Определение № 254 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4461/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2423/24.03.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 8595/2015 в частта, в която е отменено решението на Софийския районен съд от 21.01.2015 г. по гр.д. № 31610/2008, като е уважен до размера на 6.531,32 лева предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от некачествено строителство по чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Недоволна от решението е касаторката М. С. Г., представлявана от адв. Я. З. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното естество на отношенията между страните по предприемачески договор за строителство и за съотношението между отговорността за вреди от недостатъци по договор за изработка, договор за продажба и договор за строителство, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата Етажни собственици в сградата на [улица], представляван от адв. З. Д. от САК правят отвод за нейната недопустимост, като считат, че делото е търговско и паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е под 20.000 лева и евентуално я оспорват, като считат, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по повдигнатите правни въпроси и постановеното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че една от страните (възложителите) по процесната търговска сделка не е търговец и паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са собственици на отделни обекти в сградата, която ответницата се е задължила да построи, но изпълнението на съоръженията за отвеждане на дъждовната вода и изолацията (боя и мазилка) на северната стена – обща част на сградата е некачествено, дъждовната вода тече по фасадата и стига до основите на сградата, изолацията се е напукала на места, разрушена е и е опадала. Искът е предявен в гаранционния срок по чл. 173 ЗУТ, считано от издаването на разрешението за ползване на сградата. За отстраняване на недостатъците е необходим демонтаж на мазила и боя, почистване и отстраняване на увредени платна, залепване и дюбелиране на топлоизолационните панели, полагане на мазилка, направа на изкоп до калканния сутеренен зид, грундиране, полагане на хидроизолация и защитата й, обратно засипване на изкопа с трамбоване, както и направа на цокъл, за което са необходими 6.531,32 лева разходи за материали и труд. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпрос да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд по същество е съобразил установената съдебна практика, че предприемаческият договор е ненаименована търговска сделка, която съдържа елементи от договора за покупко-продажба и договора за изработка и отговорността на строителя за недостатъци се урежда от правилата на договора за изработка по ЗЗД със спецификите по отношение на гаранционните срокове, уредени в благоустройствения закон. Ответниците по жалбата Етажни собственици в сградата на [улица], не претендират разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение