Определение № 167 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение19.05.2022 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 2626 от 03.02.2022 г. на Н. А. Н. чрез назначения му от съда адвокат М. П. от АК-Варна, срещу определение № 432 от 01.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 191/2022 г. на Окръжен съд Варна. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Н. А. Н. от Варна, чрез назначения му от съда адвокат М. П. от АК-Варна, срещу определение № 432/01.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 191/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава определение № 748/20.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 449/2022 г. на Районен съд Варна, за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Административен съд Варна. В частната касационна жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Кой е компетентният съд, комуто е подсъден спорът по чл.39, ал.1 ЗЗЛД?“. Според жалбоподателя, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а отделно твърди и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е редовна, но процесуално недопустима поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителят е поискал обезпечение на доказателства на бъдещ иск, но неправилно е сезирал за това Районен съд Варна, тъй като законът предвижда друг процесуален ред за разрешаване на възникналия спор по чл.39, ал.1 ЗЗЛД, с оглед на което компетентен да се произнесе по молбата е Административен съд Варна, който следва да се разгледа бъдещия иск. Определението на окръжния съд е постановено в производство за обезпечение на доказателства по чл.208, ал.1 ГПК, което има несамостоятелен /привременен/ характер, а с постановените в това производство съдебни актове не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда тяхното развитие (чл.274, ал.3 ГПК). В този смисъл, частната касационна жалба на Н. А. Н. следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване, съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.