Определение № 486 от 08.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2236/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца И. Т. И. от [населено място] /въззивник във въззивното производство/ срещу разпореждане от 28.07.2020г. /погрешно посочено 29.07.2020г./ по гр. дело № 82/2019г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е върната подадената от него касационна жалба с вх. № 2102/02.03.2020г. по вх. рег. на ВКС срещу решение № 286 от 31.01.2018г. по гр. дело № 82/2019г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане и моли същото да бъде отменено и касационната жалба да бъде администрирана. Поддържа становище, че е отстранил недостатъците на касационната жалба, както следва: 1/ с допълнителна молба от 13.03.2020г. е уточнил кое решение се обжалва с касационната жалба; 2/ на 15.06.2020г. е изпълнено и указанието за внасяне на държавна такса в размер 30 лв. – разписката за внесена държавна такса е била изпратена на ВКС, но поради грешка на служителя на банката е записано като основание „дело 82-2019г. на Върховен съд София“; получаването на разписката за платената държавна такса е съобщено на жалбоподателя с писмо № 4770/17.06.2020г. на ВКС, поради което разписката за платена държавна такса не е пристигнала в САС; допълнителни уточнения за обжалвания съдебен акт и за внесената държавна такса са изпратени на ВКС на 31.07.2020г. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Ищецът И. Т. И. е подал във ВКС касационна жалба с вх. № 2102/02.03.2020г. по вх. рег. на ВКС, без да посочи кое решение обжалва. С разпореждане от 05.03.2020г. Председателят на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС е оставил преписка с вх. № 2102/02.03.2020г. по вх. рег. на ВКС без движение и е указал на И. Т. И. в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да посочи обжалвания съдебен акт и съда, който го е постановил. С молба вх. № 2590/17.03.2020г. по вх. рег. на ВКС, подадена по пощата на 13.03.2020г. в предоставения срок, касаторът /настоящ частен жалбоподател/ е уточнил, че с касационната жалба се обжалва решение № 286 от 31.01.2018г. по гр. дело № 82/2019г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. На 21.04.2020г. ВКС е изпратил делото за администриране на Софийски апелативен съд по компетентност съгласно чл. 283 ГПК. С разпореждане от 05.06.2020г. по гр. дело № 82/2019г. на Софийски апелативен съд въззивният съд е оставил без движение касационната жалба и е предоставил на И. Т. И. възможност в едноседмичен срок от съобщението да удостовери внасянето на държавна в размер 30 лв. по сметка на ВКС и да изложи твърдения за допустимост на обжалването по чл. 280 ГПК. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната. Копие от разпореждането е връчено на И. Т. И. лично на 15.06.2020г. С обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане от 28.07.2020г. по гр. дело № 82/2019г. на Софийски апелативен съд, 2 състав въззивният съд е върнал обратно на И. Т. И. подадената от него касационна жалба с вх. № 2102/02.03.2020г. по описа на ВКС срещу решение № 286 от 31.01.2018г. по гр. дело № 82/2019г. на Софийски апелативен съд. За да върне касационната жалба, въззивният съд е приел, че касаторът /настоящият частен жалбоподател и въззивник във въззивното производство/ не е предприел действия за отстраняване на констатираните с разпореждането от 05.06.2020г. нередовности на касационната жалба. С молба вх. № 6079/03.08.2020г. по описа на ВКС, изпратена по пощата на 31.07.2020г., И. Т. И. е посочил, че внесената по сметка на ВКС държавна такса е по преписка вх. № 2102/02.03.2020г. по описа на ВКС, обжалваният съдебен акт е решение № 286/31.01.2020г. на Софийски апелативен съд, 2 състав и страни в производството са ищецът И. Т. И. и ответникът С. И. М.. На 05.08.2020г. председателят на Първо отделение на ВКС, ТК е разпоредил молбата да се изпрати на САС за прилагане по делото и същата е получена в САС на 11.08.2020г. – вх. № 72402. Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно. Касационната жалба следва да отговаря на изискванията за касационно обжалване на въззивното решение, предвидени в чл. 284, ал. 1, 2 и 3 ГПК, като при допуснати нередовности въззивната инстанция следва да процедира по реда, регламентиран в разпоредбата на чл. 285 ГПК. В настоящия случай правилно Софийски апелативен съд е оставил касационната жалба без движение и е предоставил на касатора възможност в определен срок да отстрани подробно посочените нередовности, като му е дал и указания, че в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Въпреки дадените указания касаторът /настоящият частен жалбоподател/ не е отстранил нередовностите на касационната жалба – не е представил документ за внесена държавна такса в размер 30 лв. по сметка на ВКС във връзка с подадената касационна жалба и не е изложил основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводът на частния жалбоподател за неправилност на разпореждането поради това, че поради грешка на служителя на банката на разписката за внасяне на държавна такса е записано като основание „дело 82-2019г. на Върховен съд София“, е неоснователен. Ако грешката е била в резултат на действия на служител на банката, то частният жалбоподател е следвало да удостовери това обстоятелство, респективно да поиска продължаване на срока за внасяне на държавна такса по касационната жалба, което не е направил. Касаторът /частен жалбоподател в настоящото производство/, въпреки дадените указания, не е изложил основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ГПК – не е посочил кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е решен от въззивния съд, което да обуславя извода за касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК; не е обосновал приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и/или 3 ГПК, не е посочил коя от трите предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поддържа, нито е посочил основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че разпореждането на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от И. Т. И. касационна жалба с вх. № 2102/02.03.2020г. по вх. рег. на ВКС срещу решение № 286 от 31.01.2018г. по гр. дело № 82/2019г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение