Определение № 345 от 21.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1966/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. И. Ц. и „Водопроводи и канали”ЕООД срещу Решение № 3 от 24.01.2019 год. по т.д.№ 305/2018 год. на Бургаския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на П. Ц. и „Водопроводи и канали”ЕООД срещу Решение № 217 от 22.06.2018 год. по гр.д.№ 245/2017 год. на Бургаския окръжен съд. С него е бил уважен предявеният от Националната агенция по приходите – Териториална дирекция [населено място] (ТД-НАП) срещу ”Фарида Груп”ООД, „Водопроводи и канали”ЕООД и П. И. Ц. иск с правно основание чл.216 ал.1 т.2 ДОПК за прогласяване недействителността по отношение на държавата на сключен на 16.03.2016 год. договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран с нот.акт. № 192 т.І рег.№ 2927 д.№ 161 от 2016 год. на нотариус с рег. № 491 като страни по сделката са „Фарида Груп”ООД в качеството на прехвърлител и „Водопроводи и канали”ЕООД и П. Ц. в качеството на приобретатели на по Ѕ ид.ч. Последователно подържаната теза на приобретателите „Водопроводи и канали”ЕООД и ФЛ П. Ц. е, че прехвърлителят „Фарида Груп”ООД не е бил уведомен за наличието на публични задължения, предвид нередовното връчване на заповедта за започване на ревизионно производство, както и че сделката не е увреждаща. П. Ц. е противопоставил и възражението, че няма качеството на свързано лице и е добросъвестен приобретател. Противопоставили са възражението за липса на правен интерес от провеждането на иска, поради това, че са отчуждили имота в полза на трето неучастващо лице преди вписването на исковата молба по делото. Съдилищата са приели, че пасивно субективно съединените искове са основателни. По отношение на първия ответник искът е с правно основание чл.216 ал.1 т.4 и т.6 ДОПК, а по отношение на втория – чл.216 ал.1 т.4 ДОПК и при условията на евентуалност – чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. В мотивите на въззивния акт, съставът на БАС е посочил, че към момента на сделката продавачът е имал непогасени публични задължения, установени с влязъл в сила данъчно-ревизионен акт (ДРА), поради което уведомяването му за началото на ревизията е ирелевантно. Уведомяването за ДРА т.е. влизането му в сила не е било оспорено. Оттук и наличие на намерението за увреждане по смисъла на чл.216 ал.1 т.4 ГПК. Същевременно, действителната стойност на имота – 138000 лв. е значително по-висока от продажбената цена от 85000 лв., като дори данъчната оценка на същия имот е значително по- висока – чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. В касационната жалба се подържат основанията по чл.281 т.2 и т.3 ГПК – недопустимост и евентуална неправилност на въззивния акт. Недопустимостта се основава на липсата на правен интерес поради това, че имотът бил вече отчужден към момента на вписване на исковата молба и силата на пресъдено нещо (СПН) не се простира по отношение на третото лице – приобретател на имота. Чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация НАП-Териториална дирекция [населено място], представляван по реда на чл.32 т.3 ГПК от Г. Р. е изразил становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК П. Ц. и „Водопроводи и канали”ЕООД, чрез пълномощника си са мотивирали тезата си за допускане на касационно обжалване с наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС при произнасянето по два въпроса, а именно: „Налице ли е правен интерес от водене на отменителен иск от страна на кредитора, когато впоследствие обезпечителната функция, която осъществява няма да може да бъде реализирана?; Следва ли намерението за увреда да бъде доказано от ищеца при пълно и пряко доказване с допустимите доказателствени средства или това намерение може да се счита за доказано само въз основа на факта, че длъжникът се е разпоредил с имуществото си?”. За първият от тях касаторът твърди противоречие с Решение № 161 от 02.05.2018 год. по т.д.№ 1580/2016 год., а за втория – с Решение № 27 от 28.02.2013 год. по т.д.№ 410/2012 год. на ІІ т.о. и Решение № 436 от 22.12.2011 год. по гр.д.№ 309/2011 год. на ІІ г.о. Решенията на постановени по реда на чл.290 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК произтича от следното: Доводът за липса на правен интерес предвид неучастието на последващия приобретател като страна по делото е бил въздигнат и във въззивното производство при същото позоваването на решението на ІІ т.о. по т.д.№ 1580/2016 год. Той е бил обсъден от състава на БАС, който се е позовал на различие разглежданите хипотези, предвид факта, че с решението по това дело съставът на ВКС се е произнесъл по спор, произтичащ от това, че имущественото право вече не е съществувало. Допълнително ще следва да се отбележи и това, че въпросът за правата на последващ приобретател след проведен иск по чл.135 ЗЗД по който исковата молба е била вписана след сделката, е бил предмет на произнасяне с т.3 на ТР № 2/2017 год. на ОСГТК на ВКС. С тълкувателното решение ОСГТК не е изключил a priori възможността за удовлетворяване на кредитора при наличието на последващ приобретател. Не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС и при произнасянето по втория правен въпрос. И с двете решения, съставите на ВКС са изхождали от принципната позиция, че намерението за увреждане не е презумтивно, а подлежи на установяване/доказване с всички доказателствени средства. От същият принцип е изхождал и БАС преценявайки външните проявления на волята на прехвърлителя: а/ наличието на влязъл в сила ДРА за който длъжникът е бил уведомен; б./ извършеното от него възмездно прехвърляне на материални активи; в/ липсата на погасяване с получената цена по сделката на публичните му задължения. От това следва, че не е налице противоречие, а съответствие на правната преценка на въззивния съд с практиката на ВКС на която касаторът се позовава. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК касаторите ще следва да заплатят на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 (сто) лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.