Определение № 2825 от 30.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 927/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Е. Д. от САК касационна жалба на ищеца Г. К. Н. срещу решение № 1319/21.11.2023г. по възз.гр.д.№ 2280/2023г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 2297/04.05.2023г. по гр.д.№ 10701/2022г. на СГС за отхвърляне на предявения против УМБАЛ „Св.Екатерина“ ЕАД, [населено място], частичен иск за вземане в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявявяне на иска от 13.10.2022г. до окончателното изплащане, част от общо вземане в размер на 155 925лв. за обезщетение за пропуснати ползи, с правно основание чл.79, ал.1, във вр. чл.82 ЗЗД, в размер на възнаграждението за периода от 12.07.2022г., откогато е предсрочно прекратен сключеният договор за възлагане на управлението от 20.04.2021г., до 27.04.2024г., когато изтича срокът на договора за управление.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по т.3 на чл.281 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съдопроизводоствените правила, като не се е произнесъл по доводите му относно приложението на Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ и Закона за публичните предприятия/ЗПП и по изложените във въззивната му жалба възражения за наличие на договорно неизпълнение, за което е дължимо претендираното обезщетение за пропуснати ползи. По същество оспорва извода, че ЗПП е специален по отношение на ТЗ само до приключване на конкурсната процедура, а за неуредените в ЗПП въпроси относно освобождаването на членовете на съвета на директорите са приложими общите правила на ТЗ. Според касатора даденото разрешение противоречи на разпоредбата на чл.64, ал. 2 ЗЛЗ, препращаща към разпоредбата на чл.24 ЗПП, ограничаваща дискрецията на принципала при предсрочно прекратяване на договора за управление само в хипотезите на виновно договорно неизпълнение. Поддържа, че съставлява договорно неизпълнение едностранното прекратяване на договора за управление, без да е доказано негово тежко нарушение или системно неизпълнение на служебни задължения, и за това договорно неизпълнение е дължимо претендираното обезщетение. Искането е за отмяна на решението и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да вземе становище по довода на страната, наведен във въззивната жалба, че при оттегляне на поръчката и предсрочно прекратяване на мандата като член на съвета на директорите на публично предприятие са приложими разпоредбите на ЗЛЗ и ЗПП, а при неизпълнение на договорните задължения – на ЗЗД? Прилагат ли се в този случай правилата на ЗЗД, ако доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника и без да е доказано посоченото в решението за прекратяване на правомощията основание?

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по въведените основания в исковата молба, поддържани във въззивната жалба, за липса на посочените в решението на принципала за предсрочно прекратяване на правомощията на изпълнителния директор основания за прекратяване на договора, при иск за обезщетение на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователното му прекратяване?

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обоснована с доводи за липса на съдебна практика, е въведено по следните въпроси:

3. Налице ли е изчерпателно изброяване на основанията за предсрочно прекратяване на договора за управление и контрол на управител или на член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие в разпоредбата на чл.24 ЗПП, във вр. с чл.3, ал.1 и чл.64, ал.2 ЗЛЗ?

4. Ирелевантни ли са конкретните причини за прекратяване на договора за управление и контрол по ЗПП?

5. Дължи ли съдът произнасяне по въпроса налице ли са юридическите факти на посоченото в заповедта за прекратяване на договор за управление и контрол по ЗПП основание за прекратяване на договора?

С подадения чрез гл.юрисконсулт С. Б. писмен отговор ответникът УМБАЛ „Св.Екатерина“ ЕАД, [населено място], намира, че по поставените въпроси не са налице нито общата предпоставка, нито въведените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Оспорва основателността на касационната жалба. Не е заявено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговоран а касационната жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, намира следното:

Въззивният състав е приел за установено, че между ответното лечебно заведение, ЕАД със 100% държавно участие, публично предприятие по см. на чл.2 ЗПП, и ищеца, като член на съвета на директорите, е възникнало мандатно правоотношение въз основа на проведен конкурс и протоколно решение № РД 16 - 301/20.04.2021г. на упражняващия правата на държавата - едноличен собственик на капитала на дружеството, министър на здравеопазването, след което е сключен договор за управление и контрол № РД 16 - 304/20.04.2021г. за срок от три години. Установил е, че с протокол № РД-16-123/05.07.2022г. на упражняващия правата на държавата - едноличен собственик на капитала на дружеството, министър на здравеопазването ищецът е предсрочно освободен като член на съвета на директорите, на основание чл. 20, т. 6 от договора (при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения), и констатациите в одитен доклад за извършен извънпланов одитен ангажимент за консултиране № ВО-ИОАК №14/27.05.2022г.

От правна страна въззивният съд е споделил извода, че ЗПП е специален само за възникването на мандатно правоотношение между член на съвета на директорите и ЕАД с държавно участие, публично предприятия по см. на чл.2 ЗПП, каквото безспорно е ответното дружество, но относно неуреденото в ЗПП освобождаване на член на съвета на директорите са приложими общите правила в ТЗ-разпоредбата на чл. 233, ал. 4 ТЗ, която изрично предвижда, че членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани. Съставът на апелативния съд е намерил, че правомощието за освобождаване на член на съвета на директорите е предоставено единствено на преценката за целесъобразност на общото събрание, императивно е уредена от законодателя и произтича от свободната оттегляемост на мандата, като в тази насока липсват ограничения в специалния закон - ЗПП. Посочил е, че предвидената в ТЗ свободна оттегляемост на овластяването не би могла нито да бъде ограничавана, нито поставяна в зависимост от виновно неизпълнение на задълженията, нито е налице законодателно изискване за мотивиране на решението на общото събрание. Въззивният състав е обсъдил, но е счел за неоснователен довода на ищеца, че мандатното правоотношение е могло да бъде прекратено от принципала единствено на предвиденото основание в разпоредбата на чл. 24 ЗПП - виновно договорно неизпълнение. В тази връзка във въззивното решение е посочено, че уреденото в чл.24 ЗПП основание за прекратяване на мандатното правоотношение – виновно неизпълнение, не изключва императивния принцип за неограничена оттегляемост на мандата. Формирани са мотиви, че предназначението на договора за възлагане на управление е да детайлизира вътрешните отношения между дружеството и изпълнителния член на съвета на директорите при едностепенната система на управление на АД, но сключването му не е предпоставка за конституирането на членовете на съвета на директорите, тъй като основната част от отношенията са уредени в закона. Посочено е, че мандатното правоотношение с членовете на съвета на директорите възниква от решението на общото събрание по чл. 221, т. 4 ТЗ, а в чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ е предвидена факултативна възможност за сключване на писмен договор. Прието е, че при прекратяване на органното представителство на изпълнителен член на СД, включващо и упражняване на управленски функции, по необходимост се прекратява и договорът за управление, който след освобождаването на члена на СД остава лишен от основание. По-нататък въззивният състав е приел, че вземането на решение за освобождаване на ищеца като член на съвета на директорите на ответното дружество и за прекратяване на договора за управление с него е било в компетентността на упражняващия правата на държавата като едноличен собственик на капитала в дружеството министър на здравеопазването. Констатирал е, че решението на принципала е категорично и ясно и е взето в предвидената от закона писмена форма. Посочено е, че са ирелевантни за прекратяване на мандатното правоотношение конкретните причини за това, а мандатът е могъл да бъде оттеглен по всяко време, без обвързване с основанията за освобождаване. Прието е, че относно предсрочното прекратяване на договор за управление, какъвто е случаят, намира приложение втората хипотеза на чл. 287 ЗЗД и, тъй като след оттегляне на поръчката липсва престация от страна на довереника, не му се дължи възнаграждение. Така е обоснован крайният извод, че в случая оттеглянето на мандата не съставлява неизпълнение, поради което не се дължи обезщетение в размер на възнаграждението по договора. Обсъдена е тезата на ищеца за неправомерно прекратяване на мандатното отношение, като е прието, че дори и да е така, в полза на ищеца не е възникнало право на обезщетение за вреди от неизпълнение, тъй като нито има правна разпоредба, която да го предвижда, нито в процесния договор за управление е уговорено обезщетение при предсрочно прекратяване на договора. Посочено е, че при неправомерно прекратяване на договора за управление ищецът би могъл да претендира евентуално само негативни вреди, които са предизвикани, но не от неизпълнение, а от предсрочното прекратяване на договора, като те не биха имали характера на претендираните и не биха били в претендирания размер.

Първите два процесуалноправни въпроса, свързани с правомощията на въззивния съд, са значими за всяко въззивно производство. По тях е обоснована общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото касаторът е посочил конкретните доводи, които според него са останали необсъдени от въззивния съд. Въпросите са израз на въведената и поддържана от касатора теза, че правомощията на принципала при предсрочно прекратяване на мандата са били ограничени до посоченото в решението основание, но то не е доказано и не е налице, поради което е налице договорно неизпълнение, за което е дължимо претендираното обезщетение за пропуснати ползи. Видно от мотивите на въззивното решение, въззивният съд е обсъдил тези доводи, но ги е счел за неоснователни. С обсъждането на доводите на касатора правомощията на въззивната инстанция са изпълнени, поради което не е налице въведеното от касатора допълнително основание за допускане на обжалване.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпроси № 3, № 4 и № 5 произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите касаят пряко правилността на направените изводи в резултат от правораздавателната дейност на съда, а именно, че не е налице виновно договорно неизпълнение, тъй като мандатът е могъл да бъде свободно оттеглен от принципала по всяко време, като са ирелевантни конкретните причини за това. Правилността на направените от въззивния състав изводи е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство и не може да обоснове допускане на обжалване.

За пълнота на изложението следва да посочи, че по въпроси №3, № 4 и № 5 е необосновано приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не е релевирал доводи за обосноваване на някоя от дефинираните в посоченото тълкувателно решение проявни форми.

По тези съображения не следва да се допуска обжалване.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. Тъй като не е направено искане, на ответника по касация също не се присъждат разноски.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: