Определение № 154 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 85/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. Х., град С., подадена от пълномощника и адвокат В, срещу определение №830 от 27.10.2008 г. по ч. гр. д. №2099/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 26.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр. д. №178/2008 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото. Жалбоподател ката излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно разликата между новооткрити и нововъзникнали обстоятелства като основания за отмяна на влязло в сила решение и за предявяване на нов иск, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.2 75, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При постановяването на обжалваното определение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 04.10.2007 г. на Софийския градски съд по гр. д. №785/2006 г. е отхвърлен искът на М. П. Х. за поставяне под запрещение на сестра и В. П. Н. Новите обстоятелства, въз основа на което се предявява искът по настоящото дело е намерена лична амбулаторна карта на сестра и от 1986 г., както и намерени други медицински документи от периода 1965 г. – 1974 г. Това обаче не са новонастъпили обстоятелства, които да обосноват възможността за предявяване на нов иск. Формулираният по-горе въпрос е съществен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, че нововъзникналите обстоятелства не се преклудират от силата на пресъдено нещо и могат да бъдат предмет на нов иск, а новооткритите обстоятелства могат да бъдат основание за отмяна на влезли в сила решения. Тази практика е спазена от въззивния съд. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №830 от 27.10.2008 г. по ч. гр. д. №2099/2008 г. на Софийския апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.