Определение № 106 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3260/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № ІV-86 от 23.04.2020г. по гр.д. № 315/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 115 от 12.06.2019г. по гр.д. № 828/2017г. на Поморийски районен съд в обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от А. С. П. и С. Г. П. против Община Поморие иск за установяване правото на собственост върху едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 280 кв.м., изградена в общински имоти с №№ 000066, 000073 и 000052 по КВС на с. Каменар, община Поморие, на основание давностно владение; уважен е предявения от „Блек Сии Спортс България” ЕООД против А. С. П. и С. Г. П. ревандикационен иск за установяване собствеността на основание чл.92 ЗС и за предаване на владението върху 193 кв.м. от едноетажната стопанска сграда със застроена площ 278,50 кв.м., която част попада в поземлен имот № 000066 по КВС на с. Каменар. Касационната жалба е подадена от А. С. П. и С. Г. П. чрез пълномощниците адв. Г. и адв. З.. В нея се поддържа, че решението е неправилно. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по пет правни въпроса: 1/ В производството по ревандикация на временна постройка по чл. 120 ППЗТСУ/отм./ има ли правно значение дали тя е законна, като пречка за уважаване на иска; може ли изградилият временна законна постройка в общински имот да противопостави възражение за задържането й до реализиране на предвижданията на ПУП за имота; 2/ ако една временна законна постройка по смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ не е придобила траен устройствен статут по реда на § 17 ПЗР ЗУТ би ли могло лицето, което я я е изградило, да я ползва по предназначение до настъпване на предпоставките за премахването й; би ли могло дотогава да се брани срещу иска за ревандикация от собственика на земята по предвидения в ЗС ред; 3/ наличието на акт за частна общинска собственост, в който не е посочено правно основание за собственост, а само е изписан законов текст, има ли доказателствена сила срещу трето лице, което оспорва по исков ред правото на собственост на общината и чия е доказателствената тежест в този случай; 4/ съществува ли законова пречка да се придобие въз основа на давностно владение недвижим имот, за който липсва съставен акт за частна общинска собственост; съставянето на такъв акт прекъсва ли давността на трети лица за този имот; 5/ има ли законова забрана лицето, изградило със знанието и съгласието на общината законна постройка в общински имот, да я придобие по давност, ако са налице предпоставките на чл.79 ЗС. По отношение на последния въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Ответникът Община Поморие в писмения си отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване. Ответникът „Блек Сии Спортс България” ЕООД, ЕИК 2048833197, чрез пълномощника адв. Ц., също изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производство е образувано по искова молба на А. С. П. и С. Г. П. против Община Поморие за установяване правото на собственост на основание давностно владение върху едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 280 кв.м., изградена в общински имоти с №№ 000066, 000073 и 000052 по КВС на с. Каменар, община Поморие, Предявен е и ревандикационен иск от главновстъпилото лице „Блек Сии Спортс България” ЕООД против първоначалните ищци А. С. П. и С. Г. П. за установяване собствеността на основание чл.92 ЗС и за предаване на владението върху 193 кв.м. от едноетажна стопанска сграда със застроена площ 278,50 кв.м., която част от сградата попада в поземлен имот № 000066 по КВС на с. Каменар. Против първоначалния ответник Община Поморие главновстъпилото лице е предявило установителен иск, който е уважен и в тази част решението на първата инстанция не е обжалвано. Установено е, че с договор от 05.05.1993г. Община Поморие е предоставила на ищеца А. С. П. за ползване терен от 1000 кв.м. общинска собственост в Депо за отглеждане на животни в [населено място] и се е задължила да оказва съдействие на ползвателя при извършване на дейността му. Ищецът се е задължил да ползва предоставения му терен по предназначение - за отглеждане на животни, растениевъдство и др. стопански дейности. С Разрешение за строеж № 3 от 20.07.1993 г. на А. П. е разрешено изграждане на стопанска сграда съгласно одобрен проект от 16.07.1993г. В приложения архитектурен проект е отразено, че сградата е временна. Приетата графологическа експертиза установява, че в печата за одобряване на проекта е направен опит за изтриване по механичен начин на думата „временна“ и е извършено зачеркване с черен туш в оригинал с два хоризонтални линии върху нея; не може да се даде отговор дали зачеркването е извършено преди 16.07.1993 г. поради това липса на такава методика. Не се спори, че сградата е изградена от ищците и е ползвана от тях. С молба от 21.11.1996 г. ищецът П. е заявил пред Община Поморие желание да се снабди с нотариален акт за собственост на изградената от него постройка. През 2005г. е съставен акт за частна общинска собственост за недвижим имот № 000066 в землището на [населено място] с площ 34, 716 дка, с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОбС. През 2013г. ищецът е поискал узаконяване на стопанската сграда и закупуване на прилежащия към сградата терен, което му е било отказано. През 2016г. във връзка с постъпило инвестиционно предложение Община Поморие е инициирала административна процедура за изработване на ПУП - план за регулация и застрояване за поземлен имот № 000066 по КВС на с. Каменар. Във връзка с това е било съобщено на заинтересованите лица, че следва да бъдат премахнати всички постройки, находящи се в имота, на което ищецът е отговорил, че няма да премахне законно построената с негови лични средства сграда, която е негова собственост и представлява подобрение върху терена, собственост на Община Поморие, като е предложил да му бъде заплатена стойността на сградата или да му се даде възможност да закупи прилежащия към сградата терен. Въз основа на решение на Общинския съвет от 16.11.2017г. е проведен публично оповестен търг с явно наддаване за имот № 000066 в с. Каменар, представляващ друга производствена база, с площ 34,716 дка, частна общинска собственост. В решението за провеждане на търга е посочено, че в имота е построена стопанска сграда със застроена площ от 280 кв. м., от които 193 кв. м. попадат в имота. Търгът е спечелен от главновстъпилото лице „Блек Сии Спортс България“ ЕООД и с него общината е сключила договор за продажба от 08.01.2018г. От приложените скици на имоти № 000066, № 000052 и № 000073 е видно, че процесната сграда е изградена преимуществено в имот № 000066, като части от нея попадат и в съседния имот № 000052 и в съседния нему имот № 000073. За имот № 000066 е посочено, че е собственост на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД; за имот № 000052 е вписано, че е публична общинска собственост - дере, а имот № 000073 също е публична общинска собственост - пасище, мера. Приетата техническа експертиза установява, че процесната стопанска сграда е нанесена допълнително в картата на възстановената собственост и местоположението й попада частично върху горепосочените три имота. При огледа на място вещото лице е констатирало, че процесната сграда е масивна, стоманобетонна, с двускатен покрив, с два портални входа, с оградна мрежа от бетонови колове, водоснабдена и електроснабдена. Посочено е, че сградата е съобразена по конфигурация, размери и фасади с проекта, одобрен на 16.07.1993г. Вещото лице сочи, че сградата е в терен извън регулация и извън обхвата на кадастралния план от 1997г., а е предмет на картата на възстановената собственост; тя е разработена през 1994г.; имотът с № 000066 е възстановен на Община Поморие с Решение № 319 от 30.07.2003г. на ОСЗ; след това 2005г. е съставен акт за частна общинска собственост и после за него е проведен търга и е продаден. Вещото лице сочи в устните си обяснения, че не може да каже какви са били към 1993г. изискванията за строителство в имоти извън регулация; какви разрешителни и проекти са били необходими. В допълнителното заключение вещото лице изяснява, че със заповед № РД-16-05 от 04.01.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС-гр. Поморие е назначена комисия, която да определи строителни площадки за обект „депа за боксово отглеждане на животни“. С протокол от 11.01.1989 г. комисията е определила терен, характеризиран като слабопродуктивна необработваема земя, стопанисвана от АПК, с площ от 150 дка при посочени граници; местоположението на терена е отразено на скица. Според събраните гласни доказателства земята е дадена за отглеждане на животни; ищците са построили през 1993г. селскостопанската сграда, която използват и до днес. За да отхвърли иска на първоначалните ищци решаващият съд е приел, че те са изградили процесната селскостопанска сграда, от която 193 кв. м. попадат в имот № 000066 по КВС на с. Каменар; имотът към онзи момент и към момента на предявяване на исковата молба през 2017г. е частна общинска собственост; останалата част от сградата с площ от 85, 5 кв.м. попада в имоти № 000052 и № 000073, които са публична общинска собственост. С оглед на това и при прилагане правилото на чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, то от момента на построяването й сградата е придобита от Община Поморие по приращение. Не е доказано „установено друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС. Според съда, спорните между страните обстоятелства дали сградата е законно или незаконно построена и дали има или няма временен характер, не са годни да обосноват наличие на изключение от правилото на чл. 92 ЗС. По-нататък съдът се е позовал на забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, както и на въведеното с § 1 от ЗД ЗС спиране на течението на давността за придобиване на имоти - частна държавна и общинска собственост за определен период от време, понастоящем продължен до 31.12.2022 г. С оглед на това е заключил, че вещно право върху имот частна общинска собственост не би могло да се придобие чрез десетгодишно давностно владение, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г., и оттогава не е продължавано. Следователно, от момента на построяване на процесната сграда и придобиването в собственост от Община Поморие през 1993 г. до 01.06.1996 г. придобивната давност не е започвала да тече поради нормативната забраната на чл. 86 ЗС, а от 01.06.2006 г. до настоящия момент течението на давността е спряно. За да уважи иска на главновстъпилото лице съдът е приел, че с договора от 08.01.2018г., сключен по време на висящия процес, ищецът „Блек Сии Спортс България“ ЕООД е придобил правото на собственост върху имот №000066 по КВС на с. Каменар, община Поморие, върху който попадат 193 кв.м. от процесната сграда. При прехвърлянето на поземления имот, без изрично изключване на сградата в нея, се счита, че е прехвърлено и правото на собственост върху сградата. В този смисъл съдът се е позовал на практика на ВКС. Запазване на собствеността върху сградата в случая не е било уговорено, поради което със закупуването на имот № 000066 по КВС на с. Каменар ищецът „Блек Сии Спортс България“ ЕООД е придобил и правото на собственост върху изградената върху земята постройка на основание чл. 92 ЗС. Доколкото не се спори, че постройката е във фактическата власт на ищците по първоначалния иск, то ревандикационната претенция срещу тях е основателна. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице. Първите два правни въпроса, формулирани в изложението, касаят статута на временната постройка по чл.120 ППЗТСУ/отм./ /касаторите явно погрешно сочат чл.120 ЗТСУ/, а именно: може ли лицето, което я е изградило, да я ползва да реализиране предвижданията на плана и да брани правото си върху нея включително от претенции на собственика на земята. Въпросите не са разрешени в обжалвания акт и не са релевантни за изхода на спора. В мотивите на Бургаски окръжен съд липсва каквото и да е позоваване на нормите на ППЗТСУ досежно временното строителство, уредено в чл.120 от този нормативен акт, понастощем отменен. По делото е установено, че според архитектурния проект изградената от ищците през 1993г. сграда е временна. Това не означава и не е прието от съда, че за сградата са приложими посочените норми, тъй като те касаят устройството на селищните територии, а по делото не се спори, че предоставената за ползване на ищците земя е земеделска и е извън строителните граници на селото. Поради това тези въпроси и посочената към тях съдебна практика /Решение № 127 от 25.11.2014г. по гр.д. № 3190/2014г. на ІІ г.о., Решение № 31 от 10.03.2020г. по гр.д. № 2508/2019г. на I г.о./ не са относими при решаване на настоящия спор. Както е посочено в касационната жалба, към момента на изграждане на процесната сграда правната уредба на строителството извън границите на населените места се съдържа в чл.40 ЗТСУ, чл.108 ППЗТСУ, Наредба №2 от 1993г. за застрояване на земеделските земи. Разпоредбата на чл.108, ал.6 ППЗТСУ дава възможност на ИК на ОНС да определят райони в непродуктивни терени, извън строителните граници на населените места, в които може да се разрешава временно строителство на селскостопански постройки за нуждите общественото и личното животновъдство и друга селскостопанска дейност. Според ал.7 в местата, предоставени за земеделско ползване и в личните селскостопански имоти извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв.м. По делото ищците не са обосновали правата си с посочената правна уредба и съдът не е обсъждал горните правила. Отделно, дори да се приложи аналогично практиката за временните строежи по чл.120, ал.4 ППЗТСУ, то следва да се приеме, че разрешеният временен строеж в общински имот може да бъде държан и ползван от изградилото го лице до настъпване на предпоставки за премахването му. В случая решението на собственика Община Поморие за реализиране на инвестиционно предложение - промяна предназначението на територията с цел реализиране потенциала на находище за минерална вода, изготвяне на ПУП-ПРЗ за ПИ № 000066 и последвалата продажба на имота в полза на главновстъпилото лице, съставляват такива предпоставки. Видно, че още в подготвителния етап на продажбата общината е предупредила ищците, че постройките следва да бъдат премахнати. Третият правен въпрос е за доказателствената сила на акта за частна общинска собственост, когато в него не е посочено правно основание за собственост, а само е изписан законов текст. Този въпрос също не е обуславящ за изхода на спора и по него въззивният съд не е взел отношение. Съдът е посочил, че като доказателство е представен акт № 2870 за частна общинска собственост от 2005г. за недвижим имот № 000066 с посочено правно основание чл.2, ал.1,т.7 ЗОбС, но доказателствени и правни изводи въз основа на този документ не е извел. Следващият правен въпрос е дали съществува законова пречка да се придобие въз основа на давностно владение недвижим имот, за който липсва съставен акт за частна общинска собственост, както дали съставянето на такъв акт прекъсва давността на трети лица за този имот. Въпросът отново не е свързан с мотивите на съда и не предопределя изхода на спора. Съдът е приел, че съществува законова пречка за придобиване по давност на имот, който е частна общинска или държавна собственост - до юни 1996г. давност не е могла да тече поради изрична законовата забрана на чл.86 ЗС, а от 31.06.2006г. е въведено спиране на изтеклата до този момент давност, което е в сила и до момента, така че не позволява изтичане на необходимия десетгодишен давностен срок. Следователно, съдът не е свързал пречката за придобиване по давност с наличието или не на акт за частна общинска собственост на имота, а с характера на самия имот. Ищците в исковата молба сами признават, че имотът е общински и им е предоставен за ползване от Общината. Те твърдят, че ползването е предоставено на основание ПМС № 26 от 23.04.1987г. за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението, но в сключения договор от 05.05.1993г. липсва позоваване на този или на друг нормативен акт; ответникът изрично оспорва визираното от ищците основание. При това положение по делото не е установено конкретното правно основание за предоставяне ползването на земята. Съответно, не е установено и основанието за извършване на строежа и неговия статут. Вярно е, че строежът е разрешен и има одобрен архитектурен проект за извършването му, но горното не е достатъчно, за да се направи извод, че ищците са собственици на построеното. Строителното разрешение има правно значение за законността на извършеното строителство с оглед спазването на установените към момента на построяването строителни правила и норми, но не и за принадлежността на правото на собственост върху построеното. В тази насока са и решаващите правни изводи на Бургаски окръжен съд. Последният правен въпрос е дали има законова забрана лицето, изградило със знанието и съгласието на общината законна постройка в общински имот, да я придобие по давност, ако са налице предпоставките на чл.79 ЗС. Даденият от съда отговор на този въпрос е положителен /че има забрана/ и той следва от посочената правна уредба. По делото не е „установено друго” по смисъла на чл. 92 ЗС, а само при наличието на такова „друго” би могло да се приеме, че общината не е собственик на изградената в нейния поземлен имот постройка, а оттам и да се обоснове неприложимост на мораториума върху придобивната давност за държавни и общински имоти спрямо процесната сграда. Позоваването на чл.56, ал.2, т.4 ЗТСУ/отм./, даващ възможност да строят в чужд имот лицата, на които въз основа на акт на Министерски съвет са предоставени земи за земеделско ползване, е несъстоятелно, доколкото не е установено в случая земята да е предоставена на такова правно основание. Но основание гореизложеното следва да се откаже достъпът до касационен контрол. В полза на ответника Община Поморие следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждентие в размер на 1000 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.