Определение № 175 от 08.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 163/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на: Б. М. Б., К. А. Б., Д. М. и М. Л. М., британски граждани, чрез процесуалния им пълномощник адвокат Б. Д. и на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. П., срещу решение № 830 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 4218/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено изцяло решението на Окръжен съд- Благоевград постановено на 15.06.2012 г. по гр.д. № 459/2011 г. Касаторите ищци обжалват въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 174, т.І, рег. № 1119, дело 156/2009 г. на нотариус № 494 с район на действие РС-Р. и с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за връщане на заплатените от ищците суми общо в размер на 134 044.42 евро за закупуване на апартаменти № IL 404 и IL 405, индивидуализирани в посочения нот.акт. Касаторите изразяват несъгласие с изводите на въззивната инстанция за недоказаност на безполезността на престацията за кредитора, като същевременно се поддържа, че съдът е бил сезиран и с искане за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на дружеството – длъжник, включително и в дадения допълнителен срок за това и при доказаност на тези твърдения, е следвало да се уважи исковата претенция по чл.87, ал.3 от ЗЗД. В жалбата се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение не е извършен точен анализ на писмените доказателства по делото и не е съобразена разпоредбата на чл.178 ЗУТ, забраняваща ползването на невъведени в експлоатация сгради. Според касаторите въззивният съд не е отчел в достатъчна степен, че недовършването на строителните работи по комплекса и апартаментите, както и неснабдяването с удостоверение за експлоатация на комплекс”С. М.” накърнява съществено интересите им и е засегната целта за сключване на договорите с ответника, вкл. и предварителните договори. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на въззивното решение в атакуваните части и уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени материалноправни въпроси, свързани с: основанията за разваляне на двустранен договор по съдебен ред и с правото на изправния кредитор да развали договора и доколко това право представлява алтернативна възможност на правото на същия да търси уговорената в договора неустойка. Формулирани са и процесуалноправни въпроси, свързани с доказателствената тежест при предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД и със задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и да прецени доказателствата, както и да приложи съответната материалноправна норма. Касаторите поддържат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, в подкрепа на които са приложени решения на ВКС. К. [фирма] обжалва въззивното решение в частта за присъдената в полза на ищците договорна неустойка в размер на 11 497.20 евро. Твърди се, че съдът не е изследвал дали забавата в снабдяването на сградата с удостоверение за ползване се дължи на виновно поведение от страна на ответника, като се поддържа, че тази забава не може да се вмени във вина на длъжника и той следва да се счита за освободен от отговорност. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпросите относно елементите от фактическия състав на неустоечното обезщетение и доказателствената тежест по този иск; дали наличието на вина е част от фактическия състав за възникване на задължение за заплащане на неустойка и следва ли да се докаже, че неизпълнението на задължението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. К. твърди противоречие с решение по гр.д. № 1222/2010 г. на ВКС, решение по т.д. № 998/2009 г. на ВКС, решение по гр.д. № 691/2011 г. на ВКС и решение по гр.д. № 984/1994 г., V г.о. на ВКС. С определение № 156а от 15.05.2014 г., преди произнасяне по поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, и с оглед констатацията, че въпросите, поставени в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързани с предпоставките за претендиране на неустойка за забава и доколко правото да се претендира такава неустойка е алтернатива на развалянето на договора за покупко-продажба на недвижим имот, попадат в обхвата на висящото тълкувателно дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касационното производство е спряно на основание чл.292 ГПК. След постановяване на тълкувателно решение по посоченото дело, с определение № 347/18.11.2014 г. настоящият състав е възобновил производството по т.д. № 163/2014 г., като същото е насрочено за закрито заседание по чл.288 ГПК за 11.03.2015 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване решение и са процесуално допустими. За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав е приел, че макар и да е доказано виновното неизпълнение от страна на ответното дружество да снабди ищците с акт 16 в уговорения срок – 01.07.2009 г., не са налице предпоставките за разваляне на договора, сключен с нотариален акт № 174/2009 г., поради отпадане на интерес от изпълнението на ответника, което е възможно, макар и със забава. В съобразителната част към решението макар да са преценени по принцип и предпоставките за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД и писмените доказателства за предоставения на дружеството допълнителен срок за изпълнение, искът е квалифициран само по чл.87, ал.2, предл.2 ЗЗД и е налице произнасяне само по този иск. Поради неоснователност на исковата претенция за разваляне на процесния договор, въззивният съд е приел за неоснователен и иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД – за връщане на даденото по сделката. Съдебният състав на Апелативен съд – София е счел за неоснователна жалбата на ответното дружество срещу решението на ОС-Благоевград в уважената част на иска по чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.9.3 и чл.5 от предварителните договори, към които препраща т.5 от нотариалния акт за прехвърляне собствеността върху двата процесни апартамента в груб строеж. Съобразено е, че и към момента на разглеждане на делото пред въззивния съд липсват доказателства за изпълнение задължението на дружеството за снабдяване на сградата с акт 16, поради което за периода на забавата - от 02.07.2009 г. до предявяване на иска е присъдена неустойка по 0.01 % дневно върху продажната цена на имотите. Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото в обжалваните части. В частта, с която е отхвърлен иска за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 174/2009 г. на нотариус Н. М., с район на действие Районен съд – Разлог, са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по нередовна искова молба в тази част – неуточнен петитум по чл.87, ал.3 ЗЗД, с оглед основанието/основанията, на които се претендира развалянето на договора по съдебен ред. Това обуславя допускане на касационно обжалване и по отношение на обуславящите искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. С оглед мотивите на атакуваното решение по иска с правно основание чл.92 ЗЗД и предвид постановките на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 13.11.2014 г., следва да се приеме, че поставените материалноправни въпроси относно предпоставките за претендираната неустойка за забава, са значими за изхода на делото. Като доказана следва да се прецени и поддържаната от касатора-ответник допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед принципното становище на ОСТК в т.3 от ТР № 1/2010 г., както и с оглед представеното решение по т.д. № 998/2009 г. на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение