Определение № 254 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2018 г.
ВКСIII гражданско отделение27.07.2018 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 12256/11.07.2017 г. на Прокуратурата на РБ срещу въззивно решение № 1513 от 29.06.2017 г. по в. гр. д. № 5246/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. Н. П. сумата от 4 850.05 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 лв., внесена от ищеца като определена парична гаранция по наложена мярка за неотклонение за периода от 03.07.2007 г. до 20.04.2011 г. СПИРА производството по делото в останалата част по касационната жалба на Прокуратура на РБ и касационната жалба на Й. Н. П. до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№1/2017г. на ОСГК на ВКС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, в която касационната жалба на П. е оставена без разглеждане в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС и е окончателно в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което са уважени осъдителни искове по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за 10000лв. неимуществени вреди и за 6500лв. и 4850.05лв. имуществени вреди. Ответникът по делото Прокуратурата на Република България е обжалвал въззивното решение в частта, в която са уважени исковете за имуществени и неимуществени вреди, а ищецът Й. Н. П. го е обжалвал в частта, в която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв.. Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е недопустима в частта, подадена срещу въззивното решение, постановено по иска за имуществени вреди от 4 850,05лв. на основание чл. 280, ал.3 ГПК, тъй като искът е с цена под 5000лв. и в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част касационното производство следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК. Доколкото въззивното решение е обжалвано в частта постановена по иска за имуществени вреди от 6500лв., представляващи платен адвокатски хонорар в наказателното производство, и тъй като по формулирания въпрос в изложението- „В кои случаи по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ съдът може да намали платения адвокатски хонорар в наказателното производство?“, има образувано т.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС, то поради наличие на фактите от хипотезата на чл. 292 ГПК, касационното производство следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: