Определение № 43 от 12.11.2020 г. на ВКС по д. № 29/2020 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Ямболски административен съд и Ямболски районен съд, повдигнат от последния с определение от 28.09.2020г. по гр.д. № 2434/2020г. Административният съд е сезиран от М. Н. Д. с иск по чл.121, ал.1,т.3 вр. чл.104, ал.1 ЗДСл против Областна дирекция „Земеделие”-Ямбол за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради прекратяване на служебното й правоотношение. Претенцията е за обезщетение в общ размер 5 122,61 лв., конкретизиран както следва: 1/ 1896лв. обезщетение за периода 01.03.2018г. до 08.05.2018г. /времето, през което ищцата е получавала обезщетение за безработица до назначаването й по трудово правоотношение/; 2/ 2721,55 лв., представляващи внесени от ищцата и подлежащи на възстановяване от ответника лични осигурителни вноски за 25 месеца, за периода от незаконното съкращаване до влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния акт, изключая периода януари-април 2018г.; 3/ 50 лв. дължими за облекло за периода 13.07.2017г. - 22.12.2017г., удържани при незаконното съкращаване; 4/ 188 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5дни за месеците октомври, ноември и декември 2017г. и 263,33 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 7 дни за периода от януари 2018г. до юни 2020г.; законната лихва върху всички суми от предявяване на иска до окончателното изплащане. С решение № 149 от 24.09.2020г. по адм.д. № 61/2018г. Ямболски административен съд е уважил първата претенция в размер на 1896лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл.121, ал.1, т.3 вр. чл. 104, ал.1 ЗДСл. Производството по останалите претенции е прекратил като неподсъдно нему и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - Ямбол. Посочил е в мотивите, че тези искове касаят имуществен спор по служебно правоотношение, който подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл. 125 ЗДСл и компетентен е Районен съд - Ямбол. С определението си от 28.09.2020г. Ямболски районен съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Изложил е съображения, че съгласно чл. 125 ЗДСл по общия исков ред се предявяват само спорове, извън тези по глава шеста от закона, т.е. спорове, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган. Нормата е обща спрямо тази на чл. 122, ал.3 ЗДСл. В този смисъл са и съображенията в мотивите на т.6 на Тълкувателно постановление по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Изтъкнал е също така, че с влизане в сила на АПК е предвиден нов процесуален ред за осъществяване на вземания за обезщетения, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, като кодексът се отнася към ЗДСл и в частност нормата на чл. 125 ЗДСЛ като по-нов специален закон към по-стар. Затова следва да се считат изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища исковете за обезщетения на основание отменени административни актове. За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Предмет на всички предявени от М. Д. осъдителни претенции срещу Областна дирекция „Земеделие”-Ямбол са вземания за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебното й правоотношение, което с влязло в сила решение е признато за незаконосъобразно. Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл.1 и чл.2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху административните актове. Нормата на чл. 125 ЗДСл е обща спрямо тази на чл. 122, ал.3 ЗДСл, което е разяснено в т.6 на Тълкувателно постановление №2/2014г. на ВКС и ВАС. В приложното поле на чл. 125 ЗДСл остават имуществените спорове, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи. А конкретния случай не е такъв. Въз основа горното настоящият петчленен състав приема, че спорът за заплащане на обезщетенията, дължими в резултат на незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение, е от компетентност на административния съд и в частност на Административен съд-Ямбол. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд