Определение № 175 от 09.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2709/2013 г.
ВКС09.07.2013 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 339 от 25.02.2012 г. по в. гр. д. № 3717/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 339 от 25.02.2012 г. по в. гр. д. № 3717/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски районен съд решение № 3433 от 01.10.2012 г. по гр. д. № 21745/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] частични искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 17.06.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит: срещу ответника [фирма], [населено място] е предявен частичен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 000 лв. /част от сумата 53 700 лв./, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имот във връзка със съществуващи между страните договорни отношения за строителство в същия, както и частичен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 600.42 лв. /част от сумата 10 742,72 лв./, представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума от 23.12.2009 г. по датата на завеждане на исковата молба. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 59, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 59, ал. 1