Определение № 50380 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1705/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл. 295,ал.1,изр. първо ГПК, образувано по касационна жалба на конституираните в хода на производството на мястото на починалата ищца Ю. М. нейни наследници Ш. И., Ф. Демиркан, Я. М., Х. М. и Ф. М. срещу решение № 511 от 11.04.2022г. по в.гр.д.№ 3313/2021г. на САС, 8 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 9054/2016г. та Софийски градски съд в отхвърлителната част за разликата над 120 000лв. до 150 000лв., претендирана на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. под формата на частичен иск (от общо вземане в размер на 500 000лв.) като обезщетение за смъртта на съпруга на Ю. М. - Ш. Р. М., настъпила при пътно произшествие от 12.02.2014г. В касационната жалба се оспорва единствено правилността на извода на въззивната инстанция за справедливия размер на обезщетението. Твърди се, че не е съобразена практиката, обективирана в ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Акцентира се, че търсещата обезщетение е била най-близкия човек на починалия-негова съпруга, с която са имали 50 годишен съвместен живот и са изградили особено близка връзка, която смъртта е засегнала пряко и е причинила негативно въздействие върху живота на ищцата. Поддържа се, че страданието по починал родственик не става по-малко ако пострадалият има и други близки. В този смисъл съображенията на въззивната инстанция, че след смъртта на съпруга си ищцата не е останала самотна, тъй като нейните деца, независимо, че са изградили свои собствени семейства, са й оказвали емоционална подкрепа, което до известна степен е помогнало да потисне дълбоката скръб от внезапно починалия й съпруг, са неправилни. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищцата, заместена от наследниците си по закон, е в размер на 150 000лв., със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на птп лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на конкретно установените по делото факти? Касаторите се позовават на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК като твърдят противоречие с ППВС № 4/1969г. и актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. 2/ Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл.226,ал.1 КЗ-отм. фактът, че претендиращото обезщетение за неимуществени вреди лице има други останали близки, за които може да се предположи, че облекчават болката му и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение? Въведена е допълнителната предпоставка с позоваване на решенията на ВКС по т.д.№ 2056/15 на 1 т.о., по т.д.№ 608/17г. на 2 т.о., на които според касатора, въззивният акт по поставения въпрос противоречи. 3/ Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди да съобразява съдебната практика за присъждане на обезщетения? Позовава се на ППВС №4/1968г., на решението по т.д.№ 2369/2015г. на 2 т.о. и по т.д.№ 3568/2015г. на 1 т.о. на ВКС. В писмен отговор ответникът ЗК“Лев Инс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Оспорва основателността на касационната жалба. Третото лице помагач на ответника ЗК „Олимпик-клон България“ не депозирало отговор. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на спора от въззивната инстанция след отмяна (с решение 60055 от 05.07.2021г. по т.д.№ 2245/2019г. на ВКС, 1 т.о.) на предходно решение на САС (с което след отмяна на първоинстанционното решение за разликата над 90 000лв. до уважения от СГС размер от 120 000лв., искът за тази разлика е бил отхвърлен и е потвърдено решението за отхвърлянето на претенцията за разликата до 150 000лв. - цената на предявения като частичен иск) и след събиране от въззивната инстанция, съобразно дадените в отменителното решение указания, на гласни доказателства, ангажирани от ищцата. Въззивната инстанция е обсъдила показанията на разпитания пред СГС свидетел, установил, че преживе съпрузите били неразделни, дълги години били в граждански брак, починалият помагал в ежедневието, в бита, при отглеждането на домашните животни. След смъртта на своя съпруг ищцата станала по-затворена, скърбяла за него. Обсъдени са и показанията на разпитания пред въззивния състав свидетел - приятел на един от синовете на преживялата съпруга, съгласно които, съпрузите били в брак около 50 години. Ищцата тежко изживяла трагичния инцидент, при който починал както нейният съпруг, така и нейната снаха. До края на живота си се обвинявала за случилото се, тъй като по нейно желание те пътували до Австрия, където настъпила злополуката. След кончината на съпруга й, децата на Ю. М. не са я изоставили, а напротив - подкрепяли я както морално, така и материално. Въззивната инстанция е изложила съображения, че при определяне на претендираното заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 75 навършени години), към когото първоначалната ищца е била силно привързана, я е съпътствала до края на нейния живот. Била лишена както от емоционалния контакт, така и от моралната подкрепа на своя съпруг. Болките и страданията, които ищцата е продължила да изпитва от загубата на починалия до нейната смърт през 2018г., съставът на САС е преценил като релевантни и подлежащи на съобразяване при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Решаващият състав е приел за установено въз основа на свидетелските показания, че Ю. М. и съпругът й са изградили силна духовна връзка, били заедно и привързани един към друг през един значително дълъг период от време - почти 50 години. Кончината на съпруга й е била внезапна, което е предизвикало у ищцата силен шок, мъката по него е продължила и към момента на нейната смърт през 2018г. Въззивната инстанция е приела за установено и, че социалният свят на ищцата не е бил свързан единствено със съпруга й, тъй като децата, макар и да са изградили собствени семейства, са били нейна морална и материална опора, поради което нейните социални контакти съществено не са били ограничени. Тя не е останала самотна - нейните деца постоянно са й оказвали емоционална подкрепа, което са й помагали до известна степен да бъде потисната дълбоката скръб по внезапно починалия й съпруг. При така посочените за изяснени правнорелевантни факти, въззивният съд е приел, че заместващото обезщетение на първоначалната ищца за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на нейния съпруг, възлиза на сумата от 120 000 лв. Обсъдено е, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди, но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. Счетено е, че в този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - началото на 2014г., наложилите се морални норми в обществото и съобразно формираната съдебна практика, справедливият размер на заместващо обезщетение при смъртта на съпруг, към който преживелият е изпитвал силна привързаност, е в размер на сумата от 120 000 лв. Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице. Отсъства основание за преценка, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на съдилищата, формирана по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съставът на САС е обосновал въз основа на кои общи критерии изгражда вътрешното си убеждение за определяне на справедлив размер на обезщетението и кои са специфичните за конкретния случай релевантни обстоятелства, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивната инстанция е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение, преценката й за стойностното изражение на справедливия паричен еквивалент на претърпените от преживялата съпруга морални болки не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, в резултат на които обезщетението е завишено с 30 000лв. Въззивната инстанция изрично е посочила, че отчита формираната съдебна практика относно правдивия размер на заместващо обезщетение при смъртта на съпруг, към който преживелият е изпитвал силна привързаност, а доколко определеното от съда обезщетение съответства на конкретно установените по делото факти, е въпрос по правилността на въззивния акт, която преценка е извън настоящата фаза на производството пред ВКС. В стадия по чл. 288 ГПК касационната инстанция не преценява правилността на обжалваното въззивно решение, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По тези съображения искането за допускане на касационното обжалване по третия въпрос не следва да бъде уважено. Изложеният от въззивната инстанция мотив, с оглед на който е поставен вторият въпрос, не е решаващ и предопределящ изводите за справедливия размер на обезщетението. В решаващите правни аргументи в мотивите към въззивното решение не е прието, че мъката на ищцата от загубата е била по-малка или по лесно преодоляна поради наличието на други родственици. Констатацията на решаващия състав е, че оказаната от децата на Ю. М. емоционална подкрепа, е помогнала „до известна степен“ да бъде потисната дълбоката скръб по внезапно починалия й съпруг. Не може да бъде счетено, че този фактически извод е аргумент, и то съществен за неуважаването на иска в предявения размер. Касаторите следва да заплатят на насрещната страна разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт в размер на 100 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.