Определение № 252 от 05.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 727/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. Б. А., чрез адв.М.П. срещу определение №80/09.01.2020г., постановено по ч.гр.д. №3316/2019г. на Апелативен съд – София в частта, с която е отменено определение №9227/11.04.2019г., постановено по гр.д.№16156/2017г. на СГС, І-14 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и вместо това е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Б. А. да заплати на „Инвестбанк“ АД допълнително сумата 1 277.02 лева. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Твърди, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване на факта, че процесът е породен от действията на ответника, първоинстанционният съд правилно е уважил възражението по чл.78, ал.5 ГПК и е присъдил на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. Като е отменил първоинстанционното определение и е уважил искането на ответника по чл.248, ал.1 ГПК, като е присъдил допълнително разноски до пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател поддържа твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно присъждането на разноски. ТР №6/06.11.2013г., т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че постановяването на решение от ВКС по настоящото дело е от значение за развитието на правото и за прилагането на закона. Ответникът по жалбата „Инвестбанк“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да отмени първоинстанционното определение и да уважи молбата по чл.248 ГПК на ответника „Инвестбанк“ АД като му присъди допълнително разноски в размер на сумата 1 277.02 лева - адвокатско възнаграждение, въззивният съд приема, че с оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и необходимите и извършените процесуални действия, ответникът има право на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер /сумата 3 000 лева с ДДС/. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че при минимален размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2 067.58 лева с ДДС, договореното и платено от ответника възнаграждение не се явява прекомерно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен нито един правен въпрос, за който да се твърди, че е формирал изводите на въззивния съд и е обусловил изхода на спора, но е постановен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение