Определение № 50295 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 327/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. С. Р., чрез адвокат М. К., срещу въззивно решение № 1539/15.10.2021 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1743/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (Дирекцията), чрез юрисконсулт С. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Атакуваното решение е постановено по осъдителен иск, предявен от К. Р. срещу Дирекцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - причинени негативни емоциии и страдания, изразяващи се в затрудняване на срещи с близки, приятели, адвокати, чувство за незащитеност, малоценност, безнадеждност, пренебрежение, накърнено човешко достойнство и породени вследствие на това безсъние и липса на доверие в институциите, причинени от проявеното от длъжностни лица при ответника през периода 22.08.2017 г. – 07.05.2019 г. неравностойно третиране на ищеца спрямо други лица, лишени от свобода, изразяващо се в предприемане на мерки по преместване в друго пенитенциарно заведение и промяна на режима на изтърпяване на наказанието на Р. във връзка с групово сбиване на 22.08.2017 г., като дискриминацията е осъществена с оглед на личното положение, имущественото състояние и етническия произход на ищеца, на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., във вр. с чл. 49 и 45 ЗЗД. Искът за присъждане на обезщетение е граждански, оценяем. С исковата молба е предявен единствено осъдителен иск за обезщетяване на причинени вследствие на неравностойно третиране неимуществени вреди. С оглед данните по делото съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Предявеният от Р. иск е за 2500 лв. Сумата е под минималния праг за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК, с оглед на което подадената касационна жалба е недопустима. Неправилните указания на въззивния съд относно обжалваемостта на въззиовното решение и, впоследствие адмиинстриране на касационната жалба, не обвързват съставът на ВКС. В заключение и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство - прекратено. Касаторът следва да заплати на насрещната срана сторените в инстанцията съдебно-деловодни разонски – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, чийто размер съдът определя на 100 лв. Мотивиран от горното, съдът