Определение № 1166 от 29.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 128/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по повод на касационна жалба от Е. В. Х. против решение № 88/27.10.2022 г. по в.т.д. № 188/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 175/14.07.2022 г. по т. д. № 199/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на касаторката за осъждане на „Кеник“ООД да заплати на ищцата сумата от 35 200 лева, представляваща равностойността на дружествения й дял в ответното дружество поради прекратяването на членството й през март 2020 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.04.2021г до окончателно изплащане. В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Кеник“ООД не подава писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че между страните не е спорно членството на ищцата в ответното дружество, както и прекратяването му на 10.03.2020г. Съдът е кредитирал основното заключение на ССЕ, изготвено след обстоен анализ на структурата на активите и пасивите на дружеството. След корекции на допуснати неточности при воденето на определени счетоводни статии вещото лице е дало заключение какъв би следвало да бъде счетоводният баланс към 31.03.2020 г. По него активите са били на обща стойност 708 хил. лв. (материални запаси от 589 хил. лв. и парични средства от 119 хил. лв.). Пасивите са формирани от стойността на първоначалния капитал от 5 хил. лв., загуба от минали години от 58 хил. лв., текуща загуба от 2 хил. лв. и задължения от 763 хил. лв. При тези данни съдът е заключил, че чистата стойност на активите е негативна величина: - 55 хил. лв., поради което на ищцата не се дължи равностойност на дружествен дял. Съдът не е възприел доводите на касаторката, че при формирането на пасивите не трябва да участват задължения към съдружниците от платени от тях вноски на обща стойност 634 548,80 лв. Позовал се е на допълнителното заключение на вещото лице. Според същото всички плащания са били извършени по банков път през периода 21.10.2013 г. – 01.06.2016 г. и нито едно от тях не обозначено като безвъзмездно (повечето са оформени като „вноска от съдружник“ или „вноска за строителство“), поради което тези постъпления не могат да се третират като безвъзмезден финансов ресурс, увеличаващ нетната стойност на активите. Счел е, че напусналата съдружничка не може да замества ответното дружеството в тези правоотношения и да се позовава на погасителна давност (и то косвено – по пътя на събирането на доказателства в процеса по чл.125, ал.3 ТЗ). Въззивната инстанция е установила, че голяма част от вземанията на съдружниците са били съдебно предявени, с което давността е била прекъсната. По приключилите дела исковете са били уважени. Също така дружеството признава задълженията си, поради което няма основание да ги отписва по счетоводен път. Изложеното е обосновало извод за отхвърляне на предявения иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели?; 2/ Как се определя стойността на дружествен дял при прекратяване на участието в дружество, когато между междинния счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, е приложена различна от ГФО счетоводна политика?; 3/Как следва да се третират направените от съдружниците вноски, ако същите са внесени доброволно, без решение на ОС и срок за възстановяване – като задължение за дружеството или като приход?; 4/ Как следва да се третират направените от съдружниците вноски, ако същите са внесени доброволно, без решение на ОС и срок за възстановяване, при настъпване на погасителна давност? Касаторката се позовава на допълнителни основния по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., по т.д. № 3768/2014 г.на ВКС, II т.о. и др. Позовава се и на хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че първите три въпроса са обосновани от касаторката с доводи за необсъждане от съда на ГФО за 2017г., 2018 г. и 2019 г., както и на предприетата съобразно тях счетоводна политика от дружеството, и която не е била спазена при изготвяне на междинния счетоводен баланс. Така поставени те не отговарят на произнасянето на въззивната инстанция. Тя подробно е разгледала заключенията на вещото лице по ССЕ и е приела, че не се касае до прилагана счетоводна политика, а до погрешно осчетоводяване на направените от съдружниците допълнителни вноски, което е коригирано от вещото лице с изготвения от него междинен счетоводен баланс. Правната характеристика на вноските е била изведена след обсъждане и на други доказателства – посочени в допълнителното заключение на вещото лице банкови извлечения за вписано от наредителите основания за преводите. Следователно поставените въпроси съставляват оспорване на фактическите и правни изводи на съда, поради което насочват към оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които според приетото по ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не изпълнява изискванията към общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Четвърти въпрос също не притежава характеристиката на правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Начинът на формулирането му предпоставя да е бил направен извод от въззивния съд за настъпила погасителна давност, чиито последици обаче да не са били приложени. Видно от мотивите на обжалваното решение БАС е приел, че не е налице погасяване по давност на вземанията за допълнителни парични вноски, поради изброените от него причини: касаторката не може да се позовава на давност в полза на дружеството; били са предявени искове от съдружниците за връщане на вноските и те са прекъснали изтичането на давността; дружеството признава задълженията си. Хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК касаторката въвежда единствено с оглед поставените от нея правни въпроси в изложението. С оглед гореизложеното всички въпроси предполагат преценка по същество на касационанта жалба, което е недопустимо на етапа на селектиране на касационната жалба на осн. чл.288 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. С оглед оплакванията в касационната жалба и доводите в изложението настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното решение. Не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства и нарушаване на основни принципи на гражданския процес. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение