Определение № 2964 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. С определение от 12.05.2025 г. по гр. д. № 19323/2025 г. Софийски районен съд е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд София-град относно съдебното производство, образувано по жалба на А. П. Н. срещу мълчалив отказ на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), формиран по молба на жалбоподателя. Съдът е съобразил, че в обстоятелствената част на жалбата подробно са развити съображения във връзка с незаконосъобразността на мълчаливия отказ, като е посочено, че липсата на произнасяне, респ. мълчаливият отказ препятстват осъществяването от Н. на право на обезщетение, за което са изложени също така доводи. Формулиран е петитум, с който е поискана отмяна на мълчаливия отказ. С определение № 10964/28.03.2025 г., постановено по адм. д. № 3074/2025 г. по описа на АССГ, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на СРС. За да прекрати производството, АССГ е приел, че се претендират вземания за обезщетение от служебно правоотношение, което не било пряко свързано с отменена от съда заповед № Н-248/16.09.2019 г. Направен е извод, че става дума за имуществена претенция, която съгласно нормата на чл. 125 ЗДСл подлежи на разглеждане по общия исков ред, като съответно по аргумент от чл. 104, ал. 1 ЗДСл е посочено кои спорове са подсъдни на административния съд. Административният съд се е позовал и на Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ВКС и ВАС, от което според него също следва извод, че е налице имуществен спор. Софийски районен съд е визирал, че с разпореждане от 07.04.2025 г. е предоставил възможност на А. Н. в едноседмичен срок от съобщението изрично да посочи дали поддържа искането си и доводите си по отношение наличието на мълчалив отказ или иска заплащане на претендирани дължими суми; указал е на страната, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството - прекратено. С молба вх. № 141188/22.04.2025 г. ищецът изрично е посочил, че поддържа искането си за отмяна на мълчалив отказ и че никога не е претендирал присъждането на суми, по развити доводи в жалбата му за неприложимост на ЗОДОВ. Изразил е становище, че с оглед поддържаното от него искане производството е подсъдно на АССГ, а не на районния съд. Софийски районен съд е изложил, че подведомствеността по смисъла на чл. 15 ГПК е абсолютна задължителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и е намерил, че висящото пред него производство не е гражданско (арг. чл. 14, ал. 1 ГПК), а административно такова, поради което същото е подведомствено на административния съд. Посочил е, че в случая ищецът изрично сочи, че не претендира заплащането на парични обезщетения, а излага доводи и формулира петитум за отмяна на твърдян мълчалив отказ. Фактът, че от твърденията на ищеца може да се направи евентуално извод, че биха възникнали имуществени права, не е достатъчен, за да се възприеме тезата на АССГ, обоснована с приложението на правилото на чл. 124, във вр. с чл. 125 ЗДСл, че е налице спор, подведомствен на гражданския съд. Въпреки че в административния процес е налице по-засилено служебно начало (арг. чл. 9 АПК), отколкото в гражданското производство (арг. чл. 7 ГПК), то в крайна сметка предметът на правния спор се определя от ищеца, респ. жалбоподателя с твърденията, въведени в исковата молба или жалбата и формулирания петитум. Правосъдната власт на съда е в рамките на диспозитивното начало, доколкото съдът дължи защита-санкция, респ. съдействие за защита на права, но само в рамките на въведения спор - арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 2 ГПК и чл. 144 АПК. След като в случая е налице изрично посочване, че се оспорва именно мълчалив отказ на посочен административен орган, то искането на страната не е подведомствено на гражданския съд, тъй като не се касае за гражданско дело по смисъла на чл. 14 ГПК, а за административно такова, което следва да се разгледа от АССГ. Настоящият състав по чл. 135, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Административен съд София-град е образувано адм. д. № 3074/2025 г. по подадена от А. П. Н. жалба срещу мълчалив отказ на председателя на ДАМТН по молба № 34-00-173-/13/05.02.2025 г. (посочена в жалбата като № 34-00-173-05/02.05.2025 г.). С молбата А. Н. е поискал от председателя на ДАМТН, като орган по назначаването, да му определи, начисли и изплати възнаграждение, представляващо разликата между възнаграждението, което той е получил, считано от издаването на заповед № Н-48/12.05.2023 г. до края на срока, определен в заповед № Н-284/16.09.2019 г., и възнаграждението, което би му се следвало при изпълнение на длъжността до края на срока й, съобразно посоченото в заповед № Н-284/16.09.2019 г., както и да му се определи, начисли и изплати възнаграждение съгласно Постановление № 240 от 31 август 2020 г. за допълнение на Наредбата за служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012 г. – до 30 % увеличение възнагражденията на служителите, ведно със законната лихва върху всяко отделно възнаграждение, считано от падежа на всеки отделен месец, за който е било изплатено по-ниско възнаграждение. В жалбата се твърди, че А. Н. бил назначен на длъжност „главен експерт“ със заповед № Н-158/03.07.2019 г. на председателя на ДАМТН. Със заповед № Н-284/16.09.2019 г., на основание чл. 82а ЗДСл, същият бил преназначен на длъжността „началник отдел“. На 12.05.2023 г. на Н. била връчена заповед № Н-48/12.05.2023 г. на председателя на ДАМТН за отмяна на на заповед № Н-284/16.09.2019 г. С влязло в сила решение на административен съд била отменена заповед № Н-48/12.05.2023 г. А. Н. твърди, че съгласно вътрешните правила на ДАМТН определянето индивидуалните размери на възнаграждението на служителите се извършва със заповед, която се издава от председателя на ДАМТН. Затова Н. може единствено да оспори мълчаливия отказ да се издаде индивидуалният административен акт на председателя на ДАМТН, тъй като за него няма да е приложим чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвид това, че на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато друг закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. В случая това е ЗДСл, съгласно който - чл. 67, ал. 4, органът по назначаването (председателят на ДАМТН) определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. На основание чл. 67, ал. 1 ЗДСл брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, като чл. 67, ал. 7 ЗДСл предвижда, че допълнителните възнаграждения са възнаграждения за постигнати резултати. С Вътрешните правила за работната заплата на ДАМТН също са определени такива специални правила. Според Н. искането му по същество представлява и искане за възобновяване на административното производство по определяне на индивидуалния размер на възнаграждението му, за което се прилага чл. 99 АПК. Налице е ново обстоятелство - отмяната на заповед № Н-48/12.05.2023 г. на председателя на ДАМТН със съдебно решение. Ето защо за него няма друг ред, по който да претендира вредите от отмяната на незаконосъобразния акт, без да е налице изрично произнасяне на председателя на ДАМТН. За да прекрати делото пред себе си и го изпрати по подсъдност на СРС, АССГ е приел, че претендираното вземане (обезщетение) произтича от служебно правоотношение, но не е свързано пряко с посочената в жалбата заповед № Н-248/16.09.2019 г., отменена от съда като незаконосъобразна. Касае се за претенция, представляваща имуществен спор, решаването на който, предвид разпоредбата на чл. 125 ЗДСл, подлежи на разглеждане по общия исков ред, уреден с ГПК. Пред административния съд по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл се разглеждат искове, произтичащи от отменена от съда заповед за прекратяване на служебното правоотношение, за обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяване на лицето да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. На административен съд е подсъден и искът по чл. 122, ал. 3 ЗДСл. По аргумент от диспозитива и мотивите по т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ВКС - ОСГК и ВАС спорове, които са свързани с основания, различни от цитираните, които са извън глава шеста ЗДСл, са имуществени спорове и се предявяват по общия исков ред (чл. 125 ЗДСл). Според определение № 4/24.01.2017 г. на смесен петчленен състав ВАС и ВКС по адм. д. № 91/2016 г. при „спор относно съществуването и размера на имуществени вземания спрямо органа по назначаването, разглеждането му следва да се извърши по общия исков ред“. В процесния случай се претендират вземания, които се дължат на основание съществувалото между страните служебно правоотношение, без да са свързани пряко с незаконно прекратяване на това правоотношение. В отговор на дадени му изрични указания от страна на СРС, А. Н., с молба вх. № 141188/22.04.2025 г., е заявил, че поддържа искането си административният съд да отмени мълчаливия отказ, визиран по-горе. Твърди, че с жалбата си не претендира заплащане на суми, а искането му е насочено към точно определяне на сумата, която би получил, ако не бе издавана заповедта, отменена впоследствие от съда като незаконосъобразна. Сочи, че с жалбата се спори, че съдържанието на служебното правоотношение регулира по-висок размер на възнаграждението на държавния служител след отмяната на заповедта, с която е върнат на по-долустоящата длъжност. Молбата, по която е формиран мълчаливият отказ, представлява искането за възобновяване по чл. 99 и сл. АПК, по което органът по назначаването е следвало да се произнесе. На Н. е определяно възнаграждение за по-долустоящата длъжност, като в тази част, след отмяната на заповедта, има основание производството по определяне на индивидуалния размер на заплатата да се възобнови, което е и сторено, като в тази част обаче е налице формираният мълчалив отказ. Въз основа на гореизложеното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че спорът е подсъден на административните съдилища. Съображенията му за това са следните: Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 ЗДСл и са административноправни. Съгласно разясненията в т. 6 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., О. на ГК на ВКС І и ІІ колегия на ВАС разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125 ЗДСл, се предявяват по общия исков ред. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от визирания закон, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В случая, с отмяната от съда на заповед № Н-48/12.05.2023 г., с която е било отменено преназначаването на А. Н. на по-висока длъжност, последният счита, че за него е възникнало право на обезщетение, което е предпоставено от определяне, съгласно чл. 67, ал. 4 ЗДСл, от органа по назначаването на индивидуален размер на основната му заплата, при съобразяване на увеличението съгласно Постановление № 240 от 31 август 2020 г. за допълнение на Наредбата за служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012 г., като в този смисъл е депозираната молба вх. № 34-00-173-/13/05.02.2025 г., по която липсва произнасяне. Пред съда не е заявено искане за присъждане на обезщетение, а за отмяна на сочения мълчалив отказ на председателя на ДАМТН да се произнесе по молбата на Н. вх. № 34-00-173-/13/05.02.2025 г., който мълчалив отказ представлява индивидуален административен акт и подлежи на атакуване пред административния съд по реда на АПК. Не е налице хипотеза, попадаща под действието на общата разпоредба на чл. 125 ЗДСл, за да бъде подсъден спорът на гражданския съд. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд