Определение № 324 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. [фирма], [населено място] е поискало допълване на определение № 88 от 15.03.2013 год., с което е прекратено производството, като бъдат осъдени жалбоподателите да му заплатят разноските за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на касационната жалба, в размер на 540 лева. Ответниците по молбата В. М. К. и Н. Н. К. са на становище, че няма постановено съдебно решение, което да може да бъде допълнено по реда на чл.250 ГПК, а съдът се е произнесъл с определение и адвокатски хонорар не се дължи, тъй като не е разгледана депозираната касационна жалба. Като евентуално се поддържа искане за намаляване на размера на адвокатския хонорар съгласно Наредба № 1. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за допълване на определението от 15.03.2013 год. в частта му за разноските е допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл.248 ГПК/а не по реда на чл.250 ГПК/, тъй като е подадена в срок от страна, която изрично е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е представила документи за плащането, както и списък по чл.80 ГПК, с отговора на касационната жалба в производството по чл.288 ГПК. С определение от 06.06.2013 год. настоящото производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на гражданската и търговската колегии по т.3 от тълкувателно дело № 6/2012 год. След като с т.3 от тълк.решение № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. О. на ВКС се произнесе по поставения въпрос, отпадна пречката за движение на настоящото дело и производството по него следва да бъде възобновено. Разгледана по същество, молбата е отчасти основателна. Ответникът по касационната жалба вх.№ 121281 от 21.11.2012 год./сега молител/ [фирма] е подал писмен отговор вх.№ 14181 от 07.02.2013 год., чрез адв.В. Г. П. /срвн., пълномощно от 21.11.2012 год./, с който е поискал да не се допуска касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Представени са договор за правна помощ серия ВП № 010113/28.01.2013 год., два броя пълномощни, фактура № 198/04.02.2013 год., извлечение от банкова сметка от 05.02.2013 год. и списък на разноските по чл.80 ГПК. Следователно, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отговаря на изискването на чл.80 ГПК, тъй като преди да бъде постановено определението по чл.288 ГПК страната е представила във ВКС договор за правна защита и документи за извършено плащане на адвокатско възнаграждение и е поискала своевременно присъждането му. С оглед изхода на делото във ВКС, ответникът по касация/сега молител/ има право на разноски за възнаграждение за един адвокат. Видно от договора за правна помощ, и фактурата с № 198/04.02.2013 год. и кредитния превод от 05.02.2013 год. [фирма] е заплатило възнаграждение за упълномощения от него адвокат в размер на 540 лева. Както е прието в определение № 88 от 15.03.2013 год. по настоящото дело, цената на иска възлиза на 3 039,48 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.64 от 23.07.2004 год./ за защита по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде 100 лева плюс 6% за горницата над 1 000 лева, което в случая се равнява на 222,37 лева. По аргумент от чл.9 на Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за изготвяне на отговор по касационна жалба без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер на ¾ от това по чл.7, ал.2, т.2 или се равнява на 166,78 лева. Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на О., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая, договореното и заплатено от [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева надминава трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, който би се равнявал на 500,34 лева. От друга страна, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и конкретно в производството по чл.288 ГПК /в т.ч. произтичащата пряко от чл.280, ал.2 ГПК недопустимост на касационното обжалване/, поради което намира, че следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. В обобщение, молбата е основателна за сумата 350 лева и следва да бъде уважена в този размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.