Определение № 2295 от 16.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 920/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д. С., срещу въззивното решение № 125/28.11.2024г., постановено по в.т.д. № 116/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 6 от 12.02.2024 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която касаторът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците К. А. Д. и А. М. Р., причинени от настъпилата смърт на А. Д. А., починал в резултат на увреждания при настъпило на 17.01.2020г. пътно - транспортно произшествие, за разликата над сумата от 120 000 лв. до присъдения размер от по 200 000 лв. за всеки ищец. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в частта, с която е присъдено обезщетение на ищците за сумата над 120 000 лв., въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС. Твърди, че от съда не е съобразено обстоятелството, че К. Д. е получил от застрахователя, в качеството си на наследник на починалия си баща, сумата от 700 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от А. А. болки и страдания, докато е бил в коматозно състояние, присъдени по т.д. № 96/2020г. на Окръжен съд – Ловеч. Според жалбоподателя съдът е определил завишено обезщетение в размер на сумата от по 200 000 лв. за всеки ищец, в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи. Счита, че обезщетенията не са съобразени със социално-икономическата обстановка в страната, както и с целта им – да „заместят“ настъпилите вреди, а не да доведат до подобряване на материалното благополучие на ищците и неоснователното им обогатяване. Според касатора прекомерно завишеният размер на присъдените обезщетения води до диспропорция, която противоречи на принципа на справедливост. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част, и отхвърляне на исковите претенции за разликата над сумата от 120 000лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да съобразява справедливия размер на обезщетението с характера и степента на развитост на социално-икономическата обстановка в страната, с икономически показатели като МРЗ, осигурителен доход и да изложи мотиви в тази посока? Преценката за тези обстоятелства, част ли е от критериите, изпълващи съдържанието на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?“; 2. „Длъжен ли е съдът да отчита при определяне на справедлив размер на обезщетението датата на настъпване на деликта?“ Касаторът изтъква, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по т.11 от ППВС № 4/68г. Ответникът по касационната жалба – К. А. Д. е подал писмен отговор с вх. № 1583/07.03.2025г. чрез адв. Л. Г., като от негово име и от името на ответницата - А. Р. е депозиран и втори писмен отговор, също чрез адв. Г. с вх.№1590/07.03.2025г. В двата отговора се поддържа, че обезщетението е съобразено с практиката и не е завишено. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.01.2020г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Рав4“, управляван от М. Т., който шофирайки с несъобразена с пътните условия и настилка скорост, удря насрещно движещия се лек автомобил „Волво“, управляван от А. Д. А.. В резултат на травмите при ПТП, на 20.01.2020 г. пострадалият изпада в коматозно състояние, като в хода на лечението състоянието му непрекъснато се усложнявало, и на 05.11.2021 г. той починал. Въззивният съд, отчитайки като критерии по чл. 52 ЗЗД възрастта на починалото лице – 46 години, доказаните изключително близки отношения между починалия, ищцата - неговата съжителка, и сина му, икономическата конюктура в страната, обоснована с посочване на минималната работна заплата и средния осигурителен доход на едно лице, фактът, че към момента на смъртта на А. А., синът му - К. Д. е бил на 22 г. - в началото на самостоятелния си житейски път, както и че А. е бил почти година и десет месеца в кома, през който период ищците са били в мъчително очакване и с надежда, че ще се оправи, е приел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците. Апелативният съд е счел за неоснователно възражението на застрахователното дружество, че правно значим факт при определяне на обезщетенията е и наличието на присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на А., платено на К. Д. като негов наследник, тъй като присъденото обезщетение касае друго лице, на друго правно основание, и няма отношение към определянето по справедливост на дължимите размери. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора два въпроса са взаимосвързани, а именно относно критериите и начина на определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, и са обусловили изводите по спора на въззивния съд, поради което съставляват общо основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС № 4/1968г., както и трайната съдебна практика на ВКС. С оглед горното следва да се допусне касационно обжалване по следния обобщен и уточнен, въз основа на поставените от касатора, въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“. Същият отговаря както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК (да е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните съждения на съда), така и на допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да се прецени разрешен ли е в противоречие със задължителната практика на ВКС (ППВС № 4/1968 г.). По останалите относими доводи по касационната жалба, настоящата инстанция ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да представи документ за внесена държавна такса в размер на 3200лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок, като му се съобщят и последиците от неизпълнение на указанието. След евентуално внасяне на държавната такса, делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение