Определение № 72 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. С. Х. със съдебен адрес в [населено място] против въззивно решение № 683 от 13.05.2016г. по в.гр.д.№ 600/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 80 от 8.01.2016г. по гр.д.№ 8512/2014г. на Пловдивски районен съд като е отхвърлен иска му с правно основание чл.2б З. за сумата 10 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д.№ 533/1994г. на Окръжен следствен отдел при ОП Б., ведно със законната лихва считано от 8.01.2013г. Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: В. съд е възприел извода на първоинстанционния за неоснователност на предявения иск поради липса на нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Счел е, че за ищеца началният момент на срока, започва да тече от датата 28.01.2010г. на която съгласно действащия НПК е придобил процесуалното качество на пострадало лице /тогава са му предявени материалите по делото, което е образувано през 1994г., загубено е и е възстановено през 2009г./ Съдът е преценил, че броен от посочената дата до 2.07.2013г., когато делото е прекратено поради изтекла давност, срокът от 3г.и 5м. не е неразумен. При тези мотиви, касаторът счита, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с установената практика - решение на ІІІ г.о. с № 66 от 2.04.2015г. по гр.д.№ 5813/2014г. /цитираното от касатора определение по чл.288 ГПК не е задължителна практика/ и като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поставя въпроса за релевантните обстоятелства, които са от значение при преценката на съда за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният въпрос следва да се допусне касационно обжалване, на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В установената, по реда на чл.290 ГПК практика /включително и цитираното от касатора решение/, ВКС винаги е приемал, че в производството по чл.2б З. съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок съобразно примерно посочените в чл.2б ал.2 З. критерии, но прилага и съобразява стандартите, установени в практиката на Е.. Касае се за самостоятелно производство, в което пострадалите могат да установяват пред националния съд наличие на допуснато от правозащитни органи нарушение на посоченото право по смисъла на чл.6 § 1 от Е. и да претендират обезщетение. Страни в производството са държавата и пострадалия. Качеството на пострадал /жертва на престъпление/ следва да се признае на всяко лице, на което е засегнато неговото или на най-близките му право на живот. Когато, както е в случая – през 1994г. е образувано следствено дело /№ 533/1994г. на Окръжен следствен отдел при ОП Б./ срещу виновно лице за това, че умишлено е умъртвил собствения му син /Е. Е. Х., на 27г., от [населено място], Пловдивска област, на 16 срещу 17.06.1994г., в [населено място]/, което съставлява престъпление по чл.115 НК, преценката на съда за качеството на пострадал на бащата, не може да бъде обоснована с датата /28.01.2010г./, на която са били разяснени процесуалните му права по чл.75 и сл.НПК. Съдът не е отчел фактите, че последната дата е след изтичане на давността за преследване /на 18.06.2009г./, довела до прекратяване на наказателното производство на 8.01.2013г., че на настоящия касатор /ищец в производството и баща на пострадалия Е. Х./ са били предявени материалите от воденото разследване още на 13.06.1995г., когато той е получил и копие от същите, че именно въз основа на тези документи е било възстановено през 2009г. загубеното следствено дело, както и че още през 1995г., с нарочна молба от процесуалния му представител от 13.06.1995г., той е направил искане за извършване на редица процесуално- следствени действия по делото. Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение