Определение № 188 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 132138 / 14.12.2012 год. на Ж. Г. О. от [населено място] чрез адв. М. Ц.- САК срещу въззивно Решение Nо 5207 от 02.07.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1270/ 1999 година на Софийския градски съд-IVб отд. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил решение от 10.01.1997 година по гр.д. Nо 6222/ 1994 год. на СРС-47 с-в досежно отхвърления иск на П. М. Л., Р. М. Р. и С. М. Н. по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ срещу Д. С., В. С. и Ж. С. и е постановил ново, с което искът е уважен. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция досежно уважения иск по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ по отношение на ответника Ж. Г. О.. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че верните имотни граници на имот пл. Nо *, к.л. 595 с размери 1200 кв.м., собственост на ищците спрямо имот пл. Nо * к.л., с площ 425 кв.м., собственост на В. Д. С. и Ж. Д.С., наследници на починалата в хода на производството Н. Г. С., съгласно Скица 2 от заключението на вл.л. от 17.01.2006 год. / неразделна част от решението/, се ограничава по линията от буквите Г*-Д, като имот пл. Nо * е ограничен от буквите А-Б-В-Г-Г*-Д-Е-Ж-З-И-А, а имот пл. Nо * к.л. 596 се ограничава от буквите МНОДГ*М. Релевираното от ответника Ж. О. възражение за придобиване на спорната реална част от 260 кв.м. по давност не е уважено, след като решаващият съд е приел, че липсва материализирана с ограда на място площ, както и не се установява необезпокоявано и несмущавано владение. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК с довод, че по правния въпроса за придобиването по давност на реална част от недвижим имот предвид разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ/ отм./ и чл. 200 ЗУТ, е налице противоречиво разрешаване, позовавайки се на представените Решение Nо 555 от 01.07.2010 година по гр.д. Nо 1259/2009 год. на ВКС-I отд. и Определение Nо 42 от 13.01.2009 год. по гр.д. Nо 1259 / 2009 год. на ВКС-I, Решение Nо 117 от 28.09.1990 год. по гр.д. Nо 137/1990 год. на ВКС-5 чл. състав В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация – адв.И. И. – АК В. Т., с който се възразява по исканото допускане на касационното обжалване с довод, че обуславящият въпрос изхода на спора, не е този по приложение на чл. 59 ЗТСУ /отм./, а факта, че страната не е доказала упражнено владение с цел своене, съгласно правилата на чл. 79 ЗС. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с оглед характера на спора- чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ и цената на защитимото вещно право, касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационно обжалване, ценени в съответствие с разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС налице е основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК в онези хипотези, когато касационният съд в етапа на селекция констатира, че изведеният от защитата на касатора материално или процесуално правен проблем се разрешава противоречиво от съдилищата, като самата констатация се извършва на база преценката на становището, изразено с обжалваното решение и това по приложените влезли в сила решения на други съдебни състави. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че верните имотни граници на имот пл. Nо *, к.л. 595 с размери 1200 кв.м., собственост на ищците спрямо имот пл. Nо * к.л., с площ 425 кв.м., собственост на В. Д. С. и Ж. Д.С., наследници на починалата в хода на производството Н. Г. С., съгласно Скица 2 от заключението на вл.л. от 17.01.2006 год. / неразделна част от решението/, се ограничава по линията от буквите Г*-Д, като имот пл. Nо * е ограничен от буквите А-Б-В-Г-Г*-Д-Е-Ж-З-И-А, а имот пл. Nо * к.л. 596 се ограничава от буквите МНОДГ*М. Релевираното от ответника Ж. О. възражение за придобиване на спорната реална част от 260 кв.м. по давност не е уважено, след като решаващият съд е приел, че липсва материализирана с ограда на място площ, както и не се установява необезпокоявано и несмущавано владение. С Решение Nо 555 от 01.07.2010 година по гр.д. Nо 1259/2009 год. на ВКС-I отд., постановено по чл. 290 ГПК, касационният съд е приел, че разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ/отм./ намира приложение по отношение на реално обособени части от дворищно-регулационни парцели, дори и когато имотът е включен в терен отреден за обществено мероприятие, а с Решение Nо 117 от 28.09.1990 год. по гр.д. Nо 137/1990 год. на ВКС-5 чл. състав, ВКС приема, че и реално определени части от невключени в регулацията имоти могат да се придобиват по давност. При съпоставка на изводите на въззивния съд с тези по посочените от касатора решения на съдилищата следва, че посочената съдебна практика е неотносима, тъй като с решението на въззивния съд принципно не е отречена възможността да се придобият, при условията на чл. 59 ЗТСУ/ отм./ реално обособени части от парцел. В тази смисъл не е налице противоречиво приложение на закона. Давността не е призната в полза на сосбтвениците на имот пл. Nо */ стар/ поради липса на доказателства за реално обособяване на частта от 260 кв.м., по отношение на която е релевирано възражението. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия