Определение № 17 от 04.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4456/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №257/02.06.2015 г. по гр.д. №256/2015 г. на Окръжен съд [населено място], по касационна жалба на М. П. К. чрез адв. С. С.. С въззивното решение се потвърждава решение №28/14.01.2015 г. на Русенския районен съд по гр.д. №2561/2014 г., с което се отхвърля предявеният от Маргаритка К. против М. Х. П. и П. Б. П. и двамата от [населено място], обл. Р. иск за сума в размер на 7 000 лв., претендирана като част от получена без основание сума от 10 000 лв., дадена на три пъти – през м.септември, края на м. ноември 2009 г. и през м. октомври 2010 г. и са присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - М. Х. П. и П. Б. П. от [населено място] оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Сочат, че формулираните от касатора въпроси не отговарят на изискванията за закона за правни въпроси. Същите включват твърдения, които не са доказани в процеса.Не е обосновано и соченото допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. По същество оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски. В размер на 2 100 лв. за трите инстанции. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени: В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал седем «правни въпроса» като счита, че отговорът на същите е от значение за точното приложени е на закона и развитие на правото / допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК. Така формулираните въпроси нямат характеристиката на правни въпроси в посочения вече смисъл. Първият въпрос касае допуснатата във въззивното решение очевидна фактическа грешка в бащиното име на касаторката – ищца - «П.» вместо «П.», която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, не води до недопустимост на въззивното решение и с оглед на това не е основание за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Останалите въпроси, така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не са обусловили изхода на делото. В тази насока правилни са възраженията на ответната страна, че същите включват твърдения на ищцата по отношение на факти, които не са били приети за установени в процеса като въпросите №2 ,3, и 4 имат фактически, а не правен характер. Според задължителното тълкуване / ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване като липсата на правен въпрос, в посочения вече смисъл, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът бланкетно и без никаква обосновка се е позовал на допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. За да е изпълнено това основание разглеждането на формулираният правен въпрос / въпроси / следва да е от значение за точното приложение на закона, което съгл. т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. означава да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или да допринася за развитие на правото, когато законите са са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Касаторът не е посочил практика, която е създадена поради неточно тълкуване и следва да бъде променена или да визира относими към решаването на конкретния казус закони, които са непълни, неясни или противоречиви. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че не са налице законовите предпоставки, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. При този изход на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените в това производство разноски в размер на 700 лв. адвокатски хонорар. За останалите инстанции са присъдени разноски / адвокатско възнаграждение в размер на по 700 лв. за всяка една от тях.Следва да се посочи също така, че компетентен за присъждане на направените пред съответната инстанция разноски е същата инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.