Определение № 571 от 31.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Й. В. Д., И. В. Д. и Я. А. Б. против решение № 538 от 14.04.2022 г., постановено по въззивно гр. д. №3727 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което е отменено решение № 264695 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 7200 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, I брачен състав, в частта, с която Я. А. Б. е осъден да заплаща на своята дъщеря Й. месечна издръжка над размера от 850 лв. до 1000 лв. и първоинстанционното решение е потвърдено в останалите обжалвани части. С тези части е признато за установено по иска с правна квалификация чл.66, ал.5 от СК, предявен от Я. А. Б. против И. В. Д., В. А. Д. и Й. В. Д., че детето Й. В. Д. не е заченото и не произхожда от В. А. Д., отменено е припознаването на детето, извършено от В. А. Д., признато е за установено, че детето Й. В. Д. е заченато и произхожда от Я. А. Б., постановено е детето да носи имената Й. Я. Б., родителските права над детето са предоставени на майката И. В. Д., определен е диференциран по време режим на лични отношения на бащата Я. А. Б. с детето и бащата Я. А. Б. е осъден да и заплаща 850 лв. месечна издръжка.

Й. В. Д. твърди, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.2 и т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване поради недопустимостта на решението и поради неговата очевидна неправилност.

И. В. Д. счита, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е по реда на чл.66, ал.5 от СК да се оспорват припознавания, извършени преди 1.10.2009 г.? Ако е допустимо, от кой момент започва да тече едногодишният срок по чл.66, ал.5 от СК?

2. Когато един предполагаем баща е имал правната възможност по реда на чл.38 от СК от 1985 г./отм./ да оспори припознаването на детето си, но не го е сторил, допустимо ли е да оспорва това припознаване при действието на СК от 2009 г., в какъв срок и от кой момент започва да тече този срок? Може ли в тази хипотеза правото за оспорване на припознаването да се извлече директно от чл.8 от ЕКПЧОС поради липса на вътрешен ред за защита на това право?

3. Може ли съдът да откаже да разгледа или да отхвърли иск за оспорване на припознаване и установяване на бащинство, основан на чл.8 от ЕКПЧОС, когато висшият интерес на детето налага това?

4. Какъв е висшият интерес на детето, ако предполагаемият баща, който оспорва припознаването, не е предприел това оспорване в едногодишен срок от узнаването по реда на чл.38 от СК от 1985 г./отм./ преди навършване на една година на детето, когато при успешно провеждане на иска би могла да се изгради една истинска връзка между родител и дете, а предяви иска по чл.66, ал.5 от СК, когато детето вече е навършило десет години и е с изградена самоличност, социална и семейна среда, които вече не желае да променя?

5. Кой интерес следва да предпочете съдът при оспорване на произход-този на предполагаемия баща, който е от различна народност, култура и вероизповедание спрямо детето, или интересът на детето, което е в трудната възраст на пубертета, вече е изградило своята идентичност и не желае да я променя?

Я. А. Б. обжалва решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено осъждането му да заплаща 850 лв. месечна издръжка. Твърди, че в тази част решението е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът, който е уважил иск по чл.62, ал.5 от СК, да се произнесе по въпросите, залегнали в чл.70 от СК, като служебно постанови неговата издръжка, въпреки че в приложното поле на чл.70 от СК не е включен искът по чл.62, ал.5 от СК?

2. При изричен отказ на майката да търси издръжка от бащата-ищец по иска по чл.62, ал.5 от СК, който е уважен, длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроса за издръжката по силата на чл.70 от СК, или следва да се десезира по въпроса за издръжката?

3. Размерът на издръжката на ненавършилото пълнолетие дете следва ли да се определя съобразно с обикновените условия за живот, или се присъжда винаги висока издръжка, след като бащата има високи доходи? По този въпрос според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на IV ГО и ППВС № 5 от 16.11.1970 г.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Я. А. Б. е изложил в подадената на 20.07.2020 г. искова молба, че е имал интимни отношения с И. В. Д. през 2007 г. и 2008 г., когато се наложило да замине за Ливан, без да знае, че ответницата е бременна. Когато се завърнал, узнал, че ответницата се е омъжила за В. Д.. Той се грижел за детето като за собствено, междувременно се разделил с И. Д., но запазили приятелските си отношения. Детето изключително много приличало на него и той поискал от майката да направят ДНК тест за бащинство в началото на месец октомври 2017 г. И. Д. му казала, че според резултата от теста той не е баща, но когато проверил в лабораторията на 7.7.2020 г. се е установило, че крайната вероятност за това да е баща на детето е 99,99 %. Затова е поискал от съда да установи, че детето Й. В. Д. не е заченато и не произхожда от В. Д., както и че той е биологичен баща на детето, като съдът постанови да се изготви нов акт за раждане на детето с имена Й. Я. Б.. За да обоснове допустимостта на предявените искове, ищецът се е позовал на решение 278 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 3289/2017 г. на IV ГО на ВКС и на решение на ЕСПЧ от 8.12.2016 г. по съединени жалби № 7949/2011 г. и № 45522/2013 г.. Посочил е, че според решението на ЕСПЧ абсолютната невъзможност за един мъж, претендиращ, че е биологичният баща, да се опита да установи бащинството си, единствено поради причината, че друг мъж вече е припознал детето, без да се вземат предвид и други факти, както и да се прецени най-добрият интерес на засегнатото дете в конкретния случай, е нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧ.

И. В. Д. е оспорила предявените искове. Признала е, че е имала интимни отношения с ищеца през 2006 г., но детето е заченато от нейния бивш съпруг В. А. Д.. Освен това, дори ищецът да е биологичен баща, установяването на неговото бащинство не е в интерес на детето, предвид неговото поведение и личните му нравствени и други качества.

В доклада си по делото, който не е бил оспорен от страните, Софийският градски съд е приел, че е сезиран с иск за оспорване на припознаването, извършено от В. А. Д., съединен с иск за оспорване на произхода на детето от В. А. Д. и с установителен иск, че детето произхожда от ищеца.

Софийският градски съд е счел, че исковете за оспорване на припознаването, за оспорване на произход и за установяване на произход са предявени на 20.07.2020 г. и са допустими съобразно промените в Семейния кодекс, обнародвани в ДВ, бр.103 от 2020 г. Спазен е преклузивният едногодишен срок по чл.66, ал.5 от СК, който тече съгласно параграф 4 от ПЗР на ЗИД на СК от влизане на закона в сила. От приетата по делото ДНК експертиза е приел за установено, че биологичен баща на детето е ищецът Я. А. Б.. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на интерес на детето от уважаване на предявените искове. Отчел е, че детето е на 13 години, в средата на пубертета и с оформени представи за своя произход и идентичност, като промяната им в тази възраст неизбежно ще причини на детето негативни преживявания. Според вещото лице обаче отношението на детето към ищеца се влияе от отношението на майката и преди завеждане на делото то не е било негативно. До каква степен ще бъдат негативни преживяванията на детето зависи в най-голяма степен от откритите и честни взаимоотношения между И. Д., В. Д. и Я. Б. и от отговорността, която всеки от тях е готов да поеме за бъдещето на това дете. Ето защо е отменил припознаването, извършено от В. А. Д., признал е за установено, че детето не произхожда от това лице, а от ищеца Я. А. Б.. Въз основа на разпоредбата на чл.70 от СК съдът служебно е постановил родителските права да се упражняват от майката, определил е режим на лични отношения с бащата с отчитане на необходимия период за адаптация и е осъдил бащата да плаща 1 000 лв. месечна издръжка. За да присъди този размер на издръжката, съдът е взел предвид възрастта на детето-13 годишна, на прага на непълнолетието, когато се нуждае от по-висока издръжка.

Софийският апелативен съд е достигнал до извода, че за допустимостта на иска за отмяна на припознаването ищецът не може да се позове на изменението на разпоредбата на чл.66, ал.5 от СК със ЗИД на СК, обн. в ДВ, бр. 103 от 4.12.2020 г., тъй като се отнася само до извършените след 1.10.2009 г. припознавания. В случая припознаването по делото е извършено на 17.03.2008 г., когато трето лице не е могло да оспорва чрез иск припознаването според чл.38 от отменения СК от 1985 г. Правото на такъв иск обаче произтича директно от чл.8 и чл.6 на ЕКЗПЧОС и в този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 341 от 2.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3310/2017 г. на III ГО, решения № 112 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1197/2010 г., по гр. д.633/2009 на III ГО, № 197 от 8.10.2018 г. по гр. д. № 4721/2017 г. на IV ГО, определение № 163 от 13.04.2018 г. по ч. гр. д. № 804/2018 г. на III ГО. Ето защо този иск е счетен за допустим. Обсъждайки основателността на исковете, въззивният съд е приел, че няма обстоятелства, които биха застрашили висшия интерес на детето, ако тези искове бъдат уважени. Възприел е извода на първоинстанционния съд за приложимостта на разпоредбата на чл.70 от СК, което налага служебно произнасяне по въпросите за родителските права, мерките за лични отношения и издръжката. При определяне на нейния размер въззивният съд е взел предвид месечните доходи на родителите/3 000 лв. на бащата и 600 лв. на майката/, данните на НСИ за разходите в домакинството и е приел, че необходимата сума е около 1062 лв. месечно, от които майката ще дължи около 200 лв., а бащата-850 лв. Затова е намалил дължимата от бащата месечна издръжка от 1 000 лв. на 850 лв., а в останалите части е потвърдил първоинстанционното решение.

Така постановеното въззивно решение е допустимо. След завеждане на исковата молба с ДВ, бр.103 от 4.12. 2020 г. е приета нова алинея пета на чл.66 от СК, с която припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Според мотивите към законопроекта допълнението е прието, за да се отстрани констатираното с решение на ЕСПЧ от 8.12.2016 г. по съединени жалби № 7949/2011 г. и № 45522/2013 г. нарушение на правото на защита пред съд на лични права, допуснато заради пропуск в действащото до този момент българско законодателство. Нарушението се състои в абсолютната невъзможност за един мъж, претендиращ, че е биологичният баща, да се опита да установи бащинството си, единствено поради причината, че друг мъж вече е припознал детето. Затова с новата разпоредба се възстановява правото на трето лице да оспори припознаването. Това право е съществувало в разпоредбата на чл.38 от СК от 1985 г./отм./, но е отменено с новия СК от 2009 г. / решение № 112 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1197/2010 г., по гр. д.633/2009 на III ГО/. Ето защо е било необходимо в параграф 4 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на СК/ДВ, бр. 103 от 2020 г./ изрично да се предвиди, че за припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г., тоест-след приемане на новия СК, до влизането в сила на този закон, срокът по чл. 66, ал. 5 тече от влизането в сила на закона. Това не означава, че припознаванията, извършени преди тази дата, не могат да се оспорват. За тях важи съществувалият още в чл.38 от СК от 1985 г./отм./ едногодишен срок от узнаването. В случая, противно на твърденията на И. В. в първия и втория въпрос, ищецът е узнал за припознаването на детето след приемане на служебно изисканите от съда доказателства, тоест-едногодишният срок е започнал да тече едва тогава, следователно искът по чл.66, ал.5 от СК е предявен в срок и е допустим. Съответно отговорите на първите два въпроса на И. В. произтичат от ясните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на СК/ДВ, бр.103 от 2020 г./ и мотивите към законопроекта, поради което не е необходимо по тези въпроси да се допуска касационно обжалване.

Решението не е недопустимо и на посоченото в жалбата на особения представител на Й. В. Д. основание. След като ищецът е оспорил произхода на детето от ответника и от събраните доказателствата е било установено, че този ответник е припознал детето, задължение на съда е било да даде правилната правна квалификация на иска и да отмени припознаването.

Искът по чл.66, ал.5 от СК е съединен с иск за установяване бащинството на ищеца. Тъй като този иск е за произход, следва да се приложи разпоредбата на чл.70 от СК. Този извод следва както от нейното заглавие/„Родителски права при установяване на произход“/, така и от цялостната логика на законодателната уредба, защитаваща висшия интерес на детето. Този интерес изисква при установяване на промяна на произхода на детето от родителя по исков ред съдът служебно да се произнесе относно целия комплекс от родителски права и задължения. Ето защо разпоредбата на чл.70 от СК не касае само изрично посочените в нея искове по чл.68 и чл.69 от СК, но и хипотезата на уважаване на иска по чл.66, ал.5 от СК, задължително съединен с иск за бащинство, какъвто е настоящият случай. По този начин е процедирал и въззивният съд, произнасяйки се служебно по издръжката на детето, поради което в тази част решението не е недопустимо, както счита касаторът Я. А. Б.. В този смисъл, който следва от законодателната уредба, въззивният съд е разрешил неговия първи въпрос, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Вторият въпрос на Я. А. Б. също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не съответства на фактите по делото. Майката на детето е заявила само, че не претендира за издръжка, но не се е отказала от нея.

II.Относно интереса на детето, който следва да бъде взет предвид при разглеждане на иска.

Особеният представител на Й. В. Д. твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е приел, че интересите на детето не са застрашени, без да са събрани доказателства за личните качества на ищеца. Такъв порок не може да се констатира само от съдържанието на решението, поради което на това основание касационно обжалване не следва да се допуска. Във връзка с интереса на детето са третият, четвъртият и петият въпрос на И. В., но по тях касационно обжалване също не може да се допусне, тъй като дадените от въззивния съд разрешения напълно съответстват на закона, на практиката на ВКС и на практиката на ЕСПЧ. Несъмнено при постановяване на решението си съдът е длъжен да вземе предвид интереса на детето, както е предвидено и в чл.66, ал.5 от СК. Не може да се пренебрегва обаче и интересът на биологичния баща да установи произхода на детето. Между тези два интереса обикновено няма пряко противоречие, тъй като за всяко дете съществува естествена необходимост да знае биологичния си произход, да получава материална и емоционална подкрепа от своя рожден баща. В параграф 57 от решението на ЕСПЧ от 13.10.2020 г. по жалба № 32495/2015 г. по делото „К. срещу България“ съдът на ЕСПЧ е счел, че въпреки свободата на преценка, предоставена на държавите в тази област, чл.8 от Конвенцията изисква биологичният баща да не бъде напълно възпрепятстван от установяване на бащинството си или изключен от живота на детето, освен ако съществуват непреодолими причини за това, свързани с най-добрия интерес на детето. Тоест, за да се отхвърли искът за установяване на произход от бащата, интересът на детето трябва да е обусловен от факти, които представляват непреодолима пречка за установяване на бащинството. В случая такива факти не се установяват, а се констатират само обикновени негативни преживявания на непълнолетното дете, които могат да бъдат преодолени при желание и съдействие на майката. Преувеличени и несъответни на установените факти и на постановения от съда режим на лични отношения са твърденията в четвъртия и петия въпрос на И. Д., че детето е с вече изградена самоличност, социална и семейна среда, които не желае да променя, а установяването на бащинството от лице с различна култура би накърнило неговата формирана идентичност. Установеното бащинство и ограничените лични контакти с бащата не представляват такива съществени промени, които детето не би могло да понесе. Ето защо по въпросите относно интереса на детето касационно обжалване също не следва да се допуска.

III. Относно размера на присъдената издръжка.

Според цитираните от касатора Я. Б. решение № 146 от 27.4.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на IV ГО на ВКС и т.4 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Определеният от въззивния съд размер на издръжката не противоречи на тази практика. Съдът е съобразил възрастта на детето, необходимостта и желанието му да продължи образованието си, обстоятелството, че майката е безработна и с нисък доход, а бащата има по-високи материални възможности, както е заявил лично в публичното съдебно заседание. Общият размер на определената издръжка не надвишава тази, която е необходима за обикновени условия на живот. Ето защо и по третия въпрос на касатора Я. Б. касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение