Определение № 811 от 20.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 226/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. К. Г. срещу определение № 486 от 28.10.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 392 от 2025 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която частично е отменено определение № 2421 от 30.09.2025 г. по гр.д.№ 1672 от 2025 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено допускане на обезпечение на предявените от Й. Р. С. срещу Л. К. Г. вещни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: забрана за ответника Г., както и за трети лица, действащи от негово име или в негов интерес, да извършват действия по увреждане и/или за ограничаване на достъпа на ищеца С. спрямо/до басейна, двора, озеленените площи, алеите и другите прилежащи зони, разположени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], к.к.“С. б.- З.“, комплекс „А. п.“, след внасяне на гаранция в размер на 5 000 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Поставят се следните въпроси:

1. В производството по обезпечение следва ли съдът да държи сметка за допустимостта на предявените искове ? Уважаването на молбата за обезпечение предпоставено ли е от допустимостта на исковете, които се обезпечават ?

2. В производството по обезпечение допустимо ли е съдът да се произнесе по допустимостта и вероятната основателност на предявените искове, когато исковата молба е нередовна, както и да „изведе“ сам вида на предявените искове, преди ищецът да е уточнил тези обстоятелства ?

3. В производството по обезпечение считат ли се за убедителни доказателства приложен снимков материал, несъбран по надлежния ред, както и твърдения на ищцовата страна за посегателства върху имота, предмет на иск по чл.109 ЗС ?

4. При предявен иск по чл.109 ЗС, допустимо ли е съдът да допусне обезпечение на иска, чрез забрана на ответника да ограничава достъпа на ищеца до имота, предмет на иска, като се основе само на твърденията на ищеца в исковата молба за посегателства върху имота, предмет на иска по чл.109 ЗС, както и на хипотези, предположения ?

5. Допустимо ли е съдът да допусне обезпечение на предявените искове чрез забрана ответникът да упражнява гарантирани от Конституцията права, в случая да защитава собствеността си и да не допуска трети лица в нея ?

6. При предявен иск по чл.109 ЗС и искане ответникът да преустанови неоснователни действия, с които пречи на достъпа на ищеца до спорната собственост, адекватна обезпечителна мярка ли се явява осигуряване на достъп до тази спорна собственост ?

7. Следва ли наложената обезпечителна мярка да е съответна на търсената защита и да не засяга правната сфера на ответника прекомерно ? Кога нечия правна сфера се засяга прекомерно и какви са критериите за тази оценка ?

8. Когато на собственика е наложено чрез обезпечителна мярка да допусне в имота си трето лице и да търпи присъствието му, засегната ли е правната му сфера прекомерно ?

9. Допустимо ли е наложената обезпечителна мярка да изземва функциите на административни органи, като налага забрана на ответника да не ограничава достъпа на ищеца до спорната собственост ? 10. При предявен иск за собственост, осигуряването на достъп на ищеца до спорния имот предварително предрешава ли произнасянето на съда по спора по същество ? Допустимо ли е признаването на правото на достъп на ищеца с обезпечителната заповед преди решаване на въпроса за собствеността ?

11. Допустимо ли е предявен иск за собственост в производството по обезпечение съдът предварително да предостави достъп на ищеца до спорния имот, без да се е произнесъл по същество и без да е изследвал въпроса за собствеността ?

12. В производството по обезпечение допустимо ли е съдът да наложи обезпечителна мярка, която не е поискана от ищеца, като „изведе“ такава измежду посочените от ищеца ?

13. Допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки, при положение че с тях се постига резултат, който следва да се постигне с влязло в сила съдебно решение при уважаване на иска, който се обезпечава ?

14. Допустимо ли е съдът да определи такава обезпечителна мярка, с налагането на която да се замести решението по делото, като се осъществи търсената с иска защита ?

15. Допустимо ли е да бъде наложена обезпечителна мярка, която не е точно конкретизирана по своята същност в закона и от съда и позволява да бъде разширително тълкувана при изпълнението й ?

16. Следва ли съдът да извърши преценка дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК ?

17. Следва ли при произнасяне по молба за допускане на обезпечение съдът да установи дали предявеният иск е допустим, вероятно основателен, наличието на обезпечителна нужда и подходяща ли е исканата обезпечителна мярка ?

18. Следва ли при произнасяне по допускане на обезпечение на бъдещ иск съдът да установи дали е налице обезпечителна нужда, коя обезпечителна мярка се явява подходяща, своевременна и адекватна на тази нужда и на какви критерии следва да отговаря мярката?

Като практика на ВКС, на която според жалбоподателя обжалваното определение противоречи, са посочени: определение № 720 от 30.10.2013 г. по ч.търг.д.№ 3323 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 460 от 30.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 408 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 516 о 30.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 3999 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 562 от 29.12.2009г. по ч.гр.д.№ 443 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 318 от 27.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 255 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 229 от 22.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 5 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 43 от 23.01.2020 г. по ч.търг.д.№ 84 от 2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 94 от 01.02.2019 г. по ч.търг.д.№ 2696 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 147 от 21.03.2017 г. по ч.търг.д.№ 250 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 176 от 25.03.2015 г. по ч.търг.д.№ 801 от 2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 207 от 04.04.2017 г. по ч.търг.д.№ 1857 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 306 от 25.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 4213 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. В писмен отговор от 12.01.2026 г. пълномощникът на ответника по частната жалба Й. Р. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на определението да не бъде допускано, евентуално- определението на Бургаския апелативен съд да бъде потвърдено. Претендира и за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение по допустимостта на частната касационна жалба приема следното: Съгласно чл.396, ал.2, изр.посл.ГПК определението на въззивен съд, с което за първи път се допуска обезпечение на иск, подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по шестия, тринадесетия и четиринадесетия поставени по делото въпроси, поради противоречието на обжалваното определение с практиката на ВКС по тези въпроси: В практиката на ВКС, включително посочените от касатора определение № 147 от 21.03.2017 г. по ч.т.д.№ 250 от 2017 г. на ВКС,ТК, II т.о., определение № 306 от 25.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 4213 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 460 от 30.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 408 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., се приема, че смисълът на обезпечаването на иска е да се препятства възможността да бъде затруднено осъществяването на правата на ищеца по съдебното решение, което ще бъде постановено по повдигнатия правен спор, но не и да се изпълни предварително това решение. В този смисъл неподходяща обезпечителна мярка е всяка мярка, с която предварително се осъществява търсената от ищеца защита- изпълнява се решението по спора, преди този спор да е разгледан и разрешен със съдебното решение.

В конкретния случай в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е допуснал обезпечение чрез налагане на неподходяща обезпечителна мярка, с която на практика предварително се изпълнява бъдещо съдебно решение за уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС, преди спорът по този иск да е разгледан и разрешен от съда. Поради това определението на въззивния съд за допускане на обезпечение чрез налагане на тази обезпечителна мярка е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови определение за отхвърляне като неоснователна молбата на ищеца за налагане на посочените неподходящи обезпечителни мерки.

По настоящото дело, образувано по частната жалба на Л. Г., ВКС не следва да се произнася по основателността на молбата на Й. С. за налагане на другите посочени в исковата молба обезпечителни мерки, тъй като определението на въззивния съд за потвърждаване определението на първоинстанционния съд за отхвърляне на молбата за налагане на тези други обезпечителни мерки е влязло в сила- по аргумент за противното от чл.396, ал.2, предл.последно от ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение