуснати ползи, от договорно неизпълнение за период, следващ датата на подаване на исковата молба /предявяване на иска/, по отношение на въпроса не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочената от частните жалбоподатели практика на ВКС, обективирана в определение № 713/09.12.2015 г. по ч. т. д. № 2004/2015 г. на II т. о. и определение № 39/22.01.2013 г. по ч. гр. д. № 6/2013 г. на II г. о., е неотносима и не установява релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. Произнасянето в определенията касае допустимостта на иск за присъждане за бъдещ период на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирано трудово възнаграждение вследствие загуба/намаляване на трудоспособност като последица от професионално заболяване, съответно непозволено увреждане - хипотези, при които настъпването на вредите е сигурно и размерът им подлежи на установяване. Разгледаната в обжалваното определение хипотеза е различна, тъй като предявеният иск е за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за бъдещ /следващ подаването на исковата молба/ период и както е приел въззивният съд, няма сигурност в проявлението на вредите, доколкото настъпването им зависи от кумулативното наличие на всички елементи от договорната отговорност по чл.79 вр. чл.82 ЗЗД за времето, за което се претендира обезщетение. С оглед извода на въззивния съд, че изискуемостта на вземането за обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение не настъпва автоматично, а е резултат от осъществяването на специален фактически състав, т. е. няма сигурност относно настъпването на изискуемостта /а и относно възникването на самото вземане/, въззивното определение не противоречи на практиката в определение № 210/14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1609/2018 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че е допустим иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от незаконни актове и действия на органите по чл.2 ЗОДОВ за бъдещ период, ако вредите произтичат от увреждането и е сигурно, че ще настъпят в определен обем като закономерна последица от причинения деликт. Поради недоказване на твърдението, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационен контрол. По въпроса в кои случаи е допустимо да се претендира обезщетение за пропуснати ползи за бъдещ период съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Наличието на тази практика изключва възможността обжалваното определение да се допусне до касационен контрол и на евентуално заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 270/2021 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,