Определение № 2982 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2466/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. Л. чрез нейния пълномощник адв. Е. Б., срещу въззивно решение № 108 от 29.03.2024 г. по в.гр.д. № 126/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е определил неправилно квотите на страните в съсобствеността, като не е съобразил изплатеното от нея през време на брака й парично уравнение на останалите съделители по силата на извършената през 1980 г. съдебна делба. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с т.3 от ППВС № 5/1972 г. и трайната практика на ВКС. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Ответникът по касация М. И. Л. е подал отговор на касационната жалба чрез своя пълномощник адв. И. Т., в който изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по същество. Останалите ответниците не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1401 от 29.12.2023 г. по гр.д. № 2439/2023 г. на Районен съд Пазарджик, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите М. И. Л., Б. Д. Л., С. Л. Л. и Б. И. Л. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 94 кв.м, разположен на втори етаж от жилищната сграда с идентификатор ***, с предназначение - самостоятелен обект, жилище, апартамент, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ведно с принадлежащото избено помещение № 2 с площ 12 кв., 1/3 ид. част от общите части на сградата и 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ 208 кв.м, при права за съделителите както следва: 52/72 ид. части за Б. Л., 10/72 ид. части за С. Л. и по 5/72 ид. части за М. И. Л. и Б. И. Л.. По делото е установено и не е било спорно, че страните са наследници на Л. И. Л., поч. на 03.04.1991 г. Жалбоподателката Б. Л. е негова съпруга, С. Л. е негов син, а М. Л. и Б. Л. са деца на сина на общия наследодател И. Л., поч. през 2021 г. Установено е, че между наследниците на Д. Б. Н., поч. на 03.01.1970 г., - С. Н. /съпруга/, Н. Н., Б. Н. и С. Н. /деца на наследодателя/ е извършена делба по гр.д. № 1167/1980 г. на Пазарджишкия районен съд, на застроено дворно място с площ 180 кв.м, ведно с построената в него масивна двуетажна сграда. Съделителите са постигнали спогодба, одобрена от съда, по силата която С. Д. Н. е получил в дял 1/2 ид. част от дворното място, както и първия етаж от построената в него двеутажна масивна жилищна сграда, а Б. Д. Н. - 1/2 ид. част от дворното място и втория етаж от двуетажната жилищна сграда. Делът на Б. Л. е бил на стойност 11 016 лв. и за уравняване на дяловете на останалите съделители тя е заплатила на С. Н. сумата 5000 лв., а на Н. Н. - 1 785 лв., общо - 6 785 лв. Към този момент Б. Л. е била в брак с Л. И. Л.. Последният е починал на 03.04.1991 г. г. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че по наследство от своя баща Д. Н. жалоподателката Б. Л. е получила 1/6 ид. част. Останалите 5/6 ид. части от имота, който тя е придобила при делбата от 1980 г., са станали съпружеска имуществена общност. С прекратяването на съпружеската имуществена общност със смъртта на съпруга Л. Л. жалбоподателката е придобила половината от притежаваното от съпрузите имущество и е наследила от съпруга си част, равна на частта на всяко дете. Оттук е заключил, че правата на Б. Л. се формират от получената 1/6 ид. част от наследството на нейния баща, 5/12 ид. части от прекратената съпружеска имуществена общност и 5/36 ид. части като наследник на съпруга си Л. Л., или общо 52/72 ид. части от делбения имот /12/72+30/72+10/72 ид. части/. Правата на останалите съделители са определени в обем 10/72 ид. части за С. Л. и по 5/72 ид. части за М. Л. и Б. Л. /деца на починалия през 2021 г. И. Л./. В т.3 от ППВС № 5/1972 г. е прието, че когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК / отм./ през време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемото жилище и за уравнение на дяловете на неговите сънаследници е осъден да им заплати съответните части от равностойността на това жилище, която се изплаща през време на брака със средства на семейството, възниква съпружеска имуществена общност по силата на чл. 13, ал. 1 СК само върху закупената част от жилището. В своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК Върховният касационен съд последователно приема, че това разрешение е приложимо и в хипотезата на придобиване през време на брака от единия съпруг на идеална част от сънаследствен имот по силата на постигната в делбеното производство и одобрена от съда спогодба, по която съпругът - сънаследник е поел задължение да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете им. В този смисъл решение № 184/2018 г. от 31.01.2019 г. по гр.д. № 219/2018 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава жалбоподателката. С оглед изложените от въззивната инстанция мотиви настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за да се провери съответствието му с цитираната практика на ВКС. Водим от гореизложеното съдът