Определение № 1631 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 622/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Бомар Планет Лоджистик“ООД против решение № 647/07.11.2024 г. по в.т.д. № 635/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 651/07.05.2024 г. по т.д. № 911/2023 г. на СГС за уважаване на предявения от Б. К. Т. против дружеството иск с правно основание чл.74 от ТЗ и е отменено решение на ОСС от 09.05.2023г. по т.3, с което ищецът е изключен като съдружник и дяловете му са поети от другия съдружник. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил писмен отговор от ответника по касацията Б. К. Т.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорен по делото както пред първата, така и пред въззивната инстанция е бил въпросът дали поканата за процесното общо събрание и предупреждение за изключването на съдружника-ищец са му били връчени надлежно. В тази връзка е посочил, че съгласно чл.139 ТЗ, общото събрание на съдружниците се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, освен ако не е предвидено друго в дружествения договор. Констатирал е, че в дружествения договор на „БОМАР ПЛАНЕТ ЛОГИСТИК“ ООД в чл.17, ал.2 е предвидено, че за всяко заседание на общото събрание съдружниците се уведомяват с покана, уточняваща мястото и часа на провеждане на събранието и дневния му ред. Освен това в чл.24, ал.1 от договора във връзка с чл.126,ал.3 ТЗ е било предвидено при определени изрично посочени провинения съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение. Съдът е заключил, че липсва установен приоритетен начин на връчване, поради което дружеството има право да избере по какъв начин да изпрати поканата за свикване на общо събрание. Според САС законът акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за събранието от съдружника, без оглед начина, по който е извършено връчването. Въззивната инстанция е установила, че в случая за доказване връчването на поканата и предупреждението за изключване дружеството е представило разписки от куриер - за предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ два броя от 27.04.2023г. и 28.4.2023 г. /л.64 и 65/ с отбелязване, че лицето не е открито на адреса, посетен по различно време, и за поканата за свикване на процесното общо събрание – разписка /л.67/, че на 02.05.2023 г. лицето е търсено два пъти, но не е намерено. По отношение на избрания от дружеството начин на връчване на поканата и предупреждението – чрез куриерска фирма, няма как да важат правилата на ГПК за връчване. В случая за приложим е бил приет Закона за пощенските услуги, в който липсва разпоредба, препращаща към ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с Решение № 581/ 27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5, ал.2 от Общите правила). В чл.5, ал.3 от Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата. Общите правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. Съдът е акцентирал, че удостоверението на куриерската фирма до управителя на дружеството, с описаните в него действия на куриера /че не е намерил получателя и е оставил съобщение на входната врата, но въпреки това никой не се е явил да потърси пратките/, е с изх.№2 от 19.05.2023г. Направил е заключение, че е логично то да е получено от дружеството най-рано на следващия ден, тъй като липсват доказателства за получаването му. Следователно във всички случаи е получено след датата на общото събрание 09.05.2023 г. и към този момент управителят не е имал доказателства дали другият съдружник е бил редовно уведомен за събранието и дали му е връчено предупреждението за изключването му. С оглед изложеното съдът е заключил, че ищецът не е редовно поканен за участие в общото събрание и не му е било връчено предупреждението за изключване, което е нарушение както на закона – чл.139 и чл.126, ал.3 от ТЗ, така и на Дружествения договор - чл.17, ал.2 и чл.24, ал.1. Направил е извод, че неспазването на тази процедура само по себе си е достатъчно за опорочаване на взетото решение по т.3 от дневния ред за изключване на ищеца като съдружник, поради което е счел исковата претенция по чл.74, ал.1 ТЗ за основателна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Какъв е редът и процедурата за отправяне на писмено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ и покана за свикване на ОСС, съответно ако дружествените книжа са изпратени с куриерска служба, приложими ли са правилата на съответния оператор или същият следва да спазва други, нормативно определени правила?; 2/ Каква доказателствена стойност има извършеното от куриер удостоверяване, че получателят не е намерен на адреса, съответно официален документ ли е разписката за доставяне, с извършените в нея отбелязвания от куриера?; 3/Неполучаването на дружествените книжа от съдружника в ООД създава ли фикция за недобросъвестно поведение на този съдружник, респ. за ненадлежно връчване на книжата?; 4/ Изисква ли законът допълнителни усилия от дружеството по отношение на връчване на дружествените книжа, извън изпращането им до единствения известен адрес на съдружника? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е обусловено основно от първия правен въпрос, който се явява преюдициален за всички останали. Той е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд, но спрямо него не е изпълнено допълнителното основание посочено от касатора по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По същия правен въпрос е налице създадена трайна съдебна практика и тя не се нуждае от осъвременяване и промяна с оглед на сложили се нови обществени отношения или поради неточно тълкуване на закона. Така с решение № 74/14.07.2011г. по търг. дело № 633/10г. на ВКС, I т.о. на въпроса кое уведомяване се счита за надлежно по смисъла на чл.139, ал.1 ТЗ е дадено следното разрешение: Изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ са по-скоро схематични – писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчване, предхождащо най-малко със 7 дни датата на провеждане на общото събрание. Изрично е посочена приоритетността на дружествения договор по отношение на срока и формата. Чл.139, ал.1 ТЗ не предвижда способ за връчване поканата – лично, по пощата, чрез нотариална покана и пр. Ако такъв способ не е изрично предвиден, следва да се приеме, че законът акцентира върху доказаността на получаването й от съдружника, като способът по който е станало това няма решаващо значение. Изложен е допълнителен аргуменът, че Регламент (ЕО) № 1348/2000 за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, предвижда, че изпращането на документи „може да се извършва по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно”. Поради което съставът на ВКС е обощил, че: За надлежно по смисъла на чл.139, ал.1 ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС, следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Връчването може да бъде по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно. Когато съдружникът е юридическо лице, връчването следва да бъде в канцеларията на адреса на управление или на изрично посочен адрес за кореспонденция, на лице или чрез средство, съответстващо на начина на връчване. Следва да с е съобрази и трайната съдебна практика на ВКС относно начина на удостоверяване на връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е формирана практика по чл.290 ГПК, доколкото касае също проблем относно начина на връчване и неговото правно значение по релевантния въпрос за доказване уведомяването на адресата на съобщението и на приложените към него книжа. Тази практика е обективирана в редица решения по чл.290 ГПК: в решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о. и решение № 101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г. на ВКС, II т.о. И същата приема, че начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявление на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. В случай че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2020 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл.5, ал.1 от Общите правила/ или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл.5, ал.2 от Общите правила/. Подробно в Решение №180 от 23.11.2016г. по т.д. №2400/ 2015г., I т.о. на ВКС е разгледан горният въпрос и е посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5, ал.2 от Общите правила). В чл.5, ал.3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата. Общите правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В същото решение на ВКС е прието и че предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като връчването може да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в Закона за пощенските съобщения. По тези съображения съставът на ВКС е дал отговор на поставения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК правен въпрос в следния смисъл: При изпращане на длъжника на уведомително писмо от банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, връчването би могло да бъде удостоверено от пощенския оператор съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, препращаща към Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Преценката за редовността на връчването, при липса на уговорка в договора за кредит относно връчването на съобщения, се извършва според уредените в Общите правила начини на доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки. Горепосочената съдебна практика дава разрешения и по поставените от касатора втори, трети и четвърти въпрос, поради което настоящият състав на ВКС счита, че произнасянето на въззивния съд е в съответствие с нея, а съществуването й прави неоснователно позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изпълнени и изискванията към сочената от касатора хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд