Определение № 386 от 04.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3637/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. „Т.-94”- [населено място], ЗК „Труд”- [населено място], К. „Съединение”- [населено място], ЗК „Т.”- [населено място], З. „З.”- [населено място] и ЗК „Въглен”- [населено място] срещу Решение № 229/ 12.02.2015 г. по в.гр.д.№ 2933/13 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното Решение № 2112/ 30.04.2013 г. по гр.д.№ 7213/08 г. на Варненския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявените от касаторите против [фирма]- [населено място] и М. Б. Б. отрицателни установителни искове, с които се иска да се признае, че ответниците не са собственици на недвижими имоти, представляващи реална част от около 1 дка от имот с пл.№ 353, целият с площ от 64,293 дка, и имот с пл.№ 354, целият с площ от 58,788 дка, находящи се в землището на [населено място], В. област. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателните установителни искове за собственост бъдат уважени, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите твърдят, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по следния обуславящ изхода на спора въпрос, който, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, се свежда до преценката, как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при недоказване на фактите, на които се основава иска- да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба- [фирма]- [населено място] и М. Б. Б. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- предвид необходимостта от създаване на съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, с която да се даде отговор на въпроса, дали указанията на т.1 от ТР № 8/ 2012 г. от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, според които производството по предявен отрицателен установителен иск подлежи на прекратяване при недоказване от ищеца на фактите, обуславящи правния му интерес, са приложими и в хипотезата, при която този интерес произтича от твърдението на ищеца, че е титуляр на спорното право, т.е. допустимо ли е съдът да не се произнесе с решение по съществото на спора, когато преценката за правния интерес по същество е идентична с тази за материалноправната легитимация на страните. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение