Определение № 2531 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4569/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Животи здраве“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителните директори И. и М., чрез процесуалния представител адвокат П. и от Т. С. К. и К. П. К., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 722 от 30.05.2023г. по в.гр.д. № 837/2023г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 263339 от 21.11.2022г. по т.д.№ 11721/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която ЗАД„ДаллБогг: Животи здраве“ ЕАД е осъдено да заплати на Т. С. К. и К. П. К. сумата над 120 000лв. до 135 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за посочената разлика от 15 000лв./или е уважен за 120 000лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат ПТП, настъпило на 18.06.2020г. и причинило смъртта на П. К. К., като са присъдени следващите се държавни такси и разноски. Решението е потвърдено в останалата част. Постановено е при участието на ДЗИ „Общо застраховане“ЕАД като помагач на ответника, при който е било застраховано друго МПС, участвало в настъпилото ПТП. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е установил следният механизъм за настъпване на пътното транспортно произшествие, в което са участвали три автомобила: На 18.06.2020г., на магистрала „Тракия“, в посока към София, на прав пътен участък, без ограничаване на видимостта, водачът на л.а. „Тойота“, движейки се със скорост от 125 к.м./ч., в който автомобил е пътувал на задната лява седалка, без поставен обезопасителен колан пострадалият, се е блъснал със спрял в лентата за движение автомобил „Сеат Лион“. Ударът е между предната лява част на л.а. „Тойота“ и задната лява част на л.а. „Сеат Лион“, при скорост от 93 км./ч. След удара, л.а. „Тойота“е продължил движението си с остатъчна скорост от 60 км./ч., въртейки се и се е блъснал в спрелия в аварийната лента л.а.“Ауди 80“. /Катастрофата е настъпила непосредствено след друг сблъсък, между л.а. „Сеат Лион“и л.а.“Ауди 80“, поради което и л.а. „Сеат Лион“е бил спрян в лентата за движение/. Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, ударът довел до процесната катастрофа, е бил предотвратим за водача на л.а. „Тойота“,чрез своевременно спиране или заобикаляне на спрения от движение автомобил „Сеат Лион“. Експертът, изготвил медицинската експертиза установява, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на получена черепно-мозъчна травма и развилите се усложнения. Съгласно заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, при правилно поставен предпазен колан, пострадалият не би получил черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му. /Коланът не би позволил движението на тялото напред и нагоре, при което челната част на главата не би достигнала и не би последвал удара в предната седалка/. Експертите установяват, че предпазният колан е ефективен при скорост от около 60 км./ч. и при челен удар. При удар със скорост от 93 км./ч. и при поставен колан, травмите са неизбежни, но не може с категоричност да се каже че те биха били смъртоносни. Въззивният съд, въз основа на ангажираните гласни доказателства, е приел за установено, че претърпените от ищците /които са съпруга и син на пострадалия/ неимуществени вреди са били със значителен интензитет. Те са били сплотено семейство, като близките им отношения са изградени в резултат на дългогодишна любов и подкрепа. След произшествието, ищцата остава сама, без любов и подкрепа, а детето предстои да расте без баща, поради което животът им е изцяло променен. Съобразявайки техните индивидуални и субективни преживявания, съдът е определил като справедлив размер на обезщетение от по 180 000лв. Въззивният съд е преценил като основателно направеното възражение за съпричиняване. Приел е, че пострадалият е допринесъл за настъпване на неблагоприятните вреди като е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.137а от Закона за движение по пътищата, поради непоставяне на обезопасителен колан. Дължимото обезщетение е намалено с 1/3 и въззивният съд е присъдил сума от по 120 000лв. Мотивите му са обосновани с приетото заключение, съгласно което при поставен предпазен колан, пострадалият не би получил черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на застрахователя за съизвършителство на деликта от водача на другото МПС, което е застраховано при друг застраховател, с два довода. Първият е, че по делото няма предявен иск против съизвършител на деликта, а вторият, че дори и да е налице съизвършителство, кредиторът /увреденото лица/ може да търси изпълнение на цялото задължение от избрания от него длъжник. Касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Животи здраве“ ЕАД е срещу въззивния акт, заради липсата на произнасяне относно наличие на съизвършителство по чл.53 ЗЗД. В изложението се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните два въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обективира факти и правни изводи, при наведени доводи по чл.53 ЗЗД, когато по реда на чл.219, ал.1 ГПК като помагач е привлечен застрахователя на лицето, сочено като съизвършител на деликта? и 2. В производство, образувано по иск по чл.432, ал.1 КЗ и при привлечено трето лице помагач - застраховател на съизвършител на деликта, само при предявен обратен иск ли въззивният съд е длъжен да установи в мотивите - фактите и правните си изводи по чл.53 ЗЗД? Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор. В изложението към касационната си жалба, касаторите Т. С. К. и К. П. К., чрез процесуалния представител адвокат Н. се позовават на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два поставени въпроси: Първият е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди и вторият относно обективния характер на съпричиняването, по който се позовават на противоречие на въззивния акт с т.7 от ППВС № 17/1963, считайки че в случая приносът не е доказан по категоричен начин. Позовават се и на противоречие с определения по т.д.№ 426/2008г.на ІІ т.о. и по т.д.№ 357/2008г.на ІІ т.о., които обаче са ирелеванетни, доколкото са постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК и не съставляват задължителна практика. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. По касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Животи здраве“ ЕАД: Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съобразно указанията дадени с т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а освен това и не могат да се определят като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съобразно указанията дадени с т.4 от горепосоченото Тълкувателно решение. Поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд - въззивният съд е приел, че не е сезиран с искане по чл.53 ЗЗД и в мотивите му няма произнасяне в тази връзка. В случая единственият ответник срещу когото е насочен предявения иск е касаторът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД и по отношение на него съдът е преценявал дали са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. В чл.53 ЗЗД се предвижда солидарна отговорност при съпричиняване на вредите от няколко лица, но в случая – подобно съпричиняване в хода на производството не е било предмет на установяване, и не е изследвано и не е приемано за установено. Обстоятелството, че е привлечено друго застрахователно дружество като трето лице помагач на ответната страна не дава основание за друг извод, защото целта на привличането е обвързване със задължителната сила на мотивите. Не следва да се допуска до касационно обжалване и по касационната жалба на физическите лица. Първият поставен от тях въпрос, касаещ начина на определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди е от значение за изхода на спора, но по отношение на него не е налице посоченото от касаторите специално основание за допустимост. Противоречие с установената съдебна практика няма, защото съдът е изпълнил задължението си да извърши преценка на всички конкретно установени релевантни обстоятелства, въз основа на ангажираните по делото доказателства, съобразно т.11 от Постановление № 4/23.12.1968г. на ППВС и последвалата практика, определяйки дължимото обезщетение след съобразяване на тези обстоятелства, които обуславят причиняването на вредите и значението им за размера. Касационно обжалване не следва да се допуска след като съдът е съобразил и е овъзмездил страданията, произтичащи от обстоятелствата, на които касаторите акцентират – фактът, че детето ще расте без баща, трудностите които са изпитали и продължават да изпитват ищците след настъпилата смърт на най-близкия им човек, възрастта на пострадалия и обстоятелството че смъртта е настъпила внезапно и е била неочаквана. Вторият поставен от касаторите въпрос също е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Съгласно т.7 от ППВС № 17/1963г., на което те се позовават, „обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване“, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не дали неговото поведение е виновно. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд, който – въз основа на посочените от него доказателства /заключения на приети експертизи/ е приел за установено именно наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия резултат. В случая намаляването на обезщетението не почива на предположение, а е осъществено след приемане за установено на конкретно бездействие на пострадалия /непоставяне на колан/, с което той обективно е допринесъл за вредоносния резултат. Следователно, нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приложена не само заради констатирано нарушение на ЗДвП, но именно защото това нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. /В този смисъл, следва да се посочи,че е налице влязло в сила решение по в.гр.д.№ 593/2022г.на САС, касаещо същия случай, но по иск предявен от друг ищец, в което също е приложена нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД /. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение