Определение № 1187 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 835/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 11 879 / 06. 04. 2010 година от М. М. Б. и В. Г. Б., и двамата от[населено място] чрез адв.С. Л.- АК В. срещу Решение Nо от 23.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 2470/2009 год. на Варненския окръжен съд по уважения иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, както и постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т.2 и т.3 ГПК. Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си –неразделна част от касационната жалба, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довод ,че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по материално-правния въпрос касаещ придобиване недвижим имот по давност отчасти, когато има направен отказ от наследство за тази част от лице, собственик на останалата идеална част и имота е владян от наследник, който единствен е наследил частта на отказалите се от имота от гл.т. на амимуса на владеещия несобственик на част от имота, смисъл обратен на Решение Nо 1843/1983 година на ВС по гр.д. Nо 298/83 г. I отд.; Решение Nо 2760/1994 година по гр.д. Nо 3199/93 г.на ВС- I. отд.,, Решение 679/67 по гр.д. Nо 2077/1966 година на ВС-I отд.; както и се поддържа, че произнасянето на ВКС по поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касационна жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните по делото досежно размера на обжалваемия интерес – 30553.30 лв данъчна оценка, същата се явява процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато поради липса на релевираните основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК / отм./ е оставено в сила решението на първата инстанция с което по отношение на М. и В. Б. е прието за установено, че В. К. и М. М. - всеки един от тях е собственик на по 1/12 идеална част от процесния имот- реална част от 163 кв.м. от УПИ II-785, 786 в кв. 45 целия от 434 кв.м. с идентификатор 25553.751 по КК по плана на 25 м.р.”П.”[населено място], заедно с постройките и на основание – за земята по силата а наследствено правоприемство от В. П., а за постройката- по силата на изграждането им от същата наследодателка в режим на съпружеска имуществена общност[населено място]. За да уважи заявените от В. К. и М. М. искове и признае, че всеки един от тях е собственик на по 1/12 идеална част от процесния имот, решаващият съд е приел: 1./ че имотът като празно дворно място е придобит от М. П. и съпругата му В., по време на брака им, а в последствие и застроен, в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт през 1973 година, прилагайки разпоредбата на чл. 103 СК от 1968 г. / отм./, 2/ прието е, че направените откази от наследството на М. П./ п. 1973 г./ от страна на майката В., и братята Д. и Н., не засягат правата в обем на ½ идеална част от имотите от прекратената съпружеска имуществена общност на В.-преживяла съпруга, поради разпоредбата на чл. 14 ал.7 СК от 1968 г./ отм./; 3/ е прието, че след смъртта на майката В. -1993 година всяко от трите и деца наследява в равна степен по 1/6 идеална част, поради което правата на ищците/ деца на покойния син Д.-п. 1998 г., имат права по 1/12 идеална част и 4./ не са зачетени признатите с констативния нотариален акт Nо 14/2007 година вещни права по отношение на целия имот в полза на М. Б. и съпруга и В. Б. на основания придобивна давност, след като е прието, че доколкото за периода до 1997 година само те са упражнявали фактическата власт, то не са налице категорични данни да са демонстрирали по отношение на останалите съсобственици, че и по отношение частта на В. владеят имота само и единствено за тях. Поставеният материално-правен въпрос не може да се приеме, че е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана с посочените съдебни решения, тъй като въпросите за начина и конкретните действия, с които се демонстрира промененото намерения да се свои един имот от лицата, упражняващи фактическа власт / отчасти като собственици на имота по силата на зачетени и произвели действие отказите от наследство на един от наследодателите/ и по отношение на частите на останалите съсобственици- сънаследници/ е фактически въпрос, поради което в различните решения на съдилищата отговорите не винаги са еднозначни, без обаче-както е в настоящия случай това са сочи на противоречиво приложение на правен институт на придобивната давност. Именно наличието на една безпротиворечива съдебна практика за това, че придобивната давност по чл. 79 ал. 1 ЗС, като основание за придобиване правото на собственост, се прилага само и доколкото в рамките на пълно и пряко доказване страната, която се позовава на това основание / при оспорени констатации по констативен нотариален акт/ е доказала всички елементи на фактическия състав на правната норма, изключва необходимостта от произнасяне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия