Определение № 60349 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1941/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КОНКРЕДО ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 2758 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 4307/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на решение № 540459 от 20.11.2018 г. по гр. д. № 24238/2018 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 78-ми състав, касаторът е осъден да заплати на Община Котел сумата 23 520 лв. - дадена на неосъществено основание авансова част от възнаграждение по договор № 172 от 09.12.2014 г., като в полза на общината са присъдени разноски. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, във връзка с която са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при спор за връщане на суми, платени по прекратен поради несбъдване на отлагателно условие договор, да изследва поведението /вината/ на страните в контекста на фикцията по чл.25 ал.1 изр.2 ЗЗД, щом е сезиран с това искане; В кои случаи на установена недобросъвестност е приложима фикцията на чл.25 ал.1 изр.2 ЗЗД; 2/ Отлагателни или прекратителни са уговорените в процесния договор условия на чл.11.3 вр. чл.6.1.7 и чл.7.3 и породил ли е според тези уговорки действие договорът между страните; Ако не е породил действие договорът, понеже условието не е настъпило по вина на ищеца – тогава какво е основанието на иска му за връщане на даденото по такъв договор, респективно при тази хипотеза /при приложимост на фикцията по чл.25 ал.1 изр.2 ЗЗД/ по кой ред може да се иска връщане на даденото обратно, съответно разгледал ли е съдът непредяван иск; 3/ Длъжен ли е съдът при спор относно точния смисъл на договорните клаузи да тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки и действия на страните в тяхната взаимна връзка и всяка една – в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. Сочи се и се прилага практика на ВКС, на която, според касатора, по поставените въпроси съдът е дал несъответстващ със същата отговор. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл.288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд въз основа на данните по делото е приел за безспорно между страните наличието на облигационно правоотношение по договор № 172/09.12.2014 г., по силата на който ответникът – настоящ касатор е поел задължение да извършва срещу заплащане функциите на консултант-изпълнител на обществена поръчка с предмет: Избор на консултант, за предоставяне на консултации, във връзка с отчитането на дейностите по други два проекта, а именно - Рехабилитация на общински път (SLV 3006/III-706; SLV 2007/III-706) и Реконструкция на външна водоснабдителна мрежа и нов напорен резервоар на р. Тича. Безспорно е също, че ищцовата община е заплатила на ответното дружество половината от възнаграждението по договора - 24 500 лв. без ДДС. Съгласно чл. 11.3, договорът за избор на консултант влиза в сила от датата на влизане в сила на договора за строително-монтажни работи за обекта "Рехабилитация на общински път" и "Реконструкция на външната водоснабдителна мрежа", като по делото не е спорно, че такива договори не са сключвани. В чл. 6.1.7 от договора е предвидено, че Общината има право да прекрати едностранно договора. В случай, че договорът се прекрати в резултат на настъпили съществени промени в обстоятелствата за изпълнение на поръчката, за които страните не отговарят, според чл. 7.3 изпълнителят би имал право да задържи частично платеното му, съобразно двустранно подписан протокол. Няма спор, че такъв протокол не е изготвян. Договорът е сключен на основание чл.41 ЗОП (отм.) в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., поради което действието му, т.е. изборът на консутант за консултации във връзка с проекти по програмата, по взаимното съгласие, изразено в чл. 4.1 от договора, е било обвързано от страните с краен срок, а именно този по договора за безвъзмездна финансова помощ с ДФ "Земеделие" по мярка 321 - до 15.07.2015 г. При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна е приел, че процесният договор е сключен под два модалитета - отлагателно условие и срок. С оглед целта на страните по съглашението и неговия предмет - избор на консултант във връзка с отчитането на дейностите по два бъдещи проекта за Рехабилитация на общински път и за Реконструкция на външна водоснабдителна мрежа, самото пораждане на правните последици на договора е поставено в зависимост от настъпването на това бъдещо несигурно събитие - сключване на съответните договори за двата проекта. Това условие е възможно и допустимо от закона. То е положително, тъй като предвижда настъпване на промяна в обстоятелствата - сключването на договори за рехабилитация на общинските пътища и за реконструкция на ВиК мрежата. Обстоятелството, че то е потестативно, а не каузално, т.е. че настъпването му зависи и от волата на страна по сделката, а не от чистата случайност, не го прави недействително. По делото няма данни Община Котел умишлено да не е сключила договорите, с цел да осуети сбъдването на условието за консултации по тях, или по друг начин недобросъвестно да е попречила да настъпи то, поради което фикцията на чл.25 ал.1 изр.2 ЗЗД не е приложима. С оглед горното съдът е намерил, че договорът за консултации с ответника е сключен под отлагателно условие, което не е настъпило до изтичане на срока, в който е било възможно изпълнение, поради което основанието на договора не се е осъществило и съгласно чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД платеното подлежи на връщане. По разходите, направени от ответника във връзка с подготовката на изпълнението на договора, което не се е състояло, съдът е приел, че не следва да се произнася, т.к. възражение за прихващане с тях не е било надлежно противопоставено. За неоснователни са счетени и развитите от ответника доводи, основани на виновно неизпълнение от страна на ищеца, поради това, че отсъствието на договорна обвързаност - условието, под което е поставен договора, не е настъпило, изключва института на неизпълнението и последиците му. Тъй като договорът не е започнал да действа, не може да се поставя и въпрос за неговото прекратяване или разваляне. Освен това съдът е съобразил, че самото възражение за неизпълнен договор не е направено от ответника в срока за отговор, а едва в последното съдебно заседание пред първата съдебна инстанция, но дори и да е било релевирано в срок, неговата основателност би била предпоставена от изправността на самия ответник, а по делото е безспорно, че той не е изпълнил никаква част от задълженията си. На последно място, тъй като ответникът не е бил страна по договора с ДФ "Земеделие" от 19.11.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, то той не би могъл да противопоставя никакви възражения за неизпълнение от страна на общината по този договор, който за него е res inter alios acta. Би могъл единствено да твърди, че ищецът умишлено е направил така, че условието на договора да не настъпи. Такова възражение в срока за отговор не е релевирано, а и подобни обстоятелства не се установяват от събраните доказателства. По тези съображения, и като е извършил прихващане с платената по договора гаранция, въззивният съд е намерил иска за основателен в посочения размер. Решението в обжалваната осъдителна част не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения: Вторият въпрос, поставен в изложението на касатора, не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като касае изцяло и само правилността на формираните от въззивния съд изводи по съществото на спора, а първият и третият въпрос не са разрешени от съда в противоречие с посочената практика на ВКС /като се отбележи, че определенията по чл. 288 ГПК не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. По първия въпрос решенията по т.д.№ 53312/2015 г. на I г.о. и по т.д.№ 46/2013 г. на II т.о. са постановени по казуси, по които само заплащането на дължимото възнаграждение за изпълнената работа по договора е поставено в зависимост от уговорено между страните условие, а по третия въпрос не се констатира възможност за различно от даденото от въззивния съд тълкуване на договорните клаузи, при съобразяване с трайната практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, вкл. посочената от касатора. Поради неудовлетворяване на общите и/или допълнителни предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, искането за достъп до касация следва да се остави без уважение. При този изход от спора пред настоящата инстанция и съобразно направеното в отговора на касационната жалба искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, доказани в размер на 1 500 лв. /надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение