Определение № 208 от 12.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 2193/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. Т. от [населено място] срещу решение № 286 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3865/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-14 състав решение № 4390 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 5787/2019 г., предявените от касаторката срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са отхвърлени, съответно: искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 29.07.2017 г. е отхвърлен за разликата над 21 000 лв. до 75 000 лв., а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата от 412.69 лв. до 2 979 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и поради необоснованост. Релевирано е оплакване, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал и всички релевантни факти и обстоятелства, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че: процесното произшествие е резултат единствено от поведението на пострадалата и че поведението на водача на автомобила не е противоправно, тъй като той не е имал задължение да спре или да намали скоростта и да има повишено внимание за пешеходци. Касаторката изразява несъгласие и с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че не е съобразено с критериите, предвидени в ППВС № 4/68г., а също и с икономическата конюнктура в страната. Излага подробни съображения и във връзка с извода на съда относно обема на вредите и по-конкретно – че не е доказано произшествието да е довело до разстройство на психиката й и че не са й били извършвани хирургични интервенции. Като значими за допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната процеси; 2. За задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост; 3. За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС (ППВС № 4/68 г.) и на ВКС (множество решения по чл. 290 ГПК). Освен това е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, изразяваща се във вътрешно противоречиви и необосновани изводи на съда за липса на увреждане на психиката на пострадалата и на остатъчни явления от травмите, а също и в погрешно възприет механизъм за настъпване на произшествието. Ответникът по касация – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не изразява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания по делото отговор от 13.10.2021 г. е изложил съображения само за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично. С оглед императивната разпоредба на 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ. бр. 86/2017 г.), въззивното решение подлежи на касационен контрол единствено в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получена телесна повреда, доколкото цената на същия (75 000 лв.) надвишава установения в закона минимален размер от 5 000 лв. за гражданските дела, каквото е и настоящото съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК. Поради обстоятелството, че претенцията за имуществени вреди е под този размер (2 979 лв.), постановеното по нея решение не подлежи на обжалване и затова касационната жалба срещу същото следва да бъде оставена без разглеждане. По касационната жалба в допустимата й част: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция за противоправност на поведението на водача на автомобила, причинил процесното произшествие. С оглед установения от вещото лице от авто-техническата експертиза механизъм на произшествието, е приел, че то е резултат единствено от поведението на пострадалата поради това, че е предприела пресичане на пътното платно на неразрешено място, без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, докато водачът се е движил с разрешена скорост, съобразена със съответната пътна ситуация, като същият не е бил длъжен да намали скоростта и да има повишено внимание за пешеходци, поради обстоятелството, че от мястото на удара до пешеходната пътека е имало разстояние от почти 6 метра. Решаващият състав е счел, че липсата на противоправност в поведението на застрахования не може да повлияе върху крайния извод за основателност на исковите претенции, тъй като, поради необжалването му в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата 21 000 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила, т. е. правопораждащият вземането фактически състав на чл. 45 ЗЗД е установен със сила на пресъдено нещо. Приел е обаче, че няма основание за отричане на съпричиняването от страна на пострадалата или за намаляване на определения от първата инстанция негов размер. Въззивният съд не е споделил и извода на първостепенния съд относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Като безспорно установени е счел получените от ищцата травматични увреждания – мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана в лява париетална област с Y-образна форма; травма на гръдния кош със счупване на четири ребра, контузия на десния бял дроб и плеврален излив вдясно; разкъсно-контузна рана по задната част на дясно коляно, охлузвания и кръвонасядания на десен глезен, десен лакът и дясна седалищна област. За недоказано, обаче, е преценил твърдението, че стресът от произшествието е довел до болестно състояние на психиката на ищцата, каквото е посттравматичното стресово разстройство и паническите атаки. Аргументирал е този извод с обстоятелството, че посочената диагноза фигурира в частна експертиза, която не е годно доказателствено средство в гражданския процес. Според решаващия състав, сам по себе си, фактът, че ищцата е посещавала психотерапевт за период от близо три години след инцидента, не е достатъчен, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, след като не е категорично установено наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и болестната проява на психиката. По отношение на свидетелските показания е счел, че не могат да я установят, а освен това оплакванията на ищцата, за които свидетелства нейната майка, сочат на възможността да са съществували други причини, наложили проведените психологически сеанси. При така установените вреди от произшествието, като значими за определянето на справедлив размер на обезщетението са преценени следните обстоятелства: младата възраст на ищцата; краткият болничен престой; липсата на хирургични интервенции; консервативното лечение с постелен режим и обезболяващи; затрудненията в битовото обслужване и променения жизнен ритъм за около месец; интензитетът на болките – силни за около месец; продължителността на възстановителния период – около 2 месеца за фрактурите и 20 дни за останалите травми. С оглед на тези обстоятелства, като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е преценена сумата 20 000 лв. Въззивният съд е посочил, че обезщетението подлежи на редуциране на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но независимо от това, доколкото ответникът обжалва решението по иска за неимуществени вреди само за разликата над 21 000 лв., при съблюдаване на диспозитивното начало в гражданския процес, го е отменил единствено за разликата над 21 000 лв. до присъдения размер от 31 500 лв. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставените от касаторката въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като са относими към правилността на постановеното решение. В действителност, въпросите отразяват субективната преценка на страната, че съдът не е взел предвид всички значими за случая обстоятелства във връзка с изясняване механизма на произшествието и с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Това становище обаче е в явно противоречие с мотивите на обжалвания акт. Въззивният състав, в изпълнение на задължителните указания в ППВС № 4/68 г., е посочил конкретно обстоятелствата, които е счел за релевантни за определяне обема на неимуществените вреди. Размерът на обезщетението е определен към момента на настъпване на вредите, т. е. съобразени са и конкретните икономически условя в страната, поради което липсата на изрични мотиви в този смисъл не обосновава неправилност на акта и не е основание за допускането му до касационен контрол. Що се отнася до лимитите на застрахователно покритие, в тази му част въпросът е ирелевантен, доколкото касационната жалба не съдържа оплакване за несъобразяването им, което, с оглед разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, очертаваща рамката на касационната проверка, би препятствало възможността, при евентуално допускане на касационното обжалване, касационната инстанция да се произнесе по този въпрос. Касационният контрол не следва да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение. В случая касаторката е аргументирала очевидната неправилност с оплаквания за необоснованост на извода за липса на увреждане на психиката й и на остатъчни явления от травмите настъпване на събитието, а също и за погрешно възприет механизъм за настъпване на застрахователното събитие. Така обоснована, поддържаната неправилност не покрива критериите за „очевидна неправилност“, изведени в практиката на Върховен касационен съд, а именно – ако съдебният акт страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта, какъвто би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон; когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл; когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на това основание. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено предвид липсата на ангажирани доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК